Една от най-успешните ни биатлонистки Ирина Никулчина прекрати кариерата си през 2007 г. Оттогава тя се занимава с тренировки на деца в Банско, а преди малко повече от година роди и втория си наследник – Димитър, и е в майчинство. Митко току-що е проходил и вниманието на Ирина е ангажирано изцяло с него. И докато каката Йоана (8 г.) е кротка още от малка, момченцето е доста пъргаво и любопитно и взима всичко, което попадне пред очите му. Мама обаче зорко следи всяка негова стъпка и го пази от наранявания. От началото на олимпийския сезон в биатлона обаче Никулчина следи изкъсо резултатите на нашите представители. Тя е убедена, че мъжете ще покажат истинските си възможности към края на декември, на 3-ата световна купа и не се притеснява от по-слабите им класирания в момента. Ето какво още каза бронзовата медалистка от олимпиадата в Солт Лейк Сити за очакванията си за Сочи, семейния живот и бизнеса си.

- Гледа ли първите стартове от Световната купа в Йостерзунд и какво ще кажеш за представянето на нашите биатлонисти?
- Гледах и мъжете, и жените. Според мен представянето им е нормално като за първи стартове. Имам наблюдения над подготовката им, когато тренираха в Банско, и мисля, че добре са подготвени, и се надявам, че ще има по-добри класирания. На Краси Анев и на Владо Илиев малко им куцаше стрелбата, направиха много грешки, особено в индивидуалния старт на 20 км, но като им гледах беговите резултати мисля, че са добре.
- Не са ли прекалено много 5, а да не говорим за 10 грешки в стрелбата, колкото допуснаха лидерите в отбора ни?
- Да, наистина имаше много неточни изстрели, но стрелбището в Йостерзунд е много специфично, има едно завихряне и трябва добре да преценяваш откъде идва вятърът.
Като подцениш ситуацията обаче става много лошо особено на последната стрелба, когато имаш и доста умора в краката.
- Поправими ли са тези пропуски?
- Мисля, че да. Първия старт за сезона по принцип не може да е критерий. Има напрежение след дългата лятна пауза. Искаш да покажеш как си се готвил, какво си свършил, но смятам, че към 3-ата купа най-късно нещата ще си дойдат на мястото. Освен това нашата цел е олимпиадата, там да се покаже една топ форма, защото още от сега, ако си много добър, нещата стават по-трудни, не можеш да задържиш тези резултати толкова месеци.
- Какви са твоите очаквания за представянето на българите на олимпиадата в Сочи?
- Моите очаквания са свързани основно с мъжете. Определено дисциплината, в която имаме най-големи шансове, е дългата на 20 км. Според мен трасето в Сочи, а и височината, на която се намира пистата - 1500–1600 м, ще подхождат на нашите състезатели. Не всеки може да бяга на тази височина, а отборът ни ще се готви на същите условия на Белмекен преди игрите и ще направят една добра аклиматизация. Също така очаквам приятна изненада при щафетите, защото там нещата се променят много бързо и ако момчетата успеят да стрелят с по-малко допълнителни патрони, имат големи шансове за добро класиране. Дано само напрежението да не им изиграе лоша шега, да не прегорят, защото знаете, че очакванията към биатлона са големи за тези игри.
На олимпиада обаче обикновено лидерите правят издънки състезанието е много по-различно от всички останали и има изненади и дано това да сме ние.
- Като човек от биатлона, усещаш ли вече напрежение за олимпиадата?
- Всъщност има някакво по-голямо вълнение. Отстрани обаче е малко по-трудничко, защото преживяваш нещата, не знаеш всичко, което се случва на трасето, въобще вълненията са много по-големи.
- Какво си спомняш от състезанието, в което спечели твоя олимпийски медал?
- Не си мислех нищо след последната стрелба, просто състезанието трябваше да мине, защото последният изстрел ме лиши от сребърния медал и само трябваше да завърша, нямах шанс за нищо повече. Цялата олимпиада тогава ми беше малко като на шоу, нямаше напрежение, нямаше и големи очаквания към мен. Просто нещата си тръгнаха добре още от началото – перфектни ски, добра стрелба, която и самата аз не очаквах, и след третия ми път на стрелбището си помислих, че имам шанс да вляза в топ 10. Въобще не помислих за медалите.
- Къде е по-лесно – на пистата или в живота?
