Невероятните 8827 км не ме стряскат - това е разстоянието между София и Калгари, полетът в най-добрия случай трае около 16 часа заедно с престоя на междинното летище. Оттам до уютния планински град Банф, който е център на ски дестинациите, е едва 128 км. Удобна автострада ме отвежда в за час и половина в сърцето на планината. Часовата разлика на отиване се преодолява бързо, през седмицата, в която съм в Канадските скалисти планини, температурите са отрицателни и все пак поносими - 27 градуса при изключително сух климат се понасят нормално.

През 1883 г. тихоокеански железопътни строителни работници попадат на пещера с горещи извори в източната част на планината - оттогава датира и създаването на Националния парк "Банф". Благодарение на въведените (и спазвани) закони флората и фауната са защитени, ето защо и днес, карайки ски, може да видиш достолепен елен, който спокойно пресича пистата, или пък муфлон, наслаждаващ се на спускащите се сноубордисти. През зимата мечката гризли спи, но местните разказват как веднъж през лятото, в ранните часове на деня, една се разходила по главната улица на Банф. Аз пък видях две малки сърнички спокойно да съжителстват с хората на същата тази улица.

Седеммесечният ски сезон и сняг, достигащ до 9 м, са прекрасна предпоставка не само за туризъм, но и за професионален спорт. Не случайно в ски курортите Лейк Луиз, Съншайн вилидж или Кенмор (с олимпийско трасе за нордик ски) се провеждат стартове на Световтната купа. Невероятно красивите планини са прекрасен фон на тръпката на любителите на ски и сноуборд, пистите са многобройни, с различна трудност и обработка - от гладки като "масло", през бабунести с пресен пръхкав сняг до естествено диви с непокътната "пудра", оставени само за най-големите маниаци и авантюристи.

В Съншайн вилидж гондола те праща за 15 минути в ядрото на ски зоната, където е построен хотел с вдъхновяваща гледка към пистите и хребетите на Канадските Rocky Mountains. Годишната карта е 899 канадски долара и за удобство те чекират само на долна станция, без да е необходимо да минаваш през всевъзможни ужасно неудобни бариери, просто с ръчно устройство ти маркират баркода от картата и любезно ти поемат ските с ведрото "Приятно каране!", оттам нататък те очакват множество лифтове, които в буквалния смисъл те изстрелват до самия връх, а оттам надолу те очаква онова неописуемо удоволствие, което трудно намира словесно обяснение и само възторженият вик оглася и разнася ехото и тръпката, която те е обсебила стопроцентово. На любезния въпрос "как са ските днес", отговорът може да бъде само един: "Като на сън!"

Наистина си струва да помечтаеш и, разбира се, да опиташ от всичко, за което един влюбен в планината и ските човек може да си пожелае.

Голяма гордост на провинция Албърта е прочутото телешко месо - леко изпечено и залято със сос и хрян. Вкусът му е ненадминат и, уви, не се доближава до нищо познато. Тази гордост на провинцията е защитена със закон и пазена грижливо от всевъзможни вредители (невъзможно е да внесеш и едно парче луканка за подарък). Границата на щата е ревниво пазена, което ме учуди в началото, но след това всичко става напълно разбираемо.

През топлия сезон гледките и красотите на ледниците, планините, горите и ливадите и множеството езера и реки са не по-малко възхитителни, информация за тях може да намерите на адреса на Националния парк "Банф". Аз пък се размечтах и ми се прииска да опитам с кану да се разходя още веднъж по тези места...

Хубаво е да мечтаеш, още по-хубаво е да превърнеш мечтаното в реалност... и да го запомниш за цял живот.

текст и фотография: Надежда Чипева
в-к Капитал Лайт, 24 февруари 2011 г.

  Tweet