Ако трябва да го кажем популярно, макар и с клише - алпийските ски са черешката на Зимните Олимпийски игри. Не че имаме нещо против скелетона и ски бягането на 50 км, но алпийските дисциплини са това, заради което си струва да седнеш пред телевизора, от което ще изпиташ удоволствие и вероятно ще се развълнуваш. Само трима са алпийците, печелили по три златни медала от една Олимпиада - Тони Зайлер (Кортина д'Ампецо 1956), Жан-Клод Кили (Гренобъл 1968) и Яница Костелич (Солт Лейк Сити 2002). "7 дни спорт" ще ви разкаже за живота и кариерата на тези изключителни спортисти.

Тони Зайлер, фотография (c) личен архив

Антон Енгелберт "Тони" Зайлер порази света на ски спорта с блясъка на светкавица и като никой друг успя да остави в него трайна следа. Австриецът лесно взима три златни медала на олимпиадата в Кортина д'Ампецо през 1956 г. и в последвалите два сезона потвърждава огромния си талант, като печели всички престижни турнири и първенства. След това хвърля в шок всички фенове, като едва на 22 г. обявява оттеглянето си от спорта и началото на новата си кариера в киното.

Тони Зайлер никога не спря да кара ски. Той стана един от най-известните треньори, познати на бялата писта, и до ден днешен играе важна роля в еволюцията на ски спорта. От дълги години Зайлер прекарва свободното си време на голф игрището. Споделя хобито си с други големи шампиони в ските като Ги Перила, Лео Лакру и Жан-Клод Кили, с които участва в ежегодни голф турнири. Затова не е чудно, че когато някой журналист поиска интервю от легендата, той го кани в голф клуба в Кицбюел, на който е почетен президент. Зайлер живее само на няколко километра оттам - в елегантна тиролска вила в Гундхабинг, изолирано селце в Кицбюел. Съвсем близо е Ханенкам с легендарната си писта "Щрайф", обслужвана от лифт още от далечната 1929 г.

Тони Зайлер получава първия си чифт ски, когато е на две годинки. Любимата фраза на баща му е: "Да караш ски е по-лесно, отколкото да ходиш". Години по-късно, някъде към 1985, самият Тони започва да повтаря тази фраза на децата от секцията, която ръководи в прочутата ски школа на брат му Руди Зайлер "Червените дяволи". Тони прекарва детските си години в Кицбюел, който още през 30-те години е водещ център в зимните спортове. Чичо му - Сеп Зайлер, е голям шампион по ски скокове.

От 1931 г. по склоновете на Ханенкам започват да се организират ежегодни състезания по ски спускане. Така се създават перфектни условия за появата на цяло поколение австрийски шампиони в ските, като се започне от Кристиян Правда през 50-те. Той спечели сребърен медал в гигантския слалом и бронзов в спускането на олимпиадата в Осло през 1952 и бе първи в спускането на световното първенство в Аре (Шв).

Правда става и треньор на младоците Ернст Хинтерзеер, Андерл Мьолтерер, Хиас Лайтнер, Фриц Хубер и Тони Зайлер. Един изключителен отбор, който за Австрия е това, което бяха Тьони, Грос и компания за Италия през 70-те.

Ски клубът от Кицбюел можеше да бие всеки отбор на света. Тони Зайлер спечели първото си важно състезание едва 19-годишен - слалома на купа "Коли" в Кортина д'Ампрецо. Същата година (1954) бе трети в спускането на "Кандахар" в Гармиш-Партенкирхен и втори на това в Сестриере. На следващата година Тони, наричан още Светкавицата от Киц, става непобедим.

