ТУРИЗЪМ. Иво Маринов - зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма в сутрешния блок „Добро утро, България” на Радио „Фокус”

Водещ: Сектор „Туризъм” на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се мести в Пловдив. Новината съобщи министър-председателят Бойко Борисов. Как приехте новината за преместването?
Иво Маринов: Аз я приех спокойно, тъй като считам, че преместването на дейността на сектор „Туризъм” на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма в Пловдив, ще има положителен ефект върху специализираните форми на туризъм, с които градът и регионът на Пловдив, на Тракийска низина, са богати. Тъй като това съвпада напълно с нашата политика за развитие и представяне на България като туристическа дестинация. Акцентът там поставяме върху културния туризъм, балния СПА-туризъм, екологичния, селския, зимния туризъм. Ресурси, с които град Пловдив и региона около него, са богати. Една добра основа за бъдещото развитие на тези видове туризъм.

Служителите от министерството, отговарящи за туризма, какво ще се случи с тях? Ще бъдат ли назначени нови хора от Пловдив?
- В момента извършваме функционален анализ на това, което предстои да бъде свършено от гледна точка човешкия ресурс. Естествено, ще има и служители, които ще бъдат назначени от Пловдив и региона.
Водещ: Какви затруднения очаквате от това преместване?
Иво Маринов: Аз лично не очаквам затруднения. Естествено в началото ще има трудности, но постепенно те ще бъдат преодолени. Все пак живеем и в съвременния свят е важна мобилността на работната сила, а също така и наличието на съвременни информационни технологии, няма да доведат до сериозни сътресения и ще продължи една нормална работа и се надяваме тя да бъде по-успешна.

Смятате, че координацията в министерството няма да бъде нарушена?
- Не, няма да бъде, тъй като се изнася само дейността на определения туризъм в град Пловдив. Останалите звена ще продължат да съществуват.

И от преместването на сектор „Туризъм” в Пловдив, към една друга тема – на прага сме на най-очаквания сезон – сезонът на отпуските, когато всичките ни черноморски курорти привличат чужди и български туристи. Министър Делян Добрев заяви, че туризма е единственият сектор, който се развива, въпреки икономическата обстановка в страната ни. Да очакваме ли, в тази връзка, ръст на приходите, въпреки кризата?
- Да, ние очакваме един ръст, първо, на броя на туристите както чуждестранни, така и български. Което неминуемо ще доведе и до увеличаване на приходите от туризма. Данни, с които разполагаме на записванията, за подготовката на сезона, говорят че може да очакваме един ръст между 5-8% на годишна база. Като естествено в различните пазари, този ръст ще бъде различен, съобразно интереса на страната, завоюваните позиции и икономическото състояние в самите генериращи пазари.

Кои страни запазват своето присъствие по родните курорти? Чуждестранните туристи, откъде са най-често?
- Тази година очакваме да има увеличение на броя на румънските туристи и най-значително да бъде увеличението на туристите от руската федерация, тъй като през последните месеци бяха предприети редица стъпки, които да улеснят престоя на руските граждани в България. На първо място, това решение на Министерски съвет беше влязло през месец февруари, , за признаване на Шенгенските визи за национални български граждани. Т.е. руските граждани, които притежават Шенгенски визи ще могат да влизат в България, без да им е необходимо издаване на национална българска виза. На второ място, това е фактът, че продължителни преговори с руския държавен орган, който отговаря за въздушните превози, беше взето решение от 1 юни до 1 септември всички руски чартърни компании, които имат летателни програми за България, да могат да ги извършват, а не само това да бъдат т. нар. „назначени превозвачи”. И на трето място, откриването на допълнителен брой изнесени бизнес-центрове на територията на руската федерация. И наемането на местни лица, в Русия, които да подпомагат процеса на издаване на визи за руски граждани, за които това е необходимо.

