Пeпи на 50, от тях 47 - на ски
"Годините минаха с бързината на едно спускане" - признава големият алпиец Попангелов

През 80-те на миналия век, когато Петър Попангелов в продължение на 10 години участваше в стартове за Световната купа по ски, улиците на България опустяваха в събота и неделя по обед. Хората заставаха пред телевизорите в очакване на поредния успех на българина, пробил в световния бял керван. Пепи беше обект на огромно обществено внимание, но рядко говореше и не беше лесен събеседник.
Днес ведрото лице и добронамереното изражение на Пепи са същите, обичта на хората като че ли не е охладняла, а колкото до интервютата - за журналистите вече е удоволствие да говорят с него.

Петър Попангелов и главният треньор на националния отбор по алпийски ски Едуард Райхарт по време на Европейската купа за мъже в Банско през 2008-ма

Славният скиор демонстрира и тънко чувство за хумор и често подарява по някой запомнящ се лаф. Ако го питате на какъв сняг обича да кара ски, ще запомните, че любимите му условия са "твърдо, на гъсти завои". В навечерието на 50-ия си рожден ден Петър Попангелов се опасява, че е дал твърде много интервюта, но не успява да откаже на екипа на "Ретроспорт". Поставя единственото условие да не му задаваме все едни и същи въпроси. Скромен, честен, трудолюбив и точен - вероятно това са безспорните качества на Попангелов. В чест на юбилея си е сметнал, че 47 от 50-те години е отделил за спорта. Видеоматериалите от световните купи, от универсиадата и олимпийските игри задават темата за най-ценните му победи. Бързият отговор е "всичките", но все пак купата на купите е победата в Ленгрис. А на въпроса за какво съжалява, в какво не е успял, отговаря, че всяко трето място е можело да бъде второ а всяко второ - победа. "Можех да взема олимпийски медал и двата пъти, но не успях, защото преди мен паднаха много скиори и аз трябваше да карам по-внимателно. А като забавиш и се подсигуриш на две-три врати, стотните хвърчат." И още един повод за съжаление, връщайки се назад в годините. "Наложи ми се да се откажа от ските сравнително млад, на 28 години, заради тежката контузия, след която при операция в Австрия ми извадиха далака."
Промените в България, в света и в спорта са желана тема за Петър Попангелов. "Ските са много труден спорт. Правете си сметка как се става състезател от световна класа, след като 90 милиона по света карат ски."
Гледайки старите кадри, Пепи коментира дали скиорите от неговото поколение са карали по-красиво. "Днес средната скорост на състезателите е 110 км в час. Вярно е, че карането е по-агресивно, но пак е красиво. Пистите са много по-твърди, тъй като са изцяло от изкуствен сняг. Първият и 40-ият трябва да карат при едни и същи условия, снегът не трябва да образува т.нар. ребра. Спомням си, че едно време на състезания от по-нисък ранг снегът се тъпчеше на крака от войници и доброволци за да не се образуват коловози."
Мнозина смятат, че двете домакинства на Боровец на кръг от Световната купа по ски се дължат изцяло на успехите на Петър Попангелов. Други го отдават на политиката на държавата тогава. Верен на скромността си, Пепи не го оценява само като своя заслуга. Е, не отрича, че присъствието му в първите 10 в света е изиграло роля, но държи да спомене усилията на тогавашния БСФС, на федерацията по ски, на Попангелов старши.
"Като писти и като организация бяхме съвсем близо до истината. Но хотелите ни бяха малко различни. Една военна станция беше преправена на хотел и това се струваше малко странно на колегите ми. Състезателите бяха превозвани до пистите с уазки и латвии, което предизвикваше въпроси - какви са тези невиждани коли."
