Хотелска стая в петзвезден комплекс в Поморие, 7 ч. сутринта. Събуждането е съпроводено с веселото бумтене на строителни машини и виковете на работниците от съседния строеж. Разходката из морския курорт в момента прилича повече на техническа инспекция сред никнещите сгради. Вместо свеж въздух срещата е с прахоляка, калта и бетоновозите.
Същото място, но две години по-рано. Петзвезден хотел все още не съществува, а в близост вместо кранове има палатки и каравани. Идиличната гледка вече е минало, и то не само за къмпинга до Поморие. Аналогична е ситуацията и в почти всички морски курорти, където допреди година все още имаше незастроени терени и място за каравани. Сега брегът е застроен плътно или е пред бетонна фаза. И това напук на посредниците при продажбата на ваканционни имоти и хотелиерите, които открито заговориха за криза, спад в цените на апартаменти и отлив на туристи. Въпреки сигналите за голям проблем, цените на терените не падат, явно заради приличното търсене. А най-апетитни са зоните на черноморските къмпинги, които след години на масово и безразборно строителство, се оказаха единствените, подходящи за наистина луксозни комплекси.

Имало едно време на юг

Къмпингите по Черно море са създадени през 70-те години на миналия век . Тогава е можело да се говори за почти непрекъсната верига от регламентирани за каравани и палатки места от Ахтопол, където се намира къмпинг "Делфин", до "Градина" при Черноморец. Линията се прекъсвала само от пръснатите по брега много малки селца и трите градчета Созопол, Приморско и Мичурин (сега Царево). В разстоянието между Приморско и Созопол пък всички къмпинги са били слети наистина в един. От север се започвало с" Каваци", следвали" Смокиня", "Веселие" и "Дюни". Сега линията отново е непрекъсната. Само че този път от строежи, а морските градчета бавно и сигурно се превръщат в мегаполис."По-правилно е да се пита не кой строи, а кой не строи", обяснява Динко Славов, мениджър продажби на Bulgarian Properties. И наистина е така.
Къмпинг - "Нестинарка" в Царево, на практика вече не съществува. Там на първа линия TUI - България, построи хотел "Серенити бийч", фирма "Сириус 49" - комплекса "Саут бийч", а "Примеа" - Примеа бийч резиденс". На втора линия също се строи, но от по-малки инвеститори. Къмпинг "Арапя", според наскоро приетия плана на община Царево, е предназначен за ваканционно строителство, по-голяма част от парцелите са частни и собствениците продават на различни инвеститори за изграждане на апартаменти, тип втори дом. Твърди се, че усилено се окрупняват терени в района за голям ваканционен комплекс. На по-малкия къмпинг "Гардения", собственост на фирма "Ренесанс" (от групата на "Овергаз") за момента има построен само един частен хотел.
"Kъмпинг Юг", до Китен, от няколко години е собственост на "ИФ Фаворит", които също строят хотел.
Де факто целият къмпинг "Оазис" е застроен от "Интербилд". Там тази година големият хотел ще посреща петзвездни посетители. Къмпинг "Корал" пък е собственост на "Вита тур инвест". Части от парцела вече са продадени на испанската фирма "Буена виста", а други 40 декара на друга чуждестранна компания. Проектът е там да се изгражда ваканционно селище.
В ММЦ - Приморско, което беше приватизирано от "Албена", за момента има построен само един нов хотел "Магнолия", но от месеци собственикът мисли за инвестиции в зоната. Фирма КРИТ също строи в района. От къмпинг "Поморие" е останала малка част, а "Диана" се ползва за настаняване на работниците в близките строежи. Вече е факт и първият строеж на къмпинг "Веселие". По на север нещата не са различни.

Има, поне засега

По данни на Държавната агенция по туризъм в цялата страна в момента има 26 функциониращи къмпинга, като броят им е намалял почти тройно в рамките на последните 5 години. В същото време тези, които реално предлагат услуга, могат да се преброят на пръстите на двете ръце. И тази дузина е на път да намалее, основно заради реституционни претенции.

