Мароко е страна на контрастите и изненадите - невъзможно е човек да остане безразличен. Попаднали сме в арабското кралство на Мохамед VІ като част от общо двеста журналисти скиори, които всяка зима се срещат в различни краища на света за състезания по слалом и ски бягане. Събитието за пръв път се провежда на такова екзотично място. Досега срещите на SCIJ (Международен ски клуб на журналистите) винаги са били в типични планински държави с традиции в алпийските спортове. Но опасенията, че Северна Африка не е място за ски, се стопяват още с първия поглед от Маракеш към величествения заснежен Атлас.

Все пак има нещо сюрреалистично в това да се появиш сред маракешките палми с калъф за ски и скиорски обувки в раницата. Скрит в сенките на слънчевите сукове в Медина – приказната стара част на червения Маракеш, притиснат от безброй улични продавачи на изящни предмети, килими и огледала, мисълта да щракнеш крак в автоматите на ските някъде на заснежените склонове е леко налудничава.

Точно това обаче ни се случва – след два типично африкански дни в Маракеш керван от 36 джипа с натоварен ски багаж отгоре ни извозва към Висок Атлас. Запътили сме се към земите на берберите – този древен местен народ днес съставлява около 30% от населението на страната.

Мароканците са се погрижили за нашата психика. Пътят е малко повече от час, обаче ако го минем наведнъж, не е ясно кой как ще поеме бързото редуване на климатични пояси и на различни светове. Затова спираме често – пием уханен ментов чай, опитваме крехки бадемови сладки и се радваме на сърдечно берберско посрещане с усмивки, музика и танци.

С приближаването към планината от полупустинята навлизаме в зелените долини на реките, с маслинови горички и кактусови гъсталаци. Но и с тучни ниви по терасираните урви. Средиземноморската флора бързо се измества от ябълки и орехи, после от странни иглолистни видове...

Някъде в подстъпите на планината, на границата между пустошта и гората, пак прекъсваме пътя, за да обядваме в изграден с много мерак екологичен туристически комплекс. Нарича се "Тер д’Аманар" и се намира в провинция Ел Хауз. Френският стопанин на тези сто декара ни посреща с прясно изпечен хляб и най-вкусния зехтин на света. Маслините, а и всички други продукти са отгледани в близките села. Освен крехките меса с подправки, приготвяни неизменно в тажин, и уханния кускус, тук забележителни са и зеленчуците – те преливат от истински слънчев вкус. Комплексът предлага всякакви берберски занимания и спортове – от тъкане на килим с традиционен стан, през езда, до вихрено преминаване по система от въжета над дълбоко, спиращо дъха дере.

Укаймеден, или "Място за среща на четирите ветрове", е сборен пункт за ски удоволствия на по-благоденстващите мароканци. Не е за вярване, но само на 70 км югоизточно от субтропичния Маракеш, на повече от 2500 м надморска височина зимата властва пълноправно. Стигнали сме целта - Атласките планини и по-точно Висок Атлас, който разделя атлантическата западна част на Магребската страна от пустинята Сахара.

Най-високият ски курорт в Северна Африка и най-големият в Мароко, Укаймеден предлага пет прилични писти, три-четири хотела, частни вили, два-три ски гардероба с нелошо оборудване, много усмихнати бербери, дневна ски карта за 100 дирхама (по-малко от 10 евро) и понякога доста сняг през януари и февруари – такава е местната ски реалност. Дори ратракът е там и утъпква трасетата – чисто нов и купен от испанската Сиера Невада. Точно в Укаймеден ще срещнете и най-добрите марокански скиори. Само не се заблуждавайте, че това е единственото място за ски в Мароко – не, има още две – по на север, в Среден Атлас, и още по на север, в хребетите Ер Риф, успоредни на средиземноморския бряг.

Световната икономическа криза е попречила на малкото симпатично курортче Укаймеден да се превърне в африканския тигър на ски туризма. Планираните преди две години инвестиции са били в размер на повече от един милиард долара, като с участието на дубайски инвеститори е трябвало да бъдат изградени много нови лифтове и писти, снабдени с модерни оръдия за сняг, както и 11 луксозни хотела и най-високото в света голф игрище.

През цялата година оттук тръгват катерачи и планинари, за да покоряват върховете на Атлас – най-горе в небето сред тях е Тубкал (4167 м). Гледан от връх Джебел Атар (3260 м), докъдето стига най-високият и единствен лифт, този Тубкал напомня на Вихрен. Изобщо всички планини на света си приличат, особено когато са снежни и обвити в облаци. Измеренията в Атлас обаче са други. Необятно е, чукаресто, а скалите са наситено розово-червени, тук-там ерозирали до черно. Недалеч от звездата на местното хотелиерство, хотел "Клуб Лука", камънаците предлагат дори изложба на праисторически рисунки – от човек с антени до древно животно с огромно виме.

За западняци мястото е може би ексцентрично, но за нас, които помним Пампорово преди трийсетина години, е съвсем близко и родно. Също като в Родопите е пълно с летни кошари за овце и кози – схлупени каменни колиби, подобни на причудливи скални образувания. И жените по околните села са, разбира се, забрадени. И от планината лъха същата безнадеждна вековечност. Човекът и магарето са в същото близко съжителство.

Привечер, почти по тъмно, в ниските каменни кошари, на две крачки от пистите, местен ски инструктор се прибира в сякаш необитаема от десетилетия берберска къща землянка, сраснала със склона. Изненадата ни е огромна, когато разбираме, че в тези колиби кипи живот.

Берберските села, през които се катери и слиза пътят в планината, всъщност са онова, което остава в паметта завинаги. И мъжете – всеки облечен в джелаба (дълга роба с качулка), застинали като вкаменелости край пътя, децата с неизменно боси крака и огромни черни очи, жените – царствени, загадъчни... Как му се иска на човек да остане още три, пет или дори трийсет дни... и поне малко да разбере какво мислят тези хора, как протичат дните им, как се честват празниците им. Сателитни чинии тук-там придават извънземен вид на излизащите от скалите каменно-кирпичени къщи, съвсем хармонични в пълното си еднообразие.

Да караш ски в Мароко безспорно е незабравимо преживяване, но причина за това е най-вече допирът с един различен свят – светът на Шехеразада и приказките от 1001 нощ, ароматът на стотиците подправки, фиксиращите погледи на тъмните берберски очи и цялата магия на червената мароканска земя.

Веселина Маринова, Василена Чонова
в-к Капитал Лайт
Брой 8, 26 февруари, 12:46

  Tweet