Отделяне на Планинската спасителна служба (ПСС) от Българския червен кръст (БЧК) е оправдано, ако зад ПСС застане държавата, и припознае ПСС като част от своята дейност. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” председателят на Българския червен кръст Христо Григоров.

Фокус: Г-н Григоров, докъде стигна процесът на отделяне на Планинската спасителна служба от Българския червен кръст и какво ще се случва занапред?
Христо Григоров: Още в самото начало на този процес ние изразихме нашите резерви, защото в момент на криза, обикновено структурите обединяват своя човешки и финансов потенциал, за да могат да издържат предизвикателствата на времето. Ние сме 60 години заедно с Планинската спасителна служба, 60 години заедно сме градили авторитет, 60 години сме помагали на българското общество и изведнъж – някой даде идеята за отделянето на Планинската спасителна служба. В момента вече проектозаконът мина през Министерски съвет и сега се намира в парламента в съответните комисии и аз съм убеден, че този процес ще продължи до реалното отделяне на Планинската спасителна служба. За нас би било оправдано, ако зад това отделяне на Планинската спасителна служба бе застанала държавата със своята мощ, и да припознае Планинската спасителна служба като част от своята дейност. Какво се получава? ПСС се отделя със закон от Българския червен кръст (БЧК); но финансовият ресурс, който държавата отпуска, тази година например за ПСС е 660 000 лева, само фонд „Работна заплата” на планинските спасители е 800 000 лева. Досега тази разлика по един или друг начин се компенсираше от Червения кръст чрез нашите съвместни дейности. За нас е много учудващо, как Планинската спасителна служба в това тежко време ще успее да се запази, да запази тази мощна структура, която заедно изградихме, да запази възможността си да поддържа огромната техника, която е на тяхно разположение. Пред тях има много неизвестни, но в крайна сметка – това не е предложение и решение на Българския червен кръст. Цялата отговорност за тази идея трябва да се поеме от новото ръководство на Планинската спасителна служба. Независимо от всичко, независимо, че това отделяне вече отива към финализиране, може би, ако разумът надделее в парламента и нашите народни избраници преценят, че това не е целесъобразно, и това отделяне бъде спряно. Но, даже и да се отиде на отделяне, при условие, че това ново ръководство пожелае да си партнира с нас, ние сме готови да партнираме. Във всеки случай, още отсега искам да кажа, че ги чака много тежко време – самички, в тази финансова криза, мисля, че те няма да могат да бъдат така ефективни, както бяха с Червения кръст.

Фокус: По телевизията имаше репортаж, че планинските спасители работят с остаряло оборудване и недобра техника. Червеният кръст правил ли е досега инвестиции в техниката на планинското спасяване?
Христо Григоров: Това е неточна информация, която се изнася в ефира. Това е информация именно от новото ръководство, което иска да каже: „Виждате ли, колко сме зле, сега, като се отделим, държавата ще застане зад нас, ще си получим парите, ще направи инвестиции и ние ще си купим нова техника”. Това не е вярно. Тази година и миналата година ние купихме шест от най-мощните високопроходими шейни, които вече са внесени в планините и са на разположение.Също така – три съвременни високопроходими автомобила за нуждите на ПСС са закупени през 2010 – 2011 година. Само тази година закупихме оборудване за близо 250 000 лева за нуждите на Планинската спасителна служба като ски-обувки и супермодерни облекла. Те получават необходимото. Може би – не в този мащаб, в който се нуждаят, за да могат действително да бъдат на едно европейско ниво. Но в никакъв случай, аз не мога да приема констатацията, че, виждате ли – нашата техника е на 20 – 30 години и ние почти не можем да работим... Това е неточна информация и тя е подвеждаща.