От няколко години съдът е залят от дела. От една страна са собственици на реституирани терени, попаднали в обсега на "Каваците", "Златна рибка", "Тополите", "Веселие" и "Смокини". А от друга - от частната фирма "Хелио Тур-С". Петте къмпинга, обединени под шапката на "Хелио Тур-С", бяха приватизирани (от свързана с Николай Банев компания) заедно със земята под тях през 2000 г. въпреки наличието на реституционни интереси. Над 2000 души от Созопол и околните населени места, а и от вътрешността на страната, претендират, че са собственици или наследници на собствениците на голяма част от терените, попадащи в къмпингите. Въпреки това държавата, управлявана тогава от кабинета на Иван Костов, доведе сделката докрай и остави проблема за решаване на частния собственик и евентуално от съда. Изходът от съдебните решения обаче поставя под въпрос съществуването на самите къмпинги. Ако бъдат удовлетворени претенциите на собствениците на земите, терените ще бъдат разпарчетосани, а къмпингите - закрити. Съдебната битка все още продължава, а краен срок за приключването й няма. По думите на Евгения Банева, изпълнителен директор на "Хелио Тур-С", дружеството има намерение да подаде иск срещу държавата, защото не може да използва приблизително 60% от терените, за които е платило.
Въпреки че новият почти приет устройствен план на община Созопол предвижда териториите на къмпингите "Градина" и "Каваците" за курортно строителство, Банева твърди, че нямат намерение да променят дейността им, но със сигурност паралелно ще инвестират в изграждане на малки хотели в периферията на къмпингите. Факт обаче е, че вече се работи на земите зад "Градина", по стария път между Созопол и Черноморец и на юг от града над залива на "Каваци".

И тъй като реално "Смокиня" и "Каваци" са два от най-големитеи популярни къмпинга на юг от Бургас, напливът там е толкова голям, че в един момент миналото лято имаше повече хора, разпънали палатки по плажа, отколкото в самия къмпинг, а за да наемеш бунгало, трябваше да си направил резервация поне два месеца предварително. От "Хелио Тур-С" очакват 20% увеличение на туристите през идния летен сезон в сравнение с предходния, а печалбата им за 2007 г. възлиза на приблизително 200 хил. лева. Друг е въпросът колко може да се спечели при алтернативна инвестиция в хотели или апартаменти в петте къмпинга. .

Яна Бодурова
в-к Капитал, Брой 14, 04 април, 15:27

Отнесени от пясъка
За държавата се оказа по-изгодно да промени закон, отколкото да обяви конкурс

Представете си, че отивате на почивка в Албена или Златни пясъци, а плажът не се почиства, няма спасители, шезлонги и чадъри. Допреди няколко месеца тази картина изглеждаше съвсем реална. Тогава стана ясно, че договорите за концесии на няколко от най-големите крайморски ивици изтичат, а регионалното министерство дори не е обявило конкурси за избор на нови фирми, които да ги стопанисват.
В крайна сметка правителството трябваше да вземе "светкавични мерки" по добре отработения механизъм - с промени в законодателството удължи срока на тези концесии до края на годината и отложи процедурите за избор на нови концесионери. Измененията в Закона за концесиите, които бяха приети от Министерския съвет в средата на април, все още не са разгледани в парламента. Те най-вероятно ще решат временно проблема с изтичащите договори. Но за сметка на това с тях ще се създадат нови трудности за бизнеса и ще увеличат риска от замърсяване на Черноморието, смятат представители на туристическия бранш.
По думите на Иво Стефанов, председател на Асоциацията на концесионерите на морски плажове, още миналата година Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е било готово с документацията, но не е обявило конкурс. МРРБ е отговорно за обявяването на конкурсите, отдаването на плажовете на концесия и контрола след това. Забавянето се оправдава с изчакването да бъде приет Законът за черноморското крайбрежие. Според този нормативен документ плажовете, които не са отдадени на частен инвеститор, ще се стопанисват от общините. Това обаче няма нищо общо с обявяването на самите конкурси, тъй като те са по Закона за концесиите.

Поправки за поправителен

Процедурата, през която трябва да премине всеки кандидат, който иска да вземе даден плаж на концесия, наистина е сложна и тромава. А за да се стигне до подписването на такъв договор, са необходими поне десет месеца. Затова правителството предлагат няколко промени в Закона за концесиите. За да се излезе от сегашната критична ситуация, е предвидено еднократна процедура по удължаване на концесиите до края на тази календарна година. Така ще се избегне обявяването на конкурси за нов стопанин на стратегически плажове месец преди старта на сезона.

Според една от поправките, ако държавно или общинско предприятие реши да си направи смесено дружество с частен инвеститор, то ще може да вземе плажовете за стопанисване, без да има конкурс. Състезателна процедура ще има само при избора на фирмата партньор, но не и за конкретната концесионна дейност впоследствие. Това е добре позната техника за избягване на тръжните процедури, която отваря широко вратата за корупция. Според депутата от СДС Мартин Димитров единствено откритото състезание не създава предпоставки за корупционни практики. Това обаче няма да се постигне, ако за "по-специалните" партньори има преференциални процедури. "Идеята за смесените дружества прилича на концесионни РМД-та", коментира кметът на Каварна Цонко Цонев. Според него те създават условия да се вкара стратегически (или по-скоро предпочитан) партньор без конкурс. Само две години по-рано, при предишните изменения на Закона за концесиите, основният повод за гордост на законотворците бе, че ще се гарантира прозрачността. Сега се прави крачка назад по този показател.

