Министърът на физическото възпитание и спорта г-н Свилен Нейков в интервю за вестник "7 дни спорт".

Г-н Нейков, в Москва имахте специална среща с руския министър на спорта Виталий Мутко. Какво обсъждахте на нея?
- Беше прецедент, че срещата продължи толкова дълго. Вместо да бъде 30, максимум 40 минути, тя стана час и половина, дори два. Приеха ни радушно, имаше много голямо внимание към нас и си говорихме в най-различни посоки, за най-различни неща, за най-различни области в спорта - какво може да взаимстваме като техен пример, като наш, общите болки и проблеми. Стигнахме до заключение, че тази система, която се прилага в САЩ, във Великобритания и т.н., не може да бъде приложена в България и Русия. Трябва по такъв начин да работим, че 30% от населението да спортува. Което значи - в детските градини, в училищата, в детския спорт и постепенно преминаване към мъже и жени. Това е от една страна. Говорихме си за елитния спорт и проблемите с федерациите. При него се е получил същият проблем.
Викали са го в парламента да го питат защо биатлонистка не е уцелила мишената
Търсим начин как държавата някак да управлява поне избора на старши треньор и избора на календар за годината. Ако федерацията и треньорът кажат ето това ще бъде календарът, както нашите борци миналата година участваха на европейско първенство, министерството да може да каже - не, на европейско няма да участваме, защото пречи на олимпийските игри. А не сега да се върнат със 7 медала от европейското и да нямаме един медал на олимпиадата от борба. Борбата ни беше тотална щета.
Значи едното е избор на ст. треньор, за да се опитаме да влияем по някакъв начин, защото нямаме щатовете да наредим генерални секретари във всяка една федерация. Ще ни трябват 85 щата, които няма откъде да ги вземем, за да може да прокараме държавната политика. Но можем да запишем в договора с федерациите, че ще има съществено значение мнението на министерството по избор на ст. треньор за всяка една федерация, както и за утвърждаването на спортния календар.

Това са мерки в бъдеще, защото всеки казва: ти дай парите, много сме добре, всичко е шест.
- Затова мислим по какъв начин федерациите да ги групираме.
Водещите федерации да се знаят

Руснаците инвестират много в спортна база.
- Интересното при тях е, че са инвестирали в 12 хил. обекта в рамките на тези 3-4 години. Те са голяма страна. Само Москва е между 14 и 16 милиона. Ние не можем да се сравняваме с тях. Ние сме направили около 65 спортни обекта за България.
Така че трябва да мислим да обединим усилията първо за една добра работа на антидопинг центъра, за превенция и най-вече спортните училища трябва да ги изчистим от допинг като политика. Да се направи работна група между България и Русия за съвместна дейност по антидопинговите програми, конференции, симпозиуми и т.н.

В много неща продължаваме да си приличаме с руснаците.
- Да. Фактически спортният резултат е заслуга на самата федерация, на треньорите, на самите състезатели. Но когато е лошо - защо така, министърът да дава обяснение. Когато има успехи - никой не казва браво на министъра.

Е, то винаги така се получава. Такава е играта открай време.
- При нас се получава за съжаление. Аз мисля, че много неща направихме за тия три години, но олимпиадата, така или иначе, не можа да ни измие очите или да ни даде поне този реален резултат, за който ние се бяхме подготвили.

А контрола над федерациите, над треньори и т.н. в Русия успели ли са да го направят, или и те тепърва ще го мислят?
- Не, не, не. Те също тепърва, защото има много федерации, които са затворени и не допускат никакво вмешателство не дават възможност някой да види какво става. Само казват - дай ми пари, дай ми пари, искам да направя това, искам да направя онова, дай пари. И накрая резултати няма.
Към тези федерации трябва да се подходи много остро, с конкретни мерки, защото те ще продължават по този начин. А те имат един стереотип и начин на живот, с който всяка година изкарват държавата виновна, че нямат резултати. Към тези, които има резултати, ще се подхожда по един начин, а към останалите... Така че ще търсим механизми в тази посока.

А притеснявате ли се примерно, защото федерациите могат да кажат - ама тя държавата ни се меси, и да почнат пак по друга линия да плюят държавата?
- Разбира се, че това нещо ще го има, но няма да излезем от ситуацията, ако не вземем по-решителни мерки. Няма да излезем от това състояние.

А от гледна точка на масовия спорт? Казахте 30% от населението да спортува, вярвате ли, че това нещо може да стане? Ето сега, на първия учебен ден, повечето ученици масово се хващат за цигарите и за бирите
И то в училищните дворове. Не ги виждам как ще спортуват.
- Това е пожелателно за тези 30%. Но трябва да се наложат минимални изисквания, които да може всяко едно дете да покрие. Каквото и да означава това.

Е, то и в момента в училищата има някакви нормативи, но те май са пожелателни...
- Да, но това, което пък Сергей Игнатов го казва, че тука всяко дете ще практикува любимия спорт, това няма как да стане. Защото искам кърлинг, свършвам училище и учителката трябва да ме вземе и да ме закара някъде на кърлинг. Или на волейбол, или на плуване, трябва да ме закара до плувния басейн и да се върне обратно.

Така е, няма как да стане това.
- Образованието ми се противопоставя, ако има някакви нормативи, дискриминация било. Пълничкото дете не можело да изпълни нормативите и почвало да плаче. Ами нали затова го правим, за да няма пълнички деца. Като направим така те да спортуват, няма да има проблеми с пълничките деца.

А с оценките как е - има по-тъпички деца, които не могат да се оправят с уроците, това не е ли също дискриминация?
- Няма дискриминация.

Емил Николаев
в-к "7 дни спорт"
Събота, 22 Септември 2012 г.

  Tweet