Колкото по-важна е точността в някаква дейност, толкова по-непостижима и нереална изглежда тя. И ако за обикновения човек заобикалящите го обекти са с точен и ясен размер, то за специалистите светът има доста относителни параметри.

ГНСС технологиите са с нарастващо приложение при определяне котите на планинските върхове. Източник: Списание Technology & More

Котите на планинските върхове са още едно доказателство за това твърдение. Отнесени към различни изходни повърхнини, определени с различни средства, те често са обект на дебати, преизмервания и повторни изчисления. Абсолютният първенец Еверест не е изключение.

Стивън Чаплин и Камило Рода в базовия лагер на ледника Патън, района Сентинел. Това е отправната точка на екипа на Гилди за изкачване на втория по височина връх в Антарктида - Тайрий (4852 м). Източник: Списание Technology & More

Деймиън Гилди - австралийски алпинист, писател и изследовател, споделя очудването си, когато осъзнава колко много върхове всъщност не са с точно определени височини. Той използва GPS технология на Trimble, за да измери някои от първенците в ледената пустош на Антарктида. Заедното с уредите за високоточни измервания и с помощта на своя екип, той създава топографска карта на масива Винсън и хребета Сентинел в мащаб 1:50 000. Гилди разказва, че достъпността и качеството на използваната ГНСС технология допринасят много за оптимистичните изгледи в тяхното начинание и разбирането им за планините.

За пръв път при изкачване на Еверест GPS технология на Trimble е използвана през 1999 г. и от тогава приложението ѝ се развива постоянно. Към днешна дата тя се счита като неразделна част при подобни експедиции от порядъка на въжето! Гилди все пак отбелязва, че той и групата му са алпинисти, а не геодезисти. Важно е оборудването да е преди всичко леко, лесно за боравене и здраво.

Деймиън Гилди с GPS приемник Trimble 5700 на връх Шин (4 660 м), а на заден фон се вижда масивът Винсън, Антарктида. Снимка: Родриго Фица. Източник: Списание Technology & More

Със своя богат опит Гилди определено е наясно от какво точно има нужда. Той е бил ръководител на 8 планински експедиции на Ледения континент, при които използва Trimble, за да измери голяма част от местните първенци. Данните, които получават неговите екипи, са с висока точност и са в основата на карти с високо качество за този толкова отдалечен и неприветлив за работа район.

За разлика обаче от рядко посещаваните антарктическите планини, над 3 000 алпиниста са изкачили Еверест от 1953 г. насам. За периода от първия регистриран опит през 1922 г. до 1953 г. 233 души намират смъртта си, привлечени от световния No 1. Намерили своя покой в планината, телата на повечето от тях до ден-днешен са смразяващо напомняне колко крехък е човешкият живот пред непреходното величие на природата.

Всяка изкачване е предизвикателство от самото му начало, но с достигане на т. нар. "Зона на смъртта" над 8 000 м височина, в първостепенен интерес се превръща чисто и просто самото оцеляване. Температурите могат да паднат под -35оС, ветровете увеличават риска от замръзване и влошават видимостта, а липсата на кислород забавя темпото - за изминаването на една единствена миля (1.7 км) може да са необходими 12 часа.

Очарованието на Еверест се простира отвъд желанието единствено за изкачване на първенеца, като провокира редица изследователски експедиции. От 1847 до 2005 са проведени над 10 кампании, при които са използвани широк диапазон от геодезически инструменти. През 1852 г. от Индия - на разстояние 240 км от върха, са извършени измервания с огромни по размер теодолити, а повече от столетие по-късно - през 1999 г. и 2005 г., GPS технологиите буквално вземат връх. Въпреки това котата на Върха е все още обект на дебати.

