ОЛИМПИАДА СОЧИ 2014. СКИ СКОК. Срещаме се с Владимир Зографски в международната зона на олимпийското село „Маунтин вилидж” над Сочи, където той е настанен със състезателите ни в алпийските ски и сноуборда. 20-годишният ни ски скачач е дебютант на олимпийски игри, но не стартира по най-добрия начин, като не успя да премине квалификацията на нормална шанца.

- Влади, какво е усещането да си на първата си олимпиада?

- Много е приятно, чувствам се много добре. Сега разбирам, че на олимпиада наистина е нещо невероятно. Все пак, да бъда част от състезание, което се провежда веднъж на 4 години, е уникален шанс за мен.

- В последните години ти живееш и тренираш в доста по-различни като бит и култура страни като Германия и Австрия. Как намираш Русия и руската олимпиада?

- Според мен руснаците се справят доста добре с тази олимпиада. За толкова много спортове, спортисти и публика да се организират нещата, така че всички да бъдат доволни, е много трудно.

- При вас в олимпийското село какви са условията? Водата жълта ли е, каквато я представяха?

- При нас водата не е жълта, а направо кафява.  Чакаме вечер късно да стане 23-23,30 ч, за да потече по-чиста вода и да можем да се изкъпем. Другият вариант е да влезеш в банята сутрин рано. Иначе като цяло стаите са добри, единственото лошо е, че нямат телевизор. Ходим от време на време във фоайето да гледаме телевизия, но в повечето случаи си стоим по стаите.

- А как ти минава времето, когато не си на тренировка?

- Стоя си в стаята и скучая. Добре че има телефони, iPad и други електронни неща за развлечение. Проблемът обаче е, че интернетът е много слаб, като се вържем всички.

- А храната как е? Ти самият трябва да наблегнеш на яденето, след като си свалил 2 килограма в състезанието.

- Храната е добра, има всичко.

- А защо свали толкова много?

- Предполагам, че от стрес. Преди състезанието на нормална шанца направих доста добри тренировъчни скокове, имах 18-о и 20-о място и исках да покажа най-доброто от себе си, все пак сме на олимпиада.

Feb 7, 2014; Krasnaya Polyana, RUSSIA; Vladimir Zografski (BUL) during the Sochi 2014 Olympic Winter Games at RusSki Gorki Ski Jumping Center. (Rob Schumacher-USA TODAY Sports)

- Сега успокои ли се вече, видя ли, че няма нищо страшно?

- Аз уж бях спокоен и преди първия старт, до момента, в който не застанах на позиция. Засега също съм спокоен, надявам се да е така и по време на състезанията на голяма шанца.

- Имаш ли някакви притеснения откъм здравословно състояние или екипировка?

- Физически съм добре, а иначе притесненията ми бяха преди олимпиадата. Дълго време нямах достатъчно добра екипировка. Дори под въпрос беше и самото ми участие тук, но все пак една седмица преди олимпиадата получих нужната екипировка и сега тестваме.

- Какъв точно е бил проблемът?

- Не искам да задълбавам в тази тема, но дълго време не получавах обувки. Все пак обувките са най-важното нещо в ските. Обикновено на една нова обувка й трябват около 45-50 скока, за да омекне и да ти пасне добре. Аз моите ги обух за пръв път в Сочи.

- Тук си с баща си, който е твой треньор. А майка ти и брат ти ще дойдат ли в Сочи да те гледат?

- Не, няма как да стане, а и майка ми не обича да ме гледа на живо. Идвала е на шанците, но никога не ме е гледала. Винаги при мои опити се обръща с гръб, защото си е страшничко. Все пак шанците са огромни и ти летиш там над тях – не е много приятна гледка за никоя майка.

- А с брат ти Мартин какво става? Той тренира ли, няма ли да го видим вече по състезания за юноши?

- Тренира, но е още малък за състезания – на 15 години е.

- А ти плашиш ли се от неговата конкуренция?

- Ще се радвам да започне да ме побеждава. В момента няма никаква конкуренция и е доста трудно да тренираш и да пътуваш сам навсякъде. Специално при физическите тренировки е от изключителна полза да имаш партньор. Така че ще се радвам да ме стигне и надмине – и за двамата ще е по-добре да сме заедно.

- А олимпийските шанци отличават ли се с нещо специфично?

- Типично руски са, няма на друго място в Европа такива. Имат различен профил от всички останали. На малката на всички ни беше странно, а на голямата довечера ще стъпя за първи път, така че още нямам впечатления от нея.

- Ти си най-далече от олимпийското село до мястото ти за състезание. Имаш ли проблеми с придвижването?

- Проблем - не бих казал. Пътуваме около 35-40 минути с автобус от селото до комплекса, но съм бил и на доста по-отдалечени шанци. Проблемът е по-скоро в чакането, тъй като има дни, когато го няма по цял час.

- Този сезон е най-тежкият в досегашната ти кариера. Къде търсиш причините за това?

- Най-вече от проблема с обувките. То е като да накараш алпиец да се пусне на слалом с ниски като маратонки обувки. Така е и при нас. Цяло лято не получавах обувки и нямах възможност да се подготвя пълноценно. Зимата се получи същото. Оттам дойдоха и психологическите проблеми. Беше нормално в един момент да загубя и стимул, и желание да тренирам.

- Има нови лидери за Световната купа, нов победител на „Четирите шанци”. Наблюдава ли се раздвижване в елита на световния ски скок?

- Да, може да се каже. Този сезон е олимпийски и в тази връзка се направиха доста тестове, много неща се смениха, излязоха нови модели обувки, нови ски и нещата се раздвижиха.

- Контактуваш ли с останалите състезатели? Получаваш ли подкрепа от тях?

- Не, все пак в годината, когато има и олимпиада, всеки гледа себе си. Дори мисля, че се радват на моите затруднения.

- На кого разчиташ в тези трудни за теб моменти освен на най-близките, разбира се?

- На приятели и на брат ми, който постоянно ми казва, че рано или късно нещата ще се оправят и след като сме го направили веднъж, ще го направим и втори път.

- Как виждаш шансовете си за голямата шанца?

- Зависи от много неща. И там регламентът е същият – от квалификациите продължават първите 40 плюс най-добрите 10 поставени. Зависи от моментното ми състояние и условията.

- Ти настройваш ли се по някакъв по-специален начин?

- Не. За малката се настройвах и нямаше ефект, така че сега се опитвам да го гледам като нормално състезание.

- Ходил ли си да гледаш други състезания от олимпийската програма в Сочи?

- Във вторник вечерта бях на халфпайп финалите и беше много интересно. Това е наистина невероятно зрелище, което си заслужава да се види на живо. Като ги гледам и си казвам, че има и други луди хора освен нас, скачачите.

Снежана Иванова
в-к Монитор
13.02.2014

  Tweet