Хората в планината са падали, падат и ще продължават да падат - това е толкова очевидно, колкото и прелестта на алпийските ски: склонът, скоростта, вятърът в лицето... Проблемът е единствено в това, как да се намалят загубите от неизбежните инциденти до минимум. Коментирахме тази тема с инстурктор, психолог, а накрая добавихме и малко от собствения си опит.

Съвети на инструктора: Никой не е стопроцентово застрахован

Започнах да се занимавам с каране на алпийски ски на седем години в спортната секция "Трудови резерви" във Филевския парк на малко хълмче, където и сега се намира детската спортна школа на ЦСКА, която има на разположение и ратрак и оръдия за сняг. А тогава нищо от това не съществуваше. Но това не ни разстройваше особено, пързаляхме се, пързаляхме се… Минаха няколко години и аз вече смело развивах прилична скорост. И ето, че веднъж излетях от пистата и налетях на електрическия стълб - разбира се, тогава и помен нямаше от защитни оранжеви заграждения. За мое щастие, главния удар поеха надеждните ми ски "Младост" - едната ска след това вече не ставаше за нищо. Все едно, защото тренировката беше вечерта, когато пистата се осветяваше с прожектори, включени точно към този злополучен електрически стълб. Всичко, което го имаше на нашето малко хълмче по това време работеше на т.н. "честна дума", и по-точно на голия ентусиазъм на нашите страхотни треньори. И затова не е за чудене, че след срещата ми със стълба цялата писта потъна в мрак и лифтът спря...

Изобщо, тренировката беше провалена за радост на всички премръзнали ученици, а треньорите бяха толкова щастливи, че съм останала жива, че на другите "дреболии" никой вече не обърна внимание. Разбира се, на следващия ден всичко беше поправено и отново заработи, а аз получих нови ски и до края на сезона си останах герой.

От тогава мина много време, но има-няма, първия сериозен инцидент си го припомням. Така както и останалите падания - всяко остава като спомен и нещо научаваш. От една страна, това не е лошо - на място в планината, което е проблемно, намаляваш скоростта. На друго - не караш бясно... Но това е точно този случай с "медала" , когато той има и обратната страна - наличие на страх. Случва се, разсъждавайки разбираш, че трябва да рискуваш, особено, ако си високо в планината и нямаш друг изход, но изведнъж си спомняш предишен инцидент и изтръпваш - ами ако излетиш без да можеш сполучливо да се приземиш?

Вероятно, сигурни рецепти за всички случаи в живота, как да се справиш с подобна ситуация просто няма. Тук всеки сам за себе си решава. Строго казано, падането, разбира се, ако то не е фатално, в известен смисъл е полезно и винаги е поучително.

Предпазливостта е по-сигурен и ефективен начин за самоконтрол, в сравнение с фотографии, филми или разкази. Например, настойчивият съвет да не се заема стойка назад, със сгъване на коленете придобива съвсем нов смисъл, след като преминете целия стръмен кулуар, търкаляйки се през глава. Повтаряйки всички класически грешки в мекия пухкав сняг, с натоварване на едната ска повече отколкото другата, кръстосвайки предната част на ските, в крайна сметка вие така ще се изтъркаляте в дълбокия сняг, че много точно ще започнете да контролирате движенията си, за да не повтаряте грешката си отново. Така, че ще има пряк смисъл в поуката от грешките. При това не само от собствените грешки, но и от тези на другите.

Професионалистите от Световната купа са пред очите на всички, пистите на представлението в бяло са под прицела на телевизионните камери, така че в този смисъл всичко е в ръцете им. Американците в едно от техните списания даже са разработили топ-листа на най-кошмарните падания по пистите за професионалисти. Номер едно, разбира се, е Херман Майер - точно така, неговото излитане от пистата за ски спускане на Олимпиадата в Нагано наистина влезе в аналите на този спорт. Господи, колко кошмарен полет… Проби загражденията, спря накрая и застина неподвижен. Нима се е случило най-лошото?  Ох, олекна ни: раздвижи се, седна и завъртя глава. Размина се. Наистина му се размина - няколко дни по-късно след това страхотно падане Майер спечели златния медал в супер-гигантския слалом на същата тази писта. А след това беше пръв и в гигантския слалом. С една дума - герой...

