Предстоят Зимни олимпийски игри и не е необходима цяла статия, за да се изрече очевидното: само Александра Жекова в сноуборда има класата да спечели медал във Ванкувър. За Евгения Раданова успех ще бъде влизането в полуфинал, а при добро стечение на много обстоятелства, зависещи и независещи от българските биатлонисти, мъжката щафета може да се бори за 10-12 място. Това са възможностите на нашия елитен зимен спорт и с оглед на състоянието му, можеше да бъде и по-зле.
Ще акцентирам на биатлона по две причини. Първо, говорим за отбор, второ - спортът е с 25-годишни стабилни постижения на световно равнище, в двата пола и чрез изявите на няколко поколения състезатели. Тоест, става дума за някаква система, която дава резултати в продължителен период. Докато Раданова, Жекова и Денкова/Стависки, са изключителни индивидуалности, които надали ще се повторят, както и Петър Попангелов си остана необяснимо космическо явление на нашата балканска орбита.

В момента България разполага с трима млади и сравнително равностойни биатлонисти. Ако имахме още един от тяхната класа, щафетата ни можеше да претендира за място в осмицата. Просто четвъртото момче и резервата са много по-бавни и само от ски-бягане губят по 2 и повече минути на пост. Тренират, напредват, но природата ги е програмирала с един таван и няма как да го надскочат. Ние четвъртия човек го имахме доскоро, а неговата история

е филм за безнадеждността.

През 2003 ненавършилият 18 години Кирил Василев спечели сребърен медал в спринта на световното първенство за юноши в Полша. Три години по-късно той стана световен вицешампион в спринта и преследването на младежкото първенство в САЩ. Преди него е само руснакът Устюгов, който до онзи ден водеше в класирането за Световната купа. Василев побеждаваше двете най-ярки звезди на поколението Емил Свендсен (Норвегия) и Симон Фуркад (Франция). Тримата цитирани чужденци в момента са сред десетте най-добри мъже и тепърва ще диктуват модата. Кирил Василев вече не се занимава с биатлон.

След преминаването си в мъжете самоковецът регистрира няколко старта за Световната купа, за да констатира, че довчерашните му "клиенти" го бият с по 3 минути. През 2007 по време на Европейското в Банско имаше търкания с федерацията, върна се за малко в националния отбор и приключи с кариерата си след Световното в Йостерсунд-2008.

Ще кажете веднага, че това не е първи случай и толкова други наши таланти не са се развили в спорта. Внимание ! Става въпрос за ЕДИНСТВЕНИЯ медалист на страната от световни юношески първенства в класическите ски-спортове (без ориентирането) през последните 20 години в мъжкия пол. Говорим за момче, което не само е талантливо и обещаващо като природни данни. Той е бил открит, привлечен в спорта и дълги години трениран и шлифован, за да стигне до световните медали. Да бъдеш вицешампион с 90-процентова стрелба на 21 години означава наличие на характер и достигната световна класа. В доизграждането на такъв спортист е задължително да се вложи най-доброто, на което спортната управа е способна. В съвремието, особено у нас, е изключително трудно да запалиш млад човек и да го доведеш до някакво прилично ниво. Десетократно по-трудно е да го задържиш в професионалния спорт, където гаранциите за успех и възвръщаемост са минимални.

Привидно Кирил Василев се отказа поради финансови разминавания с федерацията. Но колко да получава един 22-годишен студент в Националната спортна академия, бидейки биатлонист, па макар и световен вицешампион? Отговорът в конкретни числа е труден и би се оказал доста неточен. Пари са нужни не само за състезателя, но и за треньорите му (по бягане, стрелба и ОФП), за екипировката, поддръжката на материалната част, възстановяването. Един световен вицешампион заслужава пълен сервиз, близък до стандарта на един млад норвежец, руснак, германец...невъзможно. Но поне чех, поляк, италианец, швейцарец - несъмнено. Българската федерация няма такива възможности, не е имала даже по времето на Алексиева, Шкодрева, Дафовска, Никулчина. За двете години след шеметните успехи при младежите интелигентният Василев разбра, че няма никакви перспективи, отговарящи на шампионския му манталитет. Разбира се, той можеше да продължи да блъска и да се класира на 30-40-50 място за Световната купа, нали другите правят точно това. Но той беше феномен и отношението към него не трябваше да бъде като към останалите, които не му бяха равни.

Така опираме до идеята на този материал, до държавната философия и практика за спортното майсторство в ХХІ век. Системата за финансиране е овехтяла и годна единствено да поддържа посредственост. Формирането на олимпийските ни делегации за последните три форума е силно доказателство за капацитета на тази система. Вече не се говори за медали, а за покриване на нормативи за участие. Българският спорт е потъващ кораб или балон, който изпуска въздух и губи височина. В такива пожарни ситуации решителният екипаж изхвърля излишния товар. Парите от години не достигат, но продължават да се харчат за 50 вида спорт, съответните федерации и клубове, вместо да се насочат към десетина важни и утвърдени във времето спортове. За да има достатъчно за звезди като Кирил Василев, средствата не трябва да се разпиляват за шейни, канадска борба, сумо, самбо и още много други.

Старата схема с олимпийските щатове за по 500-600 лева и девизът "за всички по нещо" не вършат работа. Животът се промени, предлага повече възможности за реализация, да си голям спортист днес не е привилегията, каквато беше в миналото. Малцината, дръзнали да тръгнат по този път, трябва да бъдат гледани като писани яйца, ако нацията има нужда от световни спортни посланици. С досегашния модел ще създаваме спортисти за попълване на последните страници в олимпийските протоколи. Съвсем логично, вместо да се подготвя за 39-о място на игрите във Ванкувър, Кирил Василев пуска и спира влека на Мальовица. Дано да е по-щастлив...

Асен Спиридонов, Евроспорт
Sport1.bg, Събота, 2010-01-30 20:57

  Tweet