Въпросът за оказването на помощ в планината с хеликоптер все още няма никакво развитие, заяви в интервю за Агенция “Фокус” Пенчо Бабукчиев, директор на Планинската спасителна служба. Помощ, оказвана по въздуха с хеликоптер, има ефективност не само за планината. Може да се използва и за оказване на помощ при катастрофи по шосейната мрежа на България – магистрали, пътища. Може да се разсъждава за оказване помощ при различни спешни заболявания на хора в малки селища на територията на цялата страна, коментира ръководителят на планинските спасители.
„Трябва да има система, която да дава възможност за оказване помощ от въздуха с помощта на хеликоптер. Такава система не означава да се направи от една фирма. Такива системи функционират в цяла Европа. Това са системи, развити от няколко фирми, с участие на държавата, на различните фондове – здравноосигурителни, доброволни, застрахователни. Принципите са различни, детайлите са многообразни”, коментира той.
Подобни системи има в държави, които до скоро бяха близки до нас, като статут, като обществено-икономически живот. Става дума за Словакия, за Чехия, за Полша. Помощта в планината ползва тези системи и тя е много адекватна и бърза. Основните предимства при оказване на помощ от въздуха, особено в планината, се изразяват в две посоки. Първата посока е, че на пострадалия се оказва бърз и щадящ транспорт от мястото на нещастието до лечебното заведение. „Представете си някъде по Стара планина, в сърцето на Рила и Пирин, това са места, които са на много часове път с ръчни транспортни средства, което е много тежко за пострадалите, които могат да бъдат в тежко, критично състояние. С хеликоптера това става за минути” – каза Бабукчиев.
На второ място - бързото изнасяне на спасителите от изходния пункт до мястото на нещастието. „Тук значение имат метеорологичните условия и времето, но в един много голям процент от акциите е възможно да се извършват с хеликоптер. Не винаги времето е неблагоприятно за подобни изпълнения”, коментира Бабукчиев.

През последните пет – шест години се увеличават хората, които си правят планински здравни застраховки. Това каза още в интервюто си за Агенция „Фокус” Пенчо Бабукчиев.
Помощта, която оказва Планинската спасителна служба при Български червен кръст, се заплаща. ПСС има редица разходи, свързани с подготовката на спасителите, с подържането на постоянната готовност, с енергийните консумативи, с екипировка и съоръжения, със спасителни съоръжения и т.н.
"В този смисъл помощта се заплаща, като има утвърден списък с цени, по които става това заплащане”, каза той. За един случай на нещастие в планината е заложена стойност от 560 лева. „На база на нашия списък, който ние направихме с цени, големите застрахователни компании създадоха застрахователен продукт, който е популарен под името – планинска здравна застраховка”, обясни Бабукчиев. Той посочи, че има застраховки за по-малък период от време от една година за пет-десет дни, за месец, за три месеца. „Това се отнася за хора, които ходят рядко в планината. Или само отивайки за една седмици на Пампорово можеш да си направиш такава застраховка, или за зимния сезон един скиор, който обикаля курортите и т.н”, посочи Бабукчиев.

Пълния текст на интервюто очаквайте малко по-късно тук.

Александър ШАБОВ
08 февруари 2009 | 17:59
Агенция "Фокус"

  Tweet