SESTRIERE COLLE, ITALY - FEBRUARY 25: (FRANCE OUT) Felix Neureuther of Germany crashes out in the Final of the Mens Alpine Skiing Slalom on Day 15 of the 2006 Turin Winter Olympic Games on February 25, 2006 in Sestriere Colle, Italy. (Photo by Agence Zoom/Getty Images)

Кой знае защо другите падания на първокласните състезатели по ски бяха извън вниманието на американците. Напразно - ледените писти за Световната купа практически всеки сезон отправят някои спортисти на болнично легло. Понякога дори по-зле... Да си припомним австриеца Гернот Райнщадлер, който навремето при скорост сто и тридесет км/час на пистата Лауберхорн във Венген проби загражденията и не успяха да го спасят. Както не успяха да спасят Улрике Майер, който се разби в Гамиш. И Мелани Суше, за която тренировката на ледника Золден се оказа последна...

Говорят, че на първокласните състезатели за Световната купа им се налага да рискуват, но този риск е част от тяхната професия. От това, обаче, не им е по-лесно.

SESTRIERE COLLE, ITALY - FEBRUARY 25: Krystof Kryzl of the Czech Republic crashes in the Final of the Mens Alpine Skiing Slalom on Day 15 of the 2006 Turin Winter Olympic Games on February 25, 2006 in Sestriere Colle, Italy. (Photo by Shaun Botterill/Getty Images)

А как рискуват онези, които практикуват скоростно спускане със ски? И досега, специалистите си спомнят жестокия инцидент с Грег Грип, на скоростната писта в Ла Клузе: при скорост 200 км./час. Когато Грег беше в близост до радара датчик, който трябваше да засече скоростта му, под ската му се оказа малка дупка - последва падане, загуба на съзнание и... Скоростта и силата на триене от плъзгането по твърдата писта бяха такива, че Грег получи изгаряния от втора и трета степен. Ако не беше специалният гащиризон, този човек просто би се овъглил.

Случва се да падат всички - фрирайдери при отчаяно смели спускания, нюскулери в парковете си по стръмните извивки на релефа, падат първокласни скиори по страшните писти за курортисти и новаци на съвсем полегати склонове, хели-скиери, и поклоници на беккънтрито. Такова е алпийското каране на ски - никой не е застрахован на 100%, нито новакът, нито супер подготвеният професионалист. Но има смисъл да се вслушаш в това, което мислят професионалистите относно грамотното предотвратяване на злополука. Съветите не са бог знае колко мъдри, но именно това е истината, която, ако винаги я имате предвид, ще ви избави от многото проблеми.

Гледай накъде ще поемеш. Има такава поговорка: "Вглеждай се там от където искаш да преминеш, не там където не искаш да попаднеш" Изглежда очевидно, но хората често са склонни да насочват вниманието си точно към най-опасния участък на спускането, вместо да помислят за маршрута, който е безопасен.

Не бъди "герой". Ако сте на стръмен участък или сте на място, където по никой начин не бива да падате и се страхувате, че ще загубите равновесие, карайте бавно, свличайки, защото е по-добре да бъдете страхлив, но жив, отколкото герой, но мъртъв. Ако все пак сте паднали, опитайте да се обърнете така, че ските ви да са насочени в посока на наклона. Постарайте се да спрете преди момента, в който ще наберете такава скорост, че ще ви е трудно да я контролирате.

Тренирай мускулите си. Колкото по силни сте физически, толкова по-голям е шансът да запазите равновесие за да не загубите контрол над ските и да не паднете. Но ако все пак не можете да избегнете инцидента, няма да пострадате много, ако сте издържлив човек. Затова непременно тренирайте тялото си чрез упражнения и уреди за тренировка. Най-вече коремните мускули и гърба.

Бързина на рефлекса. Щом разберете, че сте загубили контрол над ските, постарайте се да се обезопасите максимално. Т.е. да заемете такова положение на тялото, което ще е най-приемливо при падане. Най-лошо е, ако се окажете по гръб със сгънати крака. Идеалният вариант е при падането да сте по корем с изпънати крака. Това ще намали риска от травма на колената. И винаги трябва да помните, че щом сте паднали, значи, че това е така. Най-голямата грешка е опитът да се изправите, преди окончателно да спрете.