Да. През последните две години културно-историческия туризъм е приоритет на кабинета. Неведнъж вие сте казвал, че развитието на културния туризъм е, може би, най-важния елемент от налагането на България като целогодишна туристическа дестинация, с оглед на ресурсите, с които разполагаме. Как се развива този процес? Какви са плановете, акцентите в тази връзка до края на 2012 година?
- Да, наистина, България заема трето място в Европа по богатство на ресурси за културен, религиозен туризъм. В тази връзка ще продължат усилията за социализация на личното културно-историческо наследство. А също така ще продължат и усилията за археологически проучвания, реставрация и консервация на наличните паметници. Това е един процес, който ще продължи и е важно също така и реализацията на различните проекти, които са финансирани от ОП „Регионално развитие”. А именно по Мярка 31 – за туристическите атракции, по Мярка 32– за регионален маркетинг и реклама. А също така са важни и средствата, които се заделят от държавния бюджет точно за развитието на културния туризъм. Също така, важно значение ще има и подобряването на пътната инфраструктура от гледна точка на достъпа до самите туристически обекти, предстоящото пускане на АМ „Тракия”. Така че нещата са комплексни, аз мисля че те се движат в пакет. И резултатът ще бъде положителен и тази година.

Какви са възможностите за предлагане на туристически продукти, услуги в България през всички сезони за български граждани, не само през зимата и лятото?
- Съобразно спецификата на ресурсите, продуктите които са създадени, възходящо се развива балнео и SPA туризма. Факт е, че всички обекти, които предлагат този продукт, имат една целогодишна, добра заетост. Така че комбинацията между балнео и SPA туризъм, културен туризъм, екотуризъм, ще бъдат инструментът, който може наистина да превърне в България в една целогодишна дестинация, както за българските граждани, така и за нашите чуждестранни гости.

Какво е взаимоотношението на министерството с местната власт, с бизнеса, изобщо с неправителствения сектор за информиране на потенциалните туристи в страната ни?
- Аз мисля, че взаимодействието е добро, то постоянно се подобрява. Пример за това е и срещата, която беше проведена с кметове на общини, с техни представители по време на двете издания на международното туристическо изложение „Културен туризъм” във Велико Търново, където имахме възможност, пред органите на местната власт, да представим тенденциите в развитието на туризма в световен мащаб, новите моменти в проекта на Закона за туризма, които касаят местната власт. И се получи един добър диалог. Нашата амбиция е този диалог да продължи да се задълбочава, също така и с браншовите организации. Предстои да проведем редица срещи по различни теми, свързани с туризма в навечерието на летния сезон. И мисля че това е пътят, тъй като туризма е дейност, която се развива както на национално ниво, от гледна точка, имиджа на страната, законодателна политика. Също така е много важно и ролята на местната власт, тъй като там, по места се сключва и се развива туризма. А също така и взаимоотношенията с браншовите, с бизнес организациите, тъй като те са този, който пакетира, образно казано, съответните ресурси, за да може да ги представи, достави на самите потенциални туристи.

На срещата във Велико Търново обсъдихте и един друг важен акцент – именно развитието на винения туризъм. Как може да стане това?
- Да, това е една от другите нисши, която и самостоятелно и в комбинация с другите продукти има значителен потенциал. Тъй като България е известна като страна, предлагаща качествени вина. България е известна в това, че има сортове и съответно вина, които са уникални в световен мащаб. И нашата амбиция е по време на всички прояви, които са свързани с туризма, те да бъдат една платформа и за представяне на българските вина и съответно на българския туризъм. Факт е, че в почти всички винопроизводителни центрове, във всички винарни бяха изградени, както зали за дегустации, така и SPA центрове. Голяма част от винните масиви, от винарните са разположени в близост до ресурси за културен туризъм и екологичната среда. Така че това е един перспективен сектор на българския туризъм. И тук също така, трябва да се подчертае и значението, което има и регионалното сътрудничество със съседните страни за развитието на културния и като съпътстващ елемент на винения туризъм.

Цветелина ПИШИКОВА
30 април 2012 | 10:14 | Радио "Фокус"