- Определено в спорта е по-лесно – нямаш всичките тези проблеми, които имат хората в живота. Сега нещата са доста по-трудни – всеки ден се бориш за оцеляване, сблъскваш се с много трудности и трябва да ги преодоляваш.
- Как върви бизнеса, успявате ли да се справите с хотела?
- Общо взето, не се оплаквам. В крайна сметка спортът ми даде възможност да изградя един малък семеен бизнес и всичко е наред. Хотелът е малък, не изисква много персонал и аз също се включвам.
Вършила съм всичко – и чистене, и оправяне на кревати, и ремонти – няма нещо, което да ми е непознато. Нямаме ресторант и не предлагаме меню, така че това поне ми е спестено.
- В момента съм по майчинство и основната ми грижа е семейството. Дълги години не си бях вкъщи и нямах възможност да видя как расте дъщеря ми, защото, когато се отказаха, я взех отгледана вече, на 3 г. Сега си наваксвам с малкия Митко, радвам се на всеки етап на развитието му, а и с каката Йоана учим уроци. Тя е вече във втори клас. Иначе преди да родя сина си, работех към общината като треньор по биатлон на деца от 1-и до 7-и клас. Опитвах се да селектирам талантливите деца и да ги насочвам към спортния клуб, където да започнат по-сериозни занимания.
- Как се разтоварваш?
- Когато ми остане малко свободно време гледам нещо да науча, да прочета. Излизам на разходка или да се видя с приятели, но в момента рядко ми се случват такива моменти, защото постоянно съм с малкия.
- Децата карат ли ски, или показват други таланти?
- Каката Йоана се качи на ски на 2 г., но сега вече няма особено желание да кара. Реши, че това е опасен спорт. На нея повече й се отдават танци, рисуване – малко по-творческа личност е. Надявам се обаче нещата да улегнат и да си хареса някой спорт. На малкия пък му е още рано, засега ще е с шейната.
- Какво предпочиташ – море или планина?
- Напоследък планината много ми липсва, защото нямам време да се кача горе - все пак целият ми живот е минал там, по пистите. Лично аз предпочитам зимата и планината, не обичам много жегата. Иначе ходим на море. Гърция ни е близо, но миналото лято пропуснахме, имахме други ангажименти. Надявам се обаче идващото лято да намерим малко време за плаж.
- Поддържаш ли форма, караш ли ски?
- Миналата година изобщо нямах време да се кача на ски, но се надявам сега да наваксам. Иска ми се да се качвам по-често на алпийски ски, защото през годините, в които тренирах, те ми бяха забранени, за да не се получат неочаквани травми. Писалки също искам да покарам, защото с тях пък се поддържа по-добра форма. Малко или много, като си на ски имаш чувството, че никога не си спирал да караш, но сега организмът ми не е толкова издръжлив и ще трябва да се щадя повече. Идва един период в живота ти, когато трябва да приемаш ските като развлечение, а не като тренировка.
- Обичаш ли екстремните изживявания, бързо ли се спускаш с алпийските ски?
- Определено съм луда глава, но поемам премерен риск – когато съм сигурна, че ще се справя с дадено нещо – го правя, но когато преценя, че е много опасно – гледам да се въздържам.
- Мислила ли си за скачане с парашут например, или бънджи?
- Не, никога не съм мислила за тези неща. Аз от малка имам фобия от височини и определено това не са моите екстремни изживявания.

Момичето от Банско не е кулинарка

Бронзовата олимпийска медалистка от игрите в Солт Лейк Сити Ирина Никулчина си призна, че не е много добра кулинарка. Работата в малкия семеен хотел, който построи в Банско със спечелените пари от наградни фондове в биатлона, не я плаши, но в кухнята не влиза често. Оставила е по-голямата част от тези ангажименти на свекърва си, която е много по-добра от нея с черпака.
- Не мога да кажа, че съм някакъв корифей в кухнята. В повечето време вкъщи готви свекърва ми, тя е майсторката. Аз също приготвям някои неща, но не и специалитети. За щастие в моето семейство не са капризни откъм храна – каквото и да им приготвя си хапват, няма оплакване. Това, което въобще не мога, е месенето – там не ме бива изобщо. По-лесно е с готово тесто – чистосърдечно си признава Никулчина.

Анна Стоилкова
в-к 7 Дни спорт
Понеделник, 2 Декември 2013

  Tweet