Краката във въздуха. Ако падате при висока скорост, старайте се краката ви да са във въздуха така, че ските да не докосват снега, защото иначе ще започнете да се търкаляте. Ако видите препятствие пред себе си, направете всичко възможно да избегнете срещата с него.

Отпусни се, но бъди внимателен. Да избегнете инцидента, без да се нараните е истинско изкуство. За да предотвратите травми - отпуснете мускулите си и бъдете в хармония с това, което става. Едновременно с това се постарайте бързо да оцените ситуацията и търсете възможност да потънете в снега, да се задържите на склона и по такъв начин да спрете.

Всички тези най-обикновени препоръки са за всеки случай. Въпреки, че разбира се, "теорията" няма да те спаси от падане. Даже това не е проблемът. Той се състои в това, да можеш, след поредния инцидент, да намериш сили в себе се и в следващия ден да се изкачиш на същото това място и отново да се спуснеш. Но това вече е друга тема. По-точно, друг аспект, конкретно психологичен.

По материал на Мария Долгошеина - инструктор в SNOWPRO

Съвети на психолога: Смяна на отношението към себе си

Може би вие не се замисляте над това, но карането на алпийски ски винаги е придружено от три основни психологични проблема - страх от височината, страх от голямата скорост и страх от вероятността да загубиш контрол над ситуацията. В една или друга форма, страхът възниква у всеки един скиор високо в планината, проявява се при всяко ниво на техническо умение.

Най-разпространеният начин на решаване, който се използва е опитът да се преодолее страхът. Човекът приема психологично, че съвсем не се страхува и прехвърля вниманието си върху другата задача - да се спусне по стръмнината. Окуражавайки се с мисълта: "щом всички се пързалят, значи мога и аз". Или: "аз непременно ще се справя, с какво съм по-неспособен от другите?"

Друг начин - започваш да се ругаеш, черпейки сили от яда към себе си, за да направиш първата крачка. Например: "Ама че си, …! Дявол да те вземе, тръгвай!"

Тези начини за преодоляване на страха са проверени от времето, но могат да се допълнят.

Смяна на самоличността. Преди да говорим за начина да се преодолява страха, ще направим малко предисловие.

Всяко състояние, в което се намира дадена личност, може да се разглежда като един вид роля в игра. Например: ролята на човек, който се страхува, на друг съответно, който закъснява, който е смешен, решителен или общителен човек. Всяка роля има име и отговарящо на ролята настроение, придружено с конкретна мимика и жестове (всеки знае с какво походката на краля по време на аудиенция се отличава от вървежа на просяка в метрото). Съзнателно възприемайки друга роля т.е., превръщайки себе се в друг индивид, успяваме да зададем на тялото си и на съзнанието си друг вид програма. И този начин, на смяна на ролята и съответно състоянието, се нарича подмяна на личностната мотивация, при което рефлекторно се задейства нова програма на осъзнато поведение на тялото. Така става, че по този начин анулираме неприятната роля или състояние и я заменяме с нова - на радост и оптимизъм.

От къде може да се почерпи позитивното състояние на оптимизъм? Един от вариантите е - от миналото си, като си припомним състояние, при което сме се чувствали добре. Т.е. да бъдем не "този, който се страхува от стръмнината, скоростта или височината", а "онзи, който отлично се справя с изпитанието" или пък "онзи, който забива решаващия гол", дори "онзи, който с радост подготвя трапезата за празника с приятели".

Главното, което трябва да съдържа наименованието на ролята е:
а/ конкретно действие;
б/ действие в настоящия момент;
в/ положителна емоция или приятно за вас събитие.

Друг вариант е да се приеме ролята-състояние от любима книга, филм или история. Например, може да се превърнете в слончето, което да изпраща поздрав на маймунката (виж книжката за деца на Генадий Остер "Физкултура за опашки" - б.пр.), а може да се превъплътите в свирещ чайник, който известява, че водата вече е кипнала. Или пък Емеля, който пътува към принцесата, яхнал зиданата печка. Главното условие е това, което решите да сте, да ви хареса.

Обаче е недостатъчно да измислите името на ролята. То трябва да бъде повтаряно, като състояние, особено в онези случаи, когато възниква усещането, че избраната роля, която носи ново име, при това ново състояние да измести старата роля на състоянието "страх". По-подробна информация за състоянието "подмяна на самоличността" може да прочетете в руската книга "Вълшебник сам на себе си" от В.А. Гурангов и В.А. Долохов.

