ТУРИЗЪМ. Това е маршрутът , по който минават най- запалените планинари и любители на природата и екстремните преживявания не само в България, но и в Европа и света. Евромаршрут Е-4 минава през Пиренеите, Алпите, Карпатите, Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка.
В похода участваха 9 ентусиаста, които изминаха българската част на маршрута от 13 до 27 юли: учителката Юлия Николова от Плевен, 32 годишния полицай от Плевен Цветомир Младенов, ветеранът и планински водеч Слави Славов, морякът с раница, както се афишира-капитан речно плаване Никола Кившанов от Русе, д-р Димитър Димитров –асисистент във Висшия лесотехнически университет и председател на академичното туристическо дружество в него, Петър Иванов и Иван Мечев от Чирпан, Тодор Серафимов от Велики Преслав и Стефан Бакларов- председател на ТД „Патлейна"- Царево.

Вижте хронологията на похода - от неговия ръководител д-р Димитър Димитров.

Витошката утрин ни посрещна със студен вятър и хладно време, но удоволствието от старта на този голям поход поддържаше духа високо. След достигането на метеорологичната станция на Черни връх, направихме кратка почивка за чаша чай, печати и снимки. От там – отново на път покрай върховете на Витоша - така до края на билото при вр. Ярловски купен. Последва дълго спускане до разклона за Чуйпетльово и Ярлово. Правим кратка почивка и в неделната утрин напредваме към заслона „Бай Смильо".
В ранния предобед стигаме до разклона пред заслона – по разписание. Почиваме, берем билки, обсъждаме маршрута и отново на път. До Клисура ни чакат още около 40 км. Следват часове монотонно ходене под вече издигналото се юлско слънце. Час преди да достигнем седловината Букапреслап, правим почивка за обед.
Отново продължаваме – билният път изглежда безкраен. Подминаваме разклона за Долна Диканя и напредваме към вр. Голям дебелец – първенецът на Верила.
Подсичаме го отляво и с равномерна крачка продължаваме към крайната цел – Клисура.
Още часове монотонно ходене, напрежение в раменете и краката. Вече виждаме Лъкатишка Рила все по-близо, но Клисура така и не се вижда.
Късно вечерта към 21 часа прашният горски път изведнъж излиза на шосето в Клисура и ето – на площада ни посрещат нашите домакини.
На втория ден от похода навлизаме през Лъкатишка Рила в Рила планина. Гледките започват да се извисяват все по-нагоре, а окото да се радва на красотите на планината. Малко преди обед стигаме на х. „Ловна". Посреща ни Живко-хижаря. Правим кратък обяд и заради надвесналия над нас облак преждевременно поемаме към Рилски езера. Стигаме новата хижа без дъжд и се отдаваме на почивка.
На следващата сутрин поемаме към Мальовица. Непрестанната мъгла и вятър правят ходенето монотонно и отегчително, но внезапните разкривания предизвикват радостни възгласи сред туристите. Достигаме върха по обед. Следва почивка и снимки. Започва да вали...
Тръгваме в стегната крачка надолу – имаме много път до ЦПШ – крайното място за деня. Следват още няколко часа в мъглата и отново сме на сухо и топло в уютната обстановка на школата.
Ден четвърти. Поемаме към Рибни езера през Йончево езеро. Цяла сутрин газим роса и сме мокри, но на езерото спираме за почивка и вдъхновение. Още час и стигаме на Поповкапски превал. Спускаме се вече към Кобилино бранище. Там ни чака група от ТД „Рила" – гр. Рила. Верните туристи – ветерани всяка година ни посрещат с хляб и мед, както и с чашка хубава рилска ракия. Стигаме на заслона, събираме се – разменяме думи, адреси, правим снимки. След почти час почивка отново в мъгла и вятър поемаме към Водния чал. Изкачваме го и следва дългото спускане към р. Маринкомвица. Успешно стигаме и до нея и след още час време вече пием чай в х. „Рибни езера".
На петия ден от похода поемаме към х. „Македония". Преходът е един от най-красивите – през Павлев връх, Голям и Малък меремер, Черна поляна и безкрайно красивия Аладжа слап. Времето ни пожали и направихме хубави снимки. В ранния следобед стигаме хижата – отново в мъгла. Добродушното посрещане и подготвената хижа (традиция в х. „Македония") ни чакат. Забравили всякаква умора, сядаме в приятни разговори на масата. Неусетно следобеда преминава във вечер и идва време за лягане.
Шести ден – последен в Рила. Преходът до Предела през вр. Капатник е известен сред сериозните туристи с трудните си отсечки на слизане от върха. Спокойно преминаваме всички ключови участъци, тъй като миналата година съвсем точно си картирах маршрута и го записах на GPS-а.. Отново в ранния следобед сме на хижата. За моя изненада посреща ни нов и доста сърдит хижар. Отне му доста време да подготви стаите ни, което изнерви походниците, но в крайна сметка всичко се уреди успешно.