Това, което превръща Зайлер в легенда обаче, са трите олимпийски отличия от 1956 г. Самият той обяснява по следния начин тайната на трите медала в дисциплини, които дори и в онези далечни времена се отличават значително една от друга. "Най-трудното състезание винаги е първото. В случая това бе гигантският слалом. Бях в идеална форма, въпреки че счупих крак няколко месеца по-рано. Не знаех как ще се справят останалите. Основната тайна на победата е да познаваш много добре тялото си, да го изучаваш и да знаеш кога си във върхова форма. Друга тайна е да знаеш как да се отпускаш, докато караш. Най-важното е да печелиш предимство в лесните отсечки, не в трудните. Третата тайна е да караш ски, без да мислиш дали ще победиш, или ще загубиш. Това е като да държиш реч пред публика - не трябва да мислиш предварително какво ще кажеш. Особено при спускането, което беше последната дисцилина в Кортина, се опитах да не мисля за абсолютно нищо. Тогава не го съзнавах, но после разбрах, че съм приложил изкуството на концентрацията, за което през 1987 г. научих от една реч на Далай Лама."

Преднината, с която той печели медалите си в Кортина, е немислима за днешните стандарти в ски спорта - 6,2 секунди в гигантския слалом, 4,0 секунди в слалома и 3,5 секунди в спускането. Оттогава насам Кортина означава Тони Зайлер и Тони Зайлер означава Кортина. Той става първата голяма звезда в зимните спортове в ерата на телевизията. Създадената 2 години по-рано италианска държавна телевизия RAI излъчва финалите във всички 24 дисциплини (в Торино те са 84). Ерата на големите пари от тв права обаче е далеч напред във времето. Организаторите дори плащат на RAI 2 млн. германски марки, за да предава състезанията.

Изкуството на концентрацията, за което говори Далай Лама, бавно и сигурно напуска Зайлер след игрите в Кортина. Причината - липса на мотивация. Той смята, че е постигнал всичко, което може да се постигне в ски спорта, и мисли да се оттегли. "До края на сезона след Кортина карах, без много да се напрягам, и хората помислиха, че спечелените олимпийски медали са плод на случайност.

Продължих, за да докажа, че не е така. Спечелих всичко, което можеше да се спечели през 1957, а на следващата година взех два златни медала - в спускането и в гигантския, на Световното първенство в Бад Гащайн... И тогава наистина реших да спра!"

Победителите в специалния слалом в алпийските ски от Световното първенство в Бад Гащайн: третият Chiharu Igaya (Япония, отляво), сребърния медалист Тони Зайлер (Австрия, в средата) и победителят Josl Rieder (Австрия, отдясно), 2 Февруари 1958 г., foto (c) P. Muller

22-годишният Зайлер престава да се състезава, но продължава да кара ски. "Състезателните ски са само една част от ски спорта, дори може би по-маловажната. След като спрях да участвам в стартове, започнах да снимам филми, като предимно играех ролята на скиор. Записах се в актьорска школа в Берлин, където прекарах много години."

От 1967 до 1976 Тони Зайер е и президент на ски клуба на Кицбюел

Освен в киното Зайлер участва в театрални постановки в Берн, Люцерн и Виена. И до днес се снима в немски и австрийски сериали. Освен това помага за кандидатурата на Залцбург първо за олимпиадата през 2010 г., а сега за тази през 2014 г.

8.2.2008, Тони Зайлер при представянето на книга в казиното на Бад Гащайн, заедно с Josl Rieder (с бялата шапка) и Hias Leitner (вляво, седящ), foto (c) Konrad Rauscher

През януари 2004 г. Тони Зайлер се кандидатира за кмет на Кицбюел. Няколко седмици по-късно изтегли кандидатурата си. "Осъзнах, че да си кмет, е работа на пълен работен ден", обясни легендарният шампион. Вместо да изпълнява административни функции, Зайлер предлочита да работи с децата в школата на брат си Руди. Освен всичко друго той е и роден педагог: "Когато едно дете не иска да кара ски, няма смисъл да го насилваш. Вместо това свали ските му и ги дай на друго дете."

Георги Тодоров
в-к 7 дни спорт
Четвъртък, 9 Февруари 2006

  Tweet