Разговорът прескача повече от 20 години и тръгва към предстоящото домакинство на Банско на кръг от Световната купа за жени. "Хубаво е, че Банско спечели това доверие. Домакинството е абсолютно заслужено като продължение на политиката на концесионера на ски зоната на Банско. Дано имаме късмет с времето и след повече от 20 години отново да гледаме Световна купа по ски в България."
Заслужаваме ли да бъдем в ЕС - този въпрос разприказва Пепи повече от спортните теми. "Ние бяхме настроени, че трябва да станем част от европейското семейство. Но законите на ЕС се оказаха не по манталитета на българина. Трудно се настройваме, губим прекалено много време. Прословутата българска работливост доста изостава пред европейските изисквания. Надявам се в следващите 10-15 години да влезем в час с Европа."
Днес Пепи има много професии - собственик, управител, снабдител, домакин и може би още нещо на скромен семеен хотел в Боровец. Как върви бизнесът му? "В хотела идват приятели, запалени скиори, които си резервират места с месеци напред. Повечето от тях вече се познават и в хотела се живее като в голямо семейство." Там често могат да бъдат срещнати на живо и най-ценните победи на скиора - двете му дъщери.
Даяна и Петра са красиви, умни и възпитани момичета взели най-доброто от майка си Зоя и баща си. "Те сами си решиха да карат ски само за удоволствие, не сме обсъждали възможността да стават професионални скиорки." Дали това решение на Петър не идва от опита му като състезател на собствения му баща, за когото всички твърдят, че е бил авторитарен и суров треньор. "Той много наблягаше на моя режим, тъй като ските са спорт на дългите преходи и пътувания. Без режим едва ли щях да имам успехи. Заслугата за успехите се разделя 50 на 50 между треньора и състезателя."
На монитора в студиото на "Ретроспорт" се редуват големите скиори от поколението на Пепи: Стенмарк, Жирардели, Жиров, Крижай, братята Мер. "Почти по 4 месеца в годината се срещахме по състезания и тренировки с тях. Сега се виждаме по-рядко. Стенмарк живее в Монако, той е рекордьор с 86 победи в стартове за Световната купа. Беше много талантлив и много издръжлив психически. Специалистите се чудеха как се задържа на ските с тази бързина. За мен той е най-голямото име в Световната купа. Рекордът му от 86 победи скоро няма да бъде подобрен, защото Херман Майер има 54, а е в края на кариерата си."
Днес нямаме големи имена в ските, но Попангелов отбелязва с радост, че на слалома в Кицбюел състезаващият се за България Килиан Албрехт постигна най-добро класиране за българин в последните години - 17-о място.
Петър Попангелов е връстник на БНТ, която през 2009 г. чества също 50-годишнина. Кога биографията на скиора се е преплела с историята на телевизията? Пепи си спомня първото интервю, което дал като пионер на пистата Червено знаме в Боровец. Притеснявал се, а въпросите му се сторили странни. Помни, че не знаел какво да отговори на "Ще биеш ли батковците..."
Казал, че неговите ски са дървени и доста по-демоде от тези на батковците.
В поканата за празника си Пепи е написал, че с бързината на едно спускане е станал на 50 години. С усещането за едно, но майсторско спускане свършва и интервюто с легендарния скиор. Той завършва лаконично, както винаги: "Какво си пожелавам? Здраве, а другото се случва, както си го направиш."

Визитка
 
Петър Попангелов е носител на Европейската купа по ски алпийски дисциплини за 1977 г. Има 26 победи в международни състезания. В продължение на 10 години участва в стартове за Световната купа. През 1980 печели победа в кръг от Световната купа - Ленгрис (Гер). Участва във финалите на 4 олимпиади, има две шести места - в Лейк Плесид 1980 и в Сараево 1984. Участва на 4 световни първенства. Три пъти е шампион на университетските игри (универсиада).
 