Фокус: Когато се появи първият проектозакон за отделяне, имаше коментари, включително и от планински спасители, че лични интереси и интереси към базите на планинското спасяване, стоят зад желанието за отделяне. Какво ще се случи с базата в българските планини?
Христо Григоров: Ако се върнем назад към месец май, когато излезе първото предложение за промяна в Закона за Българския червен кръст, в него прозираха абсолютно икономически интереси и заграбване имотите на Българския червен кръст. Този проектозакон, който за радост не мина, предвиждаше – Българският червен кръст да прехвърли всичките си бази, за които има нотариален акт, на новата частна (подчертавам – частна) структура. Този проектозакон предвиждаше Българският червен кръст да прехвърли голяма част от собствения си финансов ресурс. Предвиждаше да прехвърли знака, който е международно запазен. В този първи проектовариант имаше много, много недоразумения и нарушения, както на българското право, така и на женевски споразумения, по които България е страна. Слава Богу, разумът надделя, този вариант не мина. След това ние проведохме доста ползотворни разговори с ръководството на Министерство на финансите, което беше и продължава да бъде инициатор на тази промяна. Стигнахме до някакъв компромис, защото фактически положението беше поставено така – Планинската спасителна служба трябва да се отдели. На тази база разговаряхме и стигнахме до компромис, който влезе в Министерски съвет и в парламента. За голямо съжаление, там отново прозира един момент с имотите. Отново се дава възможността - Планинска спасителна служба да ползва бази на Българския червен кръст без знанието, и без разрешението на Българския червен кръст. Между другото, и този въпрос ние го коригирахме, защото с новото ръководство направихме едно споразумение, което е във връзка с българското законодателство. Имотите на БЧК си остават имоти, но всяка една база, която Планинската спасителна служба би ползвала в бъдеще при условие, че се отдели, ще стане на базата на едно споразумение. Нещо, за което ръководството на БЧК е съгласно. Това споразумение е в парламента и - да видим дали българските законодатели ще приемат този риск да оставят Планинска спасителна служба самостоятелно да оперира.

Фокус: Преди около месец приключи ремонтът на базата на Витоша. Може ли малко подробности около него и това единственият ремонт ли е в последните години или периодични се правят такива?
Христо Григоров: Вие изнесохте напред един въпрос, който показва, че се инвестират сериозни суми. В крайна сметка този ремонт, който е за над 1,5 млн. лева, даде възможността в сърцето на Витоша да се направи една база на Червения кръст, която е предоставена специално за нуждите на Планинската спасителна служба. Това е една супермодерна, елегантна база, която ще даде възможността - да бъде използвана както за учебен център, така за медицински център, а също така - в тази база да бъде складирано и съхранявано имущество, което е необходимо за оказване на спасителните действия. Аз вярвам, че след като се реши този спор с лифта на Витоша, и се върне отново на гражданите, за да могат да ползват пистите, те трябва да знаят, че има структура, която седи за тях. Тази структура досега беше Българският червен кръст съвместно с Планинската спасителна служба. Как ще бъде в бъдеще – вече е въпрос, който ние евентуално ще се договорим с планинарите на базата на това изменение на закона.

Фокус: Ако може да ви върна на това, което казахте в началото за заплатите, за фонд „Работна заплата”, за сумите, които са били отделяни за 2011 г., откъде досега БЧК е компенсирал този недостиг от около 200 000 лева, доколкото разбирам?
Христо Григоров: Не, те не са само 200 000 лева. Сумите, които се дават за Планинско-спасителна служба, са много повече. Това е от дейността, която извършва самата Планинска спасителна служба. Трябва да се направи един анализ между планинско спасяване, високо в планините, където са лавините, където се загубват хората, където държавата има правото да има пълен монопол и да има сигурност, че ще има структура, която спасява, а това е Планинска спасителна служба, и планинското спасяване по ски курортите. Където концесионерът е този, който преценява - кой ще го спасява, как ще го спасява и който фактически се договаря. Именно там са парите фактически. Парите и интересът е - кой ще извършва планинското спасяване по ски-пистите на концесионерите. Оттук нататък, от една страна законът и европейското законодателство забраняват монопола, а сега се вмъкват някакви нюанси за създаването на монопол. Аз не зная как ще се развият нещата оттук-нататък. Но една голяма част от средствата, които не стигат на планинарите, е именно от дейностите, които се извършват по ски спасяването и застраховките. Другото е от собствените приходи на БЧК. Досега ние сме били един-единствен механизъм, разбира се, Планинската спасителна служба не е това, което би трябвало да има – да бъде топ, да бъде на върха с техника, защото в крайна сметка това е един сериозен финансов ресурс, но ние сме подсигурявали ресурс за извършване на нормална спасителна дейност с едно добро оборудване, с една добра екипировка. И това е било благодарение на това, че сме били заедно. Как ще бъде оттук нататък - не мога да ви кажа.

