Ако предварително бяхме по-запознати с обществото на велосипедистите, може би нямаше да ги включим в тази тема. Оказа се, че то изобщо не е мини, а вътре в него дори се обособяват под-, под-под-, под-под-под- и т.н. общества в зависимост от различните дисциплини колоездене - планинско (с доста разновидности), по шосе и т.н. Спряхме се на планинските колоездачи, като че ли тази дисциплина привлича най-много любители. "Като част от цялото сме малко общество, но сме достатъчно, за да има прослойки вътре", казва Любомир Ботушаров, на 28. Той кара активно от 10 години, юрист е по образование, но от няколко години активно се занимава със създадения от него сайт за планинско колоездене. Дори "някак естествено" това се е превърнало в основното му занимание. По думите му сайтът е мястото, където има най-пълна информация за веломероприятията в България. Там се е оформил и най-големият форум за велотеми, който дори е придобил статут на мрежа за социални контакти, тъй като фенове на колоезденето от цялата страна се запознават в него, карат заедно, пият заедно, стават приятели... Да, какъв по-добър метод за сприятеляване от това да покараш няколко часа из планината до крайната точка - някоя хижа, където колоезденето стига до логичния си завършек - около масата. "Тези събирания са неотменна част от велопоходите, това дори е повод за повече хора да се присъединят към нас", казва Пламен, който е един от най-редовните планински колоездачи. Дори е превърнал хобито си в професия - преди десетина години започва работа във "Веломания", производител на велосипедите "Драг", в момента е директор "Производство" в компанията. За него това е голямо предимство, тъй като може да си сглобява уникални велосипеди по свой вкус, които иначе не се произвеждат масово. Откакто е започнал да кара, е сменил около 12 колела, в момента има 5, за различните типове планинско каране. А те не са малко: cross country - представлява планински велотуризъм и съчетава в себе си както спускане, така и катерене; спускане - дисциплина, в която се гони тръпката от скоростта, най-често спускачите се качват с лифт до някой връх и оттам се спускат; free ride - фрирайдърите, са нещо като гъзарите в колоезденето, дисциплината представлява вид спускане, при което се изпълняват най-различни трикове и т.н.

В България най-активна в организирането на всякакви събития за колоездачи е НПО "Байкария", дългият календар на организацията включва походи всеки уикенд до края на сезона през октомври. Те стават все по-попупулярни, имало е преходи, на които са се събирали над 160 души. "Тръпката от споделеното изживяване е нещо много важно", казва административният директор на списание "Едно" Емил Шукадаров. Той кара от 7-8 години и почти не е изпускал уикенд, с много малки изключения, дори се опитва да кара по-често и през седмицата. Неговият приятел Пламен обяснява, че маршрутите, по които карат, често не са предварително очертани, "но в крайна сметка това да се изгубиш, да се луташ няколко часа и да намериш пътя, е част от преживяването". Другата причина за събирането на групи Шукадаров обяснява с рисковете, които крие планинското колоездене. "В такива ситуации винаги трябва да имаш другар до себе си, а и с хора на твоята вълна е много по-интересно", казва той.

Накрая се опитахме да направим обобщен профил на планинския колоездач, но точна картина не се получи - по професии и възраст разнообразието е огромно, има от деца до възрастни, от обикновени работници до мениджъри и собственици на компании. В планината обаче са поставени пред равни условия - всички разполагат с две колела и чифт педали. Който и от тях да попитахме, получихме един и същ отговор - колкото повече караш, толкова повече ти се кара. Все повече хора се убеждават в това, защото обществото на колоездачите е и едно от най-отворените - всеки е добре дошъл. Емил Шукадаров го обяснява най-добре: "Ако на някого му харесва да върти по 60 - 100 км на ден в планината и да изкара така цял ден, той ще ни намери със сигурност..."

Тодор Божинов
в-к Капитал Лайт - Брой 17, 25 април 2008, 00:21

  Tweet