ЕКО ТУРИЗЪМ. Очаквах разбунените духове около поправките в Закона за горите това лято да доведат до някакво положително развитие из българските планини, но дори и в началото на септември 2012 промяна не забелязвам. Планината Витоша е сред моите любими места за туризъм и разходка, но не мога без огорчение да кажа, че тя е най-засегнатата българска планина от престъпното бездействие на обществото и отговорната държавно-обществена администрация.

В началото на лятото Ви описах бедственото положение на една от най-използваните пътеки към Златни мостове, сега ще Ви покажа как през последните 15 години с лека ръка е заличена друга важна част от урбанизирания летен туризъм на Витоша.

Ако пътеката Златни мостове-Момина скала е в окаяно състояние, то пътеката Офелия – х.Еделвайс вече просто не съществува.

Има възрастни туристи, които помнят алеята Златни мостове-х.Фонфон-Офелия-х.Еделвайс. Сега тя относително е запазена само до плаца с останките на х.Фонфон. От там нагоре практически алея няма. Пътеката е превърната в катерачен маршрут достоен за преход във високите Хималаи. Доминират неравните камъни и шубраци. На места падналите дървета изцяло са преградили пътя на туристите и следите се губят по заобиколни, почти невидими пътечки в гората. Самата гора също е в трагично състояние след санитарната сеч на засегнатите видове, от унищожителния бръмбър корояд, следствие от смерча на 22 май 2001г. На цялата оголена територия на планината от Офелия до Конярника всъщност нова гора не се развива. Засадените от Ротари клуб и съмишленици смърчови дръвчета преди няколко години са се „стопили”. Останалите естествени горски масиви от страната на Кумата, от страната на Еделвайс и под Офелия са покрити с килими от лишеи, което е индикация за брутално замърсяване на въздуха. На места всяко второ смърчово дърво е изсъхнало. Видимо има действащи цели колонии корояди в разпадащите се дървесни видове, което от своя страна е рай за кълвачите - поне те разведряват потискащата гледка. Като цяло положението е покъртително, особено за тези, които познават местата на Витоша до преди 15-тина години.

АЛЕЯТА

От Офелия в посока х.Еделвайс в миналото тръгваше широка алея, направена така както Ви описах в предишния репортаж, от масивни сиенитови бордюри, канавки от същия камък, отводнителни бетонни водостоци за оттичане на водата и солидно покритие от сиенитов филц с дебелина от 30-50 см. Настоящата картина няма нищо общо със съвсем недалечното светло минало, пътеката сега прилича по-скоро на археологическо откритие в забравена от хилядолетия незнайна цивилизация – само вижте фотографиите!

Туристите, които се осмеляват да тръгнат по маркировката от Офелия към х.Еделвайс, практически трябва да вървят в индийска нишка по неравна пътечка извън границите на някогашната алея, която сега е напълно заличена. На места бившата алея се е превърнала във водосточна каменна река, поемаща снеготопенето и дъждовете от оголените склонове след безумната сеч на гората над Офелия. Масивните каменни бордюри и бетонните тръби на водостоците са разхвърляни като клечици навсякъде около пътеката. Ниската горска растителност в няколко участъка напълно е покрила човешките следи минаващи по останките на цветущия не толкова отдавна пешеходен туристически път. Промъквайки се по пътечката в главата ми кънтяха две думи – тъжно и жалко. Тъжно, защото нещо в България, което предизвикваше възхищение и възторг на всеки разходил се из Витоша, дори на всичко виделите западни алпийски туристи, вече го няма. Жалко е, че никога няма и да се възстанови.

РАЗМИСЛИ

Странно е, че за тази сеч, след смерча 2001-ва и последвалото варварско изнасяне на дървесината по пътя от Офелия през Златни мостове, никой еколог не протестира. Никой административно отговорен чиновник публично не изказа загриженост за засегнатата мрежа от туристически алеи и не предприе действия за възстановяване на туризма в тази толкова красива част на Витоша. Няма и адекватно обяснение за случилото се с гората. Истинските причини се завоалират с бръмбара корояд-типограф (Ips typographus L.) и определено се скриват от обществеността. Явно е, че една група хора иска Витоша да не е Природен парк в полза на обществото.

За мен главна вина за разрухата на урбанизираните туристически маршрути в Западна Витоша има ръководството на ПП Витоша преди и сега. Непочистването на канавките и водостоците около пътеките, за периода след 1995-96 година, доведе до фатална ерозия на всички туристически пътища, включително на павирания път за автомобили от Златни мостове до Боерица. Липсата на адекватна превенция и поддръжка на пътеките с последвалата им разруха е причината за блокирането на пешеходния достъп до планината на голяма част възрастни туристи и деца. Оправданието за бедственото положение по тази линия в парк Витоша, с ниския бюджет на парковата дирекция, е неоснователно. Ще припомня, че повечето алеи на Витоша са изградени на времето с бригадирски труд, което в днешни времена има доказан заместител – доброволни групи и организации, като и възможности за финансиране по Европейски и други програми за развитие. Очевидно е, че тези решения не са по душата и „джоба” на отговорните хора в България, иначе нямаше да стигнем до тук.

ФОТОГАЛЕРИЯ

Видял многократно и заснел Ясен Георгиев

  Tweet