Петър Чолев е професионален планински спасител повече от 30 години - един от първите в ПСС - Банско. Инструктор е по планинско спасяване, 29 години e водач на спасително куче и единственият човек в ПСС - Банско, който обучава водачи на моторна шейна. Ръководител е на почти всички спасителни операции, проведени в Пирин.
 
- Г-н Чолев, падането на лавина е една от най-големите опасности в планината през зимата. Може ли да се предвиди падане на лавина?
- Лавини падат почти след всеки снеговалеж и подобряване на времето. От миналата година започнахме да възобновяваме една функция - сведения за лавинната опасност. Това е невероятно трудоемко. Отнема по 2-3 часа на ден да направиш снежен профил и да видиш плътността на снежната маса. Да видиш последствията от вятъра през нощта и да дадеш обективна оценка за лавинното състояние в района. Но това само по себе си се отнася за определен район, т.е. ако правиш прогноза за Дамянишка долина, то тя се отнася само за нея.
 
Но е много трудно, защото само на 50 м разстояние от едно място до друго има различни условия. Ще трябва допълнително кредитиране, за да има още един екип от поне още четири човека, които да се занимават само с това. През изминалия сезон правихме това на доброволни начала и аз публикувах информацията във Фейсбук, но отдолу подчертавах, че не важи за цялата планина и че прогнозата е само от единия ден до следващия. Това означава, че ако вали сняг през нощта, тя не е актуална. Цялата информация като прогноза е много относителна и никой не може да каже със сигурност кога ще падне лавина.
 
- Много ли са загиналите от лавини през последните години?
- През последните две години за щастие нямаме загинали от лавини. През 83-та година загинаха трима студенти в лавината на Тодорка, после загина Митко Думанов-Капи в улеите на Ечмище, това е между двете писти на Тодорка и Платото, след това имаме едно момче със сноуборд, след него едно момче от Банско - Виктор, и един швед, общо взето, това са убитите от лавина. Около 10 души. Аз съм участвал в почти всички спасителни акции в района на Пирин, като повечето ги ръководя, а да ръководиш една такава акция е много трудно, защото трябва да направиш реална преценка на обстановката, за да можеш да кажеш на всеки един от спасителите къде да отиде, но обикновено никога не си на сто процента сигурен и отиваш лично.
 
- Спасявали ли сте хора, затрупани от лавина?
- За съжаление нямаме човек, изваден жив от лавина. Ако той е в периферията на лавината, или се пази сам, или му помагат. Ние докато отидем, решаващите 15 минути ги надхвърляме, няма начин как да стане. Затова имаме кучета, изнесени в района, които са на работа ежедневно, за да можем да реагираме веднага, да намалим времето за пристигане и да увеличим шансовете за живот.
 
- Да разбирам ли, че първите 15 минути са решаващите за спасяване на човешки живот?
- Реалният фактор време е 18 мин. и те са решаващите, но ако човек падне в улеите на Пирин, той умира още при самото падане от нараняване по скалите.
 
- Моторните шейни, с които разполагате, помагат ли ви в работата?
- Естествено. Новите шейните вече са по-модерни и ако условията позволяват, за 15 минути се стига от Шилигарника до Тевно езеро, което иначе отнема около 6-7 часа. Но не е лесно да транспортираш човек с шейна през лавините, затова всяка година организираме вътрешни курсове за спасителите към ПСС, а от миналата година организираме и надълбоко в планината.
 
- Случаи на повече хора, попаднали в лавина, имали ли сте?
- 12 човека бяха в лавината, която падна на Вихрен. През 2009 г. имахме друг случай със седем човека и още един - отново седем човека в лавината на Тевно езеро. Тогава аз и Румен Баряков се качихме с хиликоптер, но пуснахме и две оперативни групи - една от Банско и една от Сандански. Организацията на една такава лавинна акция е много трудно нещо и, вярвайте ми, отстрани изглежда лесно, но за това трябват дълги години на стиковане и да знаеш във всеки един момент човек в какво разположение е и в какво форма е. Това е много важно. Не можеш да разчиташ на човек спасител, който не е подготвен за такъв терен. Това може да наложи прекратяване на акцията, за да спасиш него.
 
- Загивал ли е спасител при операция?
- Да чукнем на дърво, при изпълнение на акция - не. Преди три години загина Атанас от Разлог от една лавинка, много елементарна. Той водеше туристи, пада лавинката, натиска го на гърдите и за съжаление почина. По мое мнение, ако е имало някой, който да му помогне, можеше да се спаси. Но това бяха едни новобранци, които не знаеха как да реагират. Върху него нямаше такова количество сняг, че да го задуши и да не може да диша. Беше с гръб към дървото, с гърдите към снега, просто не е имал късмет и човек от групата, който да реагира адекватно.
 
- Коя е най-трудната операция, която сте предприемали?
- Всички са трудни, няма лесна акция. Най-неприятна беше гледката, когато загина шведът през 2011 г. Той падна точно преди световното първенство. Буквално се беше разбил в скалите. Гледката беше потресаваща. А най-трудната за мен лично акция бе, когато загина Димитър Думанов-Капи. Той работеше при мен като ски учител, израсна пред очите ми, защото сме съседи. Вечерта, като се прибрахме, майка му ме чакаше да й съобщя дали е оцелял, или не. Това за мен беше най-трудната операция в чисто човешки план, а не като трудност по самата акция.
 
- Как се свиква с това нещо?
- Не се свиква, но се научаваш да го приемаш по един или друг начин. С първия такъв случай се сблъсках през 79-80 г. Едно момиче падна от 400 м, от стената на Вихрен. Когато отидохме долу, намерихме части от труп. Старите спасители, с които бях, явно за да преодолея гледката, започнаха да хвърлят шеги, което за мен беше учудващо, след това разбрах, че това е начин да преодолееш гледката и станалото.
 
- Стават ли по-отговорни туристите в планината?
- Бих казал, че стават по-добре екипирани, но не и по отговорни.
 
- В каква степен ги предпазва това?
- В огромна. В последните години екипировката на екстремните скиори е на много високо ниво. Никой няма право на един човек да му забрани да прави каквото си иска. Нашите функции се свеждат до планинска спасителна служба, а не контролна. Преди време имахме и контролни функции. Когато имаше лавинна опасност, слагахме табела на Шилигарника и не разрешавахме да се ходи в долините Дамяница и Бъндерица. Сега всеки може да си прави каквото си иска. В днешни дни обаче туристите станаха по-образовани. Наред с добрата екипировка посещават и лавинни курсове, които са на много високо ниво. Дават им максимум информация както за реакция при падане на лавина, така и за най-големите новости, които излизат. Намали се и травматизмът извън пистите.
 
- Има ли родители, които водят децата си в опасни зони?
- За съжаление или за радост, не знам точно как да кажа, но има. Един родител носи изцяло отговорността за детето си и сам преценява. Аз лично като родител не бих позволил.

ЯНА ЙОРДАНОВА
в-к Струма
www.struma.com
01 декември 2013 15:15

  Tweet