Поправките в закона увеличават съществено правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройство, в случая Асен Гагаузов. Например досега за поддържането на неатрактивните плажове, които не са дадени на концесия, отговаряше съответната областна управа. Тя им намираше стопанин сезон за сезон. По този начин се управляваха около 100 морски ивици. С промените в закона ролята на хазяина ще се играе от министъра на регионалното развитие, който ще има възможност и да дава такива плажове под наем за срок от пет години. Процедурата, по която ще става това, обаче не е ясна. Според Иво Стефанов въпросът не е чии ще са правомощията, а в това, че "бизнесът иска ясни правила и еднакви процедури, а такива към момента няма". С поправките в закона ще се създадат две различни практики. Едната ще е по-тежка и предвижда избор на концесионер чрез конкурс, а другата - отдаване под наем по все още неясни критерии. Представители на бизнеса са на мнение, че това ще внесе допълнителен хаос, защото не се знае как ще се определя и таксата за наем. При концесията 70 процента от концесионната такса отиват за държавата, а останалите 30% - за конкретната община. Дали приходите от наем ще се разпределят по аналогичен начин също не става ясно от проектозакона.

Държавата срещу собствеността си

Отново с идеята за по-голяма бързина при взимане на решението кой да стопанисва даден плаж се предлага да отпадне и концесионният анализ. Той е важен елемент от цялата процедура и чрез него се определя дали дадена морска ивица може да бъде обект на концесия. Ако отговорът е да, се посочва при какви условия и на каква цена може да стане това. Концесионният анализ например би подсказал дали заливът Вромос вече е подходящ за стопанисване след почистването му от радиоактивни замърсители, посочи Иво Стефанов. Или че плажът на "Каваците" трябва да се отдаде при специални условия заради пясъчната лилия и т.н. В мотивите на правителството обаче е записано "експлоатацията на плажовете не оказва въздействие върху околната среда". За всеки, който е почивал на българското Черноморие, невярността на това твърдение няма нужда от доказване. Така държавата като изключителен собственик на плажната ивица всъщност е на път да премахне голяма част от правилата за тяхното стопанисване. Неясно защо предвид факта, че според бизнеса действащата в момента процедура по избор на концесионери работи.
Един от най-скандалните текстове в новия законопроект определя двойно нарастване на площта, която могат да заемат на плажа така наречените преместваеми обекти - заведения и павилиони и др. Вместо 1 процент, както беше досега, те ще могат да заемат 2 процента от големите плажни ивици (над 40 дка площ). Целта според вносителите е да се постигне изравняване с малките плажове, където сергиите и заведенията за бързо хранене се разпростират на два процента от пясъка. "Това не е добро решение. При положение че постоянно сме недоволни от броя на този вид обекти, тъй като те смущават комфорта на туристите", коментира Елена Иванова, председател на Съюза на собствениците на хотели в Слънчев бряг. Към момента печалбата на фирмата концесионер се реализира основно от дейността на заведенията по плажа. Затова според нея трябва да се реши принципно дали плажовете ще се превърнат в търговски зони. Разрешаването на този проблем също се отлага за следващ сезон. А мнението на Евгения Банева, изпълнителен директор на "Русалка", е, че към момента е много по-необходимо е да се въведе единна система от показатели, която да определи цената на концесията в зависимост от възможностите за развитие на бизнеса на съответното място. Плажовете в големите курорти трябва да се дават за по-къс срок, а по-неатрактивните - за по-дълъг, за да може да се възвърнат инвестициите.
В действителност въпросът е трябва ли и как да се правят поправки в концесионния закон. Предложената от правителството модификация показва за пореден път, че измененията "на парче" не водят до нищо добро. Ако има нужда от радикални промени, по-добре да се направи цялостна ревизия на закона, която да допринесе за подобряване на средата в отрасъла, а не да създава нови проблеми.

Плажни сметки

На 1 май концесионните договори за плажовете на Албена и Златни пясъци изтекоха. На 25 юли това ще се случи с Елените и с четирите плажа на Св. св. Константин и Елена. Приходите за държавния бюджет от таксите, плащани от концесионерите на тези плажове за 2007 г., надхвърлят 3 млн. лв. Най-висока е концесионната такса на Албена - 1.4 млн. лв., следвана тази на Златни пясъци - 1.32 млн. лв. Концесионерът на Елените плаща 154 хил. лв. на сезон, а плажовете на Св. св. Константин и Елена носят на държавата 137 хил. лв. Общо за миналата година държавата е събрала от концесионни такси 18 млн. лв. От 1998 г. досега в държавния бюджет са постъпили 53 млн. лв. от 95 пясъчни ивици, отдадени на концесия. Плажовете по българското Черноморие са 208. От тях най-много са в Бургаска област - 112, във Варненска са 55, а останалите са към Добрич.

Калина ГОРАНОВА
в-к Капитал, Брой 18, 30 април 2008, 13:03

  Tweet