Президентът на БФСки г-н Цеко Минев: "Още няма по-бърз от него"

Петър Попангелов е най-голямото име в българските ски и все още няма по-добър скиор от него - твърди Цеко Минев, президент на Българската федерация по ски. - Той е спортистът, прославил България в един от най-трудните и престижни спортове - алпийските ски. Пепи е легенда. За 50-ия юбилей му пожелавам много здраве, щастие и успехи във всички бизнес начинания. Да продължава да помага на Българската федерация по ски все така безрезервно, както досега. Надявам се, че със своя опит той ще бъде сред хората, които ще консултират федерацията в процеса на създаване на нови шампиони и нови имена в българските ски.

Съпругата: "Никой не може да пробие нашата крепост"

Зоя Попангелова, управляваща семейната крепост и семейния хотел. За нея той казва, че е философът в семейството (заради образованието й и не само), че отговаря за "връзките с обществеността" и за културната дейност. За какво тогава отговаря съпругът Пепи според Зоя? "Пепи е лицето на сем. Попангелови и на целия род Попангелови. Няма какво повече да искам от него." Каквото и да е разпределението на семейните дела, приятелите трудно могат да си представят единия без другия. Двамата се допълват съвсем естествено, държат един на друг, вървят напред в житейския паралелен слалом. Дали Зоя би го удостоила със "семейна" световна купа? "Да, за любовта му към мен и децата и... за това, че понякога е непредсказуем и все още успява да ме изненадва! Семейството, в което е отрасъл, и семейството, което ние създадохме, са причина да бъдем това, което сме. Не позволяваме на никой да пробие семейната крепост. Държим много на семейните ценности."

Дъщерите: "Тати е най-доброто ченге"

Дъщерите Даяна и Петра. Даяна е на 21 години, учи туризъм и в свободното си време помага в семейния хотел. Петра учи в училището към немското посолство в София и е в 7-и клас.
Децата на толкова известни хора обикновено не обичат да бъдат разпознавани само като дъщерите на еди-кой си. Даяна и Петра обаче видимо се гордеят с баща си. Не се сърдят, когато хората търсят в тях нещо от Пепи.
Даяна: Аз самата виждам, че приличам на баща си, и не се изненадвам, когато ми го кажат. Бих искала да съм по-дисциплинирана, като него, но това, разбира се, зависи и от мен.
Петра: Бих била доволна да приличам и на двамата.
Кой в семейството е строгият и кой добрият - това могат да кажат само двете момичета. Кой е доброто и кой - лошото ченге?
Даяна: Тати е доброто ченге, а мама - лошото.
Петра: Тати е най-доброто ченге.

Събота, 31 Януари 2009
в-к 7 Дни Спорт

Ски легендата Петър Попангелов на 50 години: "Животът ми беше слалом, сега е шах"    
„Сега техниката в ските стана брутална, какъвто е и животът“

Днес легендата на българския ски спорт Петър Попангелов празнува своята 50-годишнина. Роден е в Самоков, радва се на прекрасна жена и две дъщери.

26 пъти е ставал републикански шампион на България. Попангелов е единственият българин с победа в старт от световната купа в алпийските дисциплини - в Ленгрис, Германия, на 8 януари 1980 г. Участник е на 4 олимпиади - 1976, 1980, 1984 и 1988 г. Има две шести места на слалом от зимните игри в Лейк Плесид и Сараево.

Бившата писта "Ястребец" 2 на Боровец носи неговото име. През 1990 г. спира с активния спорт. Всичко, което знае за ските, е научил от баща си - Петър Попангелов-старши, който е петкратен участник в олимпиади.

Намираме г-н Попангелов в Боровец, където вече няколко години успешно управлява семейния хотел: 

Честит рожден ден! Готвите ли се за голям купон?
- Е, чак голям... Ще се съберем с близки и приятели. Нашите купони са по-дискретни, така че няма да е много шумно.

В едно интервю отпреди няколко години оприличавате живота си на слалом. И сега ли мислите така?
- Сега е доста по-различно. Животът ми е коренно променен, по-напрегнат. Времето ми минава много по-бързо. Наистина доста неща се промениха. Сега, като се замисля, животът ми повече прилича на шахмат.