Промяна на състоянието с помощта на дишане. Тази древна техника, дошла в Европа от Изтока, е напълно използваема при преодоляване на собствения страх. В състояние на страх и съответно на мускулна напрегнатост (страхът най-вече предизвиква напрегнатост в областта на раменете, лицето и корема, въпреки, че като цяло реагира тялото) можем при желание да прехвърлим вниманието си върху начина на дишане. В такава ситуация трябва да се използва коремно дишане (налага се да си представим, че въздухът нахлува в тялото чрез коремната кухина, т.е. тя работи като въздушна помпа). При това, дишайки по този начин вие:
а/ приемате този факт, че се страхувате;
б/ разрешавате му да го има (например, може мислено да си кажете: "въпреки, че ме е страх, ще тръгна);
в/ ще прехвърлите вниманието си върху стъпалата на краката, и ще се постараете да усещате ските под краката си;
г/ заповядвате си: "тръгвай!" или някаква друга команда в този смисъл, удобна за прилагане.
При това, постарайте се да контролирате дишането си.

Форма на прошка. Тази техника е интересна с факта, че с нейна помощ страхът съзнателно се анулира, трансформира се и се приема, като част от идентичността, която за теб е любима. Например, изплашен от стръмното се обръщам към себе си, произнасяйки мислено или гласно следното:
а/ моля те, страхливецо, извини ме, че искам да се отърва от теб;
б/ моля те, страхливецо, предизвикваш у мен болка, неприятно чувство, напрежение и т.н.;
в/ обръщам се с молба към тялото си да ми прости, че го заставям да изпитва страх;
г/ към ситуацията, в която изпитвам страх се обръщам с молба, че съжалявам за това; 
д/ към себе си - примирявам се с това, че се боя;
Често е достатъчно да произнесете дори само последната формулировка вместо другите четири.

Какво се случва при това? Пространството в съзнанието, до тогава изпълнено от страх, се разширява и той става само частица от това пространство - капка в морето. Тялото се отпуска, появява се място за действие и възможността то да се изяви.

Може да тръгваш! В дадения случай човек мислено довежда картинката на уплахата до негиния край, т.е. до успешно приключване на ситуацията. Например: страхувам се да падна. Мислено довеждам нагласата на страх до онова място, където все пак падам. При това концентрирам вниманието си към дишането и превъртам в съзнанието си картинката неколкократно докато тя просто се стопява. Тогава може да потегля. Пътят ми е открит.

Анна Шулман, психолог

Нашето допълнение: не се отпускай, не тъгувай

Първо. Вниматено проверявай ски екипировката си, преди всяко каране. Ако заради нея не успееш да се задържиш или да паднеш, както по-горе препоръчахме, тогава край - най-малкото ще си усучеш крака до счупване.

Второ. Не вярвай на всичко което виждаш: даже най-старателно обработената с ратрак алпийска писта, уж гладка и равна, при висока скорост е способна да ти поднесе сюрприз, особенно в краищата на пистата.

Трето. Алкохолът не е най-добрия начин да се преодолее стресът след "прекрасно" падане или както казва Михайл Зощенко: "Недей да пиеш! Пиян ти можеш да прегърнеш дори най-злия си враг!"

Четвърто. Съдбата си е съдба, да не дава господ да се окажеш в лоша минута на лошо място. Затова - не разгневявай Бога и не тъгувай, пълзешком в пряспата с поглед към онези, който продължават нагоре с лифта: не се знае кому е провървяло повече.

Пето. Не се пъчи - сто пъти ще ти се размине, при сто и първият ще се пребиеш.

Шесто. Бъди с респект към всеки наклон - дори тогава, когато това е триста метрово хълмче, ако на него има даже незначителна на вид бабуна - тя би била способна да те накаже така, че всичко друго може да ти се види малко.

И седмо. Най добрата помощ в първия шоков момент след травма - това е нормален, умен човек, оказал се редом с теб, който няма да се суети, да изпада в истерия, да крещи и да размахва ръчища, призовавайки някой да помогне, а просто ще седне редом с теб и тихо ще ти каже: "не тъгувай, всичко това е дреболия, случва се и да е по-зле".

Списание "SKI / Горные лыжи" www.skimag.ru
Превод: Муминтрол

  Tweet