Бой със снежни топки
Битките със снежни топки имат своята история и тя е по-богата от тази на някои съвременни спортове. "Големият бой със снежни топки от 1863" е реално събитие от Гражданската война в САЩ. В края на 28 януари 1863 уж на шега няколко дивизии от армията на Северна Вирджиния започват приятелска война със снежни топки. Към тях се присъединяват нови и нови бойни единици, за да се окаже накрая, че над 9 хиляди войници са участвали в "сражението". Десетки получават леки наранявания (нечестните войници "обличат" камъни със сняг). Впоследствие се налага генерал Джеймс Лонгстрийт да издаде заповед, с която да забрани боя със снежни топки.Днес замерянето със снежни топки е спорт като всички останали - има федерация и по-така име - Yukigassen (от японски - yuki - сняг, и gassen - битка). Първите официални състезания датират от 1988. Играта е отборна - двата отбора са от по седем играчи и са разположени в специално поле, на което има разпръснати прикрития. Целта е да се елиминира противниковият отбор, като един по един състезателите му бъдат улучени с топка. Има съдии, които наблюдават за спазването на (учудващо сложните) правила. Играе се три сета по три минути. Тази година има и европейско първенство във Финландия.
Спускане с колело по заснежена ски писта
Между летният downhill и спускането по заснежена ски писта с колело има разлика. Минималното сцепление и практически гладкият терен на ски пистата позволяват развиването на високи скорости (често над 100 км/ч.), но в същото време е по-безопасно от карането през лятото (няма камъни и дървета).Карането в сняг изисква идея по-различна техника от обикновеното спускане. Например центърът на тежестта трябва да е разположен точно по средата на колелото (ако е прекалено напред, предната гума ще затъва в снега и обратното); завоите стават не само с кормилото, но с цялото колело - чрез пренасяне на тежестта на цялото тяло в желаната посока; кара се със спаднали гуми (колкото по-дълбок е снегът, толкова по-меки трябва да са гумите). Тези три неща изискват някакъв опит в карането в пресечен терен - т.е. не е желателно първото ви спускане да е именно на сняг.Всяко колело за спускане може да се пригоди за зимен downhill - единственият задължителен елемент са подходящите гуми с големи, агресивни грайфери или най-добре с шипове (промоделите имат по 720 шипа/гума).За зимно спускане стават всички писти независимо от трудността им, стига до върха им да се стига със седалков/кабинков лифт. Препоръчваме Витоша (Горно и Долно Лале), през седмицата и Банско (в края на сезона).
Сноукайтинг
Грубо казано, сноукайтингът е зимният еквивалент на кайтсърфа - използва се хвърчило за кайт, а вместо дъска - ски или сноуборд. Там, където е равно и заснежено (скандинавските държави и Аляска например), съвсем сериозно го използват за придвижване. На повечето останали места сноукайтингът се кара freestyle.Кара се във високата планина, където времето се променя за секунди - вятърът става ураганен, мъглата се спуска бързо, вали сняг, температурите падат рязко. В същото време теренът е пресечен - скалите и резките падове допълнително затрудняват карането. Всичко това означава, че освен добри умения за боравене с хвърчилото е необходимо и сравнително високо ниво на ски/сноуборд.Ако оставим настрана крилото, чийто размер трябва да е съобразен с килограмите и нивото ви (крилата за сноукайт са идея по-малки от тези за кайтсърф), за препоръчване са по-къси ски или по-компактен борд (за да сте по-маневрени на постоянно променящия се терен). Скоростта, която може да се достигне, е 80 км/ч.Пълната екипировка за сноукайт струва между 1000 и 3000 лв. Необходими са около четири дни обучение, за да "отлепите". Каската е задължителна.
Росен Босев
Капитал Лайт - Брой 49, 03 декември 2008 г., 20:12
|
. ски гуру
Категории