Обмисляте ли ходовете си напред?
- Да, но само що се отнася до близкото бъдеще. Не обичам далечните перспективи.

Кои са най-важните ви победи през тези 50 години?
- Имам много победи и всички са били важни за мен в различни моменти от живота ми.

Може би тази над Ингемар Стенмарк през 1980 г...?
- Ами, аз съм побеждавал Стенмарк 6-7 пъти (Смее се). Не е само в Ленгрис.

Поддържате ли връзка с някоя от звездите от вашето време?
- Виждаме се на стартовете от Световната купа, на които ходя. Иначе по-тесни контакти е трудно да се поддържат с тези хора, които, както знаете, имат немалко задачи и са доста заети.

Сега гледате ли ски?
- Да, непрекъснато. Само когато съм на път, не гледам. Интересувам се от всичко. Промяната от моето време е огромна. Скоростта е много по-висока. Техниката е брутална. Какъвто всъщност е животът - брутален. Спортът не е по-различен от това, което ни заобикаля.

Кой е любимецът ви?
- В момента нямам точно любимец, но симпатизирам на австрийския тим. Това е сила, която е дала много на световните ски. Вчера много ме зарадва Райнфрийд Хербст (бел. ред. - австриецът спечели нощния слалом в австрийския зимен курорт Шладминг във вторник). Даже спечелих една бутилка уиски. Хванах се на бас, че ще е лидер и в първия манш.

Какво мислите за българското представяне през сезона?
- Естествено, радвам се на постиженията на Килиан Албрехт. Много симпатичен мъж. Резултатите му в Кицбюел и Шладминг са доста добри за нашите стандарти. Типичен слаломист, има нужната техника.

Да очакваме ли и други чужденци да бъдат натурализирани?
- Не знам, не мога да ви кажа. Не знам дали това е пътят и дали ще се натурализират други чужденци. Но трябва да развиваме и нашите таланти, и то да им обърнем внимание, още докато са малки. В световния елит минеш ли 20 години и не си ли направил име, след това е много трудно. Просто си закъснял. Килиан има огромен опит зад гърба си, натрупан в австрийския национален отбор.

Какво очаквате да донесе на България домакинството на трите старта от Световната купа за жени в края на февруари в Банско?
- Това ще бъде голяма реклама за България. Надявам се всичко да мине успешно. Нашият спорт е много зависим от времето -  то може да бъде и приятел, и враг. След толкова години е хубаво, че отново ще се проведе голям старт на родна земя. Ските ще се популяризират още повече. Какво по-хубаво от това. Ние кандидатстваме и за състезание при мъжете през 2011 г., и дано спечелим домакинство и тогава.

Президентът на МОК Жак Рох бе преди дни в България, успяхте ли да се срещнете?
- Не, не се видяхме. Той е много ангажиран, програмата му е заета до минута.

Той ни попари мераците за домакинство на Зимна олимпиада и вие ли сте на същото мнение?
- За всички е ясно, че инфраструктурата ни куца доста. Оттам идва всичко. Жак Рох е максималист. Той може много да обича българите и тук да му харесва, но в крайна сметка приятелите са си приятели, но сиренето е с пари... Е, след 20-30 години може и да отговаряме на условията за домакин на Зимна олимпиада... В България обаче открай време на никого не му дреме за нищо. И спортът не прави изключение.

Предстои световно първенство в Италия, очакванията ви от българския тим?
- Надявам се на прилично представяне в комбинацията. При мъжете имаме по-голям шанс. При жените само Мария Киркова ще участва и ако тя направи нещо...

Съжалявате ли, че двете ви дъщери не са скиорки?
- Те са скиорки, но не са състезателки. Карат ски винаги, когато могат. Не, не съжалявам. Ските са много тежък спорт, изискващ много жертви. 7-8 месеца от годината трябва да си на ски. Условията са тежки, времето невинаги е на твоя страна. Не е като шаха - вземаш фигурите и отиваш да местиш в някой хотел.