Фокус: Какво ще кажете на планинските спасители?
Христо Григоров: Ако ми позволите с няколко думи да се обърна към всички планинари и да им благодаря за тези 60 години съвместна дейност, 60 години, в които ние градихме нашия авторитет, 60 години, в които Планинска спасителна служба със своята огромна автономност, която има в Българския червен кръст, се наложи като един сериозен партньор на българското общество със сериозна подкрепа на БЧК, защото ние никога не сме се афиширали. Планинарите са били винаги напред като Планинска спасителна служба, но те са реализирали своята дейност благодарение на огромната помощ на БЧК. При едно отделяне на Планинска спасителна служба, само да вземем факта, че те нямат никаква административна структура – кой ще им плаща заплатите, кой ще води счетоводството, това е един процес, много сериозен. Този процес трябва да поема изключително много финансов ресурс. Откъде ще набавят те този финансов ресурс? При условие, че Министерство на финансите беше застанало зад тях и казваше – ок, вие ще се отделяте – ето ви пет милиона, ето ви 10 милиона, купете си техника, направете си структурите, направете си административната структура. Тогава би било оправдано. Но, отделяйки ги без никакъв финансов ресурс, хвърляйки ги на полето на конкуренцията, бъдете сигурни, че проблемите ще бъдат огромни. Има много структури, които се готвят да влязат в този бизнес. Досега Български червен кръст беше защитата, Български червен кръст беше чадърът, но оттук нататък те излизат самички срещу конкуренцията. Ще могат ли да удържат на частния капитал, ще могат ли да удържат на сериозните акули, които имат финансов ресурс и ще направят едно супермодерно планинско спасяване?

Фокус: Ще стане ли планинското спасяване достъпно само за богатите?
Христо Григоров: Аз не мога да кажа. Но, ако продължава едно такова разделяне, нещата няма да вървят в добра посока. Но нека да не гадаем и не сме лоши оракули. Аз бих желал да завърша с указанията, които бяха дадени и от директора на ПСС Кирил Русев: хората да бъдат винаги добре облечени, винаги да имат заредени мобифони и да спазват указанията, никога да не проявяват самоинициатива в планината, защото планината със своите красоти крие много големи опасности. Най-важното – да не се употребява алкохол, когато се излиза горе в планината и още по-важното – винаги да има планинска застраховка. Това е нещо, което гарантира, до голяма степен, сигурността на хората. Като финал – желая една весела, една спокойна Нова година и нека да не губим нашата вяра. Каквото и да стане, аз считам, че ние ще намерим начин да продължим да бъдем в услуга на българското общество и на хората в планините, още повече, че България в момента се отваря, както виждате сега в сезона все повече и повече хора от чужбина идват да карат ски. Тези хора в крайна сметка трябва да имат гаранция, че зад гърба си имат структури, които ще помагат. Аз искам да ги уверя, че Българският червен кръст така или иначе ще участва в планинското спасяване, независимо от развитието на нещата за в бъдеще.

Агенция "Фокус"
29 декември 2011 | 15:44