Освен всичко друго, планината е част от геодинамични процеси, като активната тектонска среда е причина за нарастването на върха - около 0.76 см годишно, в комбинация с движение в североизточна посока със скорост около 8 см на година, по данни от Дейвид Лагисън, професор от щатския университет в Монтана. Докато скосростта на нарастване на Еверест е известна, все още няма детайлна картина за неговата геоложка еволюция, произхода и деформационно развитие на скалите, които съставят пирамидата. Ученият споделя, че върху по-голямата част от скалите над 6 000 м височина все още не са извършени непосредствени изследвания, както и как и кога основните разломи прорязващи масива са формирани, включително главните разломи във високите части. По тази причина, когато към Лагисън е отправена поканата да изследва Еверест през март 2012 г., той я приема с голямо желание.

С подкрепата на The North Face, National Geographic, Националната научна фондация и университета, в който работи Лагисън, историческата експедиция по измерването на Еверест, начело с Конрад Анкър, се провежда в навечерието на 50-годишнината от първото успешно изкачване на върха от американец. Целите включват определяне на настоящата височина на върха, най-високата кота на основна скала  и вземане на скални проби от базовия лагер за по-нататъшни изследвания.

Кортаут (на преден план) и Анкър (отзад) проследяват движението на гранитен блок върху ледника Кхумбу. Отчетеното преместване е 2.8 метра за 2 седмици. Снимка: Травис Кортаут

Обикновено по пътя към върха, групите се установяват на т. нар. базови лагери за аклиматизация, почивка и подготовка за следващия етап. Непосредствено след като групата на Лагисън прави своя на височина около 5 365 м, те се захващат с работа по същество. Приемникът Trimble R9 GNSS е поставен като референтен на единственото място с постоянно електрическо захранване - покрива на чаена къща в Горакшерп, на разстояние около 4.5 км от лагера. В продължение на близо 2 месеца Лагисън и дипломираният студент по геология Травис Кортаут извършват геоложки проучвания в района. Изследван е ледникът Кхумбу и са записани местата, от където са взети проби, с приемник Trimble GeoExplorer 6000. С помощта на ГНСС технологии е регистрирано и движението на ледника на различни места.

В базовия лагер, Кортаут държи в ръцете си Trimble R8 GNSS, който е използван при измерването на Еверест. Снимка: Травис Кортаут

Лагисън и Кортаут достигат до лагер № 2 на кота 6 706 м. От там нагоре до върха с помощта на шерпи предстои да бъде пренесено ГНСС оборудване на Trimble за взимане на проби от скалите на по-голяма височина. По думите на Лагисън, това е може би най-пълната колекция скални проби взимани от този район, получена благодарение на мобилността и прецизността, с която използваната ГНСС технология улеснява работата, увеличава продуктивността, както и възможностите за анализ.

Към върха се отправят 5 алпинисти и 2 шерпи, които достигат заветната точка на 25 май. Силните ветрове и множеството алпинисти наоколо обаче превръщат поставянето на двата приемника Trimble R8 GNSS в същинско предизвикателство. Единият шерп държи единия R8, закрепен върху 1-метров щок, на около 3 м вертикално под върха и записва данни в продължение на час, докато другият събира скални проби. Макар че измерването не е направено на най-високата точка, предварителните анализи на измерванията дават височина от 8 846 м, което е само няколко фута по-малко от предишните отчетени коти на самия връх.

Предвид условията на върха този ден, ексцентричните измервания са били задължителни за групата. Климатичните условия отварят времеви прозорци, които са силно стеснени, и правят само ограничен брой дни подходящи за изкачване на върха. По тази причина пътят, особено с техника в допълнение, е изключително предизвикателство за уменията и късмета, като маршутът освен всичко друго е и с особено натоварен трафик от алпинисти! Неизяснените факти и нарастващата кота на "Най-високия" обаче ще продължават да бъде интерес за екстремните изследователи, следващи пътя на риска, величието на природата и познанието.

Българска Геоинформационна Компания
www.trimbul.com
15-29 март 2013 г.
Източник: Списание Technology & More
www.trimble.com/survey/Technology-and-more.aspx

  Tweet