Отразява ли се световната финансова криза на хотелиерския ви бизнес?
- Да, усеща се отлив на туристи. В момента сме в, както ние я наричаме - януарска дупка. Но определено има спад в посещенията.

НАДЯ КОЖУХАРОВА
в-к "Меридиан мач"
30.01.2009

Петър Попангелов на 50: "Сега се чувствам по-зрял, останалото е като преди"

Петър Попангелов, единственият българин, печелил старт за Световната купа по ски в алпийските дисциплини, навършва днес 50 години. Роденият на 31 януари 1959 г. самоковец стига най-високия връх в кариерата си преди почти три десетилетия. На 8 януари 1980-а в баварския алпийски курорт Ленгрис Пепето буквално отвява конкурентите си, финиширайки с общо време от 1:36,17 мин. Втори, на почти половин секунда, остана руснакът Александър Жиров. Феноменалният швед Ингемар Стенмарк, който и до днес е най-успешния състезател в историята на алпийските ски със своите 86 победи за световната купа, тогава прави феноменален втори манш, но трябва да се примири с третото място - на 0,65 сек. от Попангелов.

Това не е първата сериозна следа, оставена от Попангелов в елита на Белия керван. Две години по-рано, в навечерието на 19-ия си рожден ден, той започна сезона с втори места в две от най-авторитетните състезания за СК - във Венген и в Кицбюел.

Спортната кариера на Петър Попангелов е уникална с един рядко срещан резултат - в продължение на 10 сезона поред той е сред първите 15 в световната ранглиста на слаломистите. За това време се е качвал общо 11 пъти на почетната стълбичка за награждаване, като освен победата в Ленгрис има още 6 втори и 4 трети места, 34 пъти е бил в Топ-10 и 40 пъти е попадал сред първите 15. Титлите му от националния шампионат са 26, а в знак на уважение към тези успехи от 6 януари 2006 година писта "Ястребец-2" носи неговото име.

Днес Петър Попангелов отново не слиза от ските. Той и съпругата му Зоя управляват фамилния хотел на Боровец. Ето и разговора ни с юбиляря в навечерието на празника.

Честит юбилей в аванс, г-н Попангелов. Как върви подготовката на празненството?
- Всичко е готово. Както се казва, няма какво толкова да подготвям. С приятелите ще се съберем в хотел "Янакиев" тук, на Боровец.

Как се чувства човек в такъв момент?
- Познаваме се добре, затова ще се пошегувам - сега се чувствам по-зрял отпреди. Иначе физически не усещам разлика. Продължавам да карам ски, а и като че ли нищо не се е променило толкова около мен.

Като заговорихте за ски - защо толкова години наред вече никой не може да направи това, което постигнахте вие. Или поне да се доближи до резултатите ви?
- Това е Божа работа. Може да прозвучи нескромно, но скиорът се ражда донякъде надарен. Той просто знае как да стои на ските. Казвал съм го много пъти - скоростта не се учи, не се постига насила, не се възпитава. Тя идва от това как стоиш на ските.

Добре де, но защо по ваше време повече момчета от вашето поколение знаеха как да стоят на ските?
- Защото искаха да се научат. Не всичко е пари. Сега постоянно мрънкат, че им е тежко, че нямало условия. А ние пътувахме по Европа с такива руски автомобили, че в Австрия и Германия ни се чудеха как сме стигнали до там. Имаше лишения, студ, мизерни хотели, храната си носехме в багажника. Но всичко това калява. Без упорство и воля, без голямо желание, нищо не става.

Как мислите, не беше ли малко пресилена последната кампания за домакинство на зимна олимпиада?
- Той господин Рох ни го каза, че сме далеч от това, което трябва да имаме, за да направим олимпиада. Изглежда с последната кандидатура доста се изсилихме, а някои хора искаха да си направят реклама. А това, че ни класираха шести от седем кандидати си е реалното ни място и говори достатъчно.