Ден осми. След ден почивка поемаме краткия, но с много изкачване преход към х. „Яворов". Пирин ни посреща радушно – с добро време и без вятър. На обед сядаме в прекрасната хижа и през целия следобед обсъждаме случилото се досега и предстоящите походи. Оттук нататък всеки ден по един от курсистите води похода – част от практическата подготовка и изпит на бъдещите планински водачи. За съжаление, ветеранът на групата – Слави Славев, не се чувства добре, страда от киселини в стомаха. Споделя ми, че може би ще прекрати похода. Стана ми мъчно, за този човек, прекарал толкова десетилетия в планината... Но опитният планинар знае кога да спре, защото планината не прощава грешките...
Сутринта поемаме с един по-малко към Вихрен. Времето е ветровито, а мъглата е неотлъчно с нас. Имаме проблем и се един от курсистите, който страда от проблеми със сърцето и тежкото изкачване го изморява. На разклона за заслон Кончето вече сме изостанали с час... Няма значение – щом сме тръгнали заедно, заедно трябва и да стигнем. Вием по каменните пътеки на Пирин и ето го... уникалния скален феномен Кончето – страховит и красив, обвит в мъгла.
Преминаваме по въжето до разклонението на подсичащата пътека и при всяка възможност спираме и снимаме уникалната гледка. След кратко спускане се изправяме пред сериозен проблем – преспа дълга над 20 и широка над 40 м препречва пътя ни. Тестваме снега, осигурени с въже...мек е и хлъзгав... само като стъпиш и потегля надолу! Е решението е ясно – обратно към билото и през Кутело.
По тясната, но сигурна пътека, стигаме до Кутело, а оттам - надолу към Премката. След краткото стръмно спускане, спираме за обяд и разговаряме с насядалите хора. Досадната магла нито за миг не се раздига, за да видим нагоре красавеца Вихрен.
Поемаме през Казана и Джамджиевия ръб към хижата и за около 3 часа стигнахме в ремонтираната х. „Вихрен". Следва поредната вечеря и разговори за добри и лоши неща, след което си лягаме.
На следващия ден се отправяме към Тевно езеро, отново с един член по-малко. Трудна, но необходима раздяла, за да не предприемаме рискове за индивидуален участник или за групата. В много равномерна и стегната крачка още преди обед стигаме на заслона, като целият ни ден беше изпълнен с ходене по красиви каменни сипеи и блокажи. Сядаме на чай пред заслона (категоризиран вече като хижа) и се любуваме на Каменица и Дженгала. Двама от групата предприеха едно следобедно изкачване на последния и след 3 часа се върнаха доволни от успеха!
Ден пореден. Влизаме в трудната част от Пирин – с проблемна маркировка и отнесени мостове от реките. На разклона за х. „Пирин" правим кратка закуска и продължаваме по оскъдната маркировка към х."Попови ливади". След кратко лутане, търсене и намиране, хващаме маркировката и през вр. Ореляк достигаме до х. „Попови ливади". Хижата е запазила облика си, а новият хижар се опитва да придаде и нов вид на цялата хижа. Поздрави!
Предпоследният ден от похода продължава по добре маркирана пътека (с проект от ЕС). Ходенето към следващата цел -х."Славянка" е леко и приятно – по горски път. Тежи ни само слънцето. Вече сме ниско и жегата се усеща още от предобеда. Стегната колона и широка крачка... По прашните пътища на Пирин – стигнахме края му – Парилския проход.
Спускаме се до х."Славянка" – новата перла в короната на едноименната планина. С евро средства хижата е превърната в модерен туристически комплекс, който задоволява и най-претенциозните. Правим голяма и богата вечеря за закриването на поредния етап от похода.
Последният ден започна още 5:30! Рано преди слънцето – на челници, поехме към горската пътека от прохода към Голям Царев връх. Почти час ходихме в тъмнината на гората и едва след като излязохме над горската линия, видяхме дневна светлина и прекрасен червен изгрев! От върха поехме към старата гранична бразда между Гърция и България. Повече от два часа ходихме по нея, събирахме билки и правихме снимки. След още два часа цялата група се увековечи на крайната точка на българския участък от Е-4 – вр. Гоцев връх. Прекрасна гледка се откри в хубавото време от него във всички посоки. Следваха въздишки и снимки. След като се насладихме и на тези гледки от върха на Славянка, тръгнахме към х. „Извора" по стръмния път от върха – надолу. Три часа по криволичещия чакълиран път ни бяха достатъчни да достигнем заветната финална точка и да се отдадем на заслужената почивка.
Вечерта на края на похода, в присъствието на г-жа Зорница Радонова – експерт по организация, координация и учебно организационна дейност и национални движения към БТС, направихме празнична вечеря на х. „Извора" с връчване на дипломите на успешно преминалите курса планински водачи. На останалите участници връчихме грамота за участие. Тук му е мястото да благодарим на председателя на ТД"Славянка", Петрово, Тодор Балтаджиев, който допринесе за добрата организация, включително и с транспорт за превозване на походниците от хижата до с.Петрово.
Участниците в похода си пожелахме нови срещи по красивите български планини и най-вече на похода по маршрут Е-8, 2014 г.

БТС
Петък, 09 Август 2013

  Tweet