А при предишните опити?
- Най-големи ни бяха шансовете, когато олимпиадата отиде в Лилехамер. Аз дори бях на сесията на МОК, когато беше гласуването. Но по онова време, да не забравяме, че не бяхме толкова далеч от другите европейски държави. За тези години те отидоха много напред, а ние все си седим тука. Затова сега е по-добре да не говорим за олимпиада.

С какво се занимава сега юбилярят Петър Попангелов?
- Знаете, с бизнес. Грижим се с жена ми за хотела на Боровец.

А ски училището?
- То си работи. Но работата в него я върти баща ми. Аз вече не водя обучение. Пък и нали всеки трябва да прави по нещо, така е в семейния бизнес.

ИВАН ЗЛАТАРЕВ
в-к Монитор, 30 Януари, 2009

Пепи Попангелов чукна 50 години. Ски-легендата празнува с приятели в любимия си Боровец

"Със скоростта на едно спускане се оказах на 50 години", пише Петър Попангелов в поканата си до приятели, с които днес в клуб-хотел "Янакиев" в Боровец празнува полувековния си юбилей най-големия скиор на България.

Моделът баща-треньор и син-състезател не е патент на фамилията Попангелови. Но пословичният им труд и всеотдайност, плюс дарбата на Пепи от Бога изградиха една блестяща кариера и превърнаха имената им в легенда.

На 8 януари 1980 година в Ленгрис, тогава малкоизвестен зимен курорт в Баварските алпи, Петър Попангелов-младши спечели слалом за Световната купа, изпреварвайки всички асове на алпийските страни, Скандинавия и Америка. Това е върхът в бляскавата кариера на най-големия в историята на българския ски-спорт.

За 12 сезона в белия керван Пепи записа освен триумфа в Ленгрис още 6 втори места, сред тях в най-престижните стартове в Кицбюел, Венген, Кран Монтана и Гармиш-Партенкирхен; общо 12 пъти завърши в призовата тройка, 40 са класиранията му сред първите десет при жестоката конкуренция на мегазвезди като Ингемар Стенмарк, Марк Жирардели, близнаците Фил и Стив Мер, Боян Крижай, Кристиян Нойройтер...Преди да се пусне в белия керван Попангелов спечели два пъти Европейската купа (1976, 1977).

Пепи участва и в четири олимпиади - Инсбрук '76, Лейк Плесид '80, Сараево '84 и Калгари '88. В Лейк Плесид и Сараево зае 6-о място, най-високото класиране на наш алпиец в зимни игри. Пепи стана и три пъти световен студентски шампион (Хака 81, Витоша '83, Ясна '87). Междувременно спечели и 28 републикански титли, 9 пъти триумфира и в най-голямото алпийско състезание у нас в продължение на 45 години - за Купата на вестник "Отечествен фронт".

И през всичкото това време фирмите "Спалдинг", "Росиньол" и "Атомик" изсипваха екипировка за българските скиори само заради марката "Попангелов". Пак заради нарастващата популярност на талантливия самоковец, Боровец два пъти (1981 и 1984) бе домакин на стартове за Световната купа, а курортът се модернизира с изграждането на луксозни хотели и лифтови съоръжения, които го направиха привлекателен за туристи от цяла Европа. Неговото име натежа и когато ФИСУ даде универсиадата на София през 1983 г. Оттогава столицата ни е свързана с кабинкова въжена линия от Симеоново до х. Алеко, а алпийците разполагат с пистата "Витошко лале".
На 50 години днес Пепи Попангелов и чаровната му съпруга Зоя умело ръководят семейния хотел в Боровец.

Честито, Пепи! И продължавай със същата скорост!

АСН
в-к Стандарт
събота, 31 януари 2009, Боровец

  Tweet