СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО. Световното първенство в Гармиш е нова стъпка в развитието на ски спорта. Технологиите се развиват и това води до все по-добри резултати. Вследствие на това конкуренцията и при жените, и при мъжете е много по-голяма, отколкото преди. Вече във всяка дисциплина има пет-шест състезатели с изравнени сили и всеки от тях може да победи. Това до голяма част се дължи на новите ски, обувки, технологии, но естествено и на индивидуалната подготовка на състезателите. Всичко е много комплексно.
Трасетата за скоростните дисциплини са изключително трудни. И в спусканията, и в супергигантските слаломи за състезателите беше много тежко. Дори един майстор като Аксел Лунд Свиндал, който е много здраво момче, бе изчерпил силите си на финала на спускането. Пистата "Кандахар" е много дълга, много заледена и изисква много усилия.
Резултатите досега не са изненадващи, въпреки че Елизабет Гьоргъл спечели два златни медала в скоростните дисциплини. Тя досега минаваше за специалистка в гигантския слалом, но това е основополагащата дисциплина в ските. Всички състезатели тръгват от нея, а след това евентуално се ориентират към скоростните или слалома. Който се стреми към големи постижения, е принуден да се превърне в т. нар. "олраундър", т. е. да кара всичко. Типичен пример е Ивица Костелич. Преди той се беше концентрирал върху техничните дисциплини, но вече кара всичко и спечели бронзов медал в супер Г.
Оценката ми за българското представяне досега е задоволителна. Самото класиране на Георги Георгиев в супер Г - 30-о място, е много добро постижение. Преди две години във Вал д'Изер той беше 40-и. Това е огромен прогрес, но и той, и Никола Чонгаров имат още по-голям потенциал. Караха и спускане, и то нелошо. Това е пътят. Да се надяваме, че в бъдеще ще имат още по-сериозни постижения. С няколко години каране не може да се стигне на върха. Трябва да забравят за всичко друго и да се раздават.
Пистите са подготвени перфектно, изключително твърди са. Времето в Гармиш е доста топло, но снежната покривка на пистите е много добре подготвена и дава на всички състезатели равни условия. В началото на първенството имаше оплаквания, че пистите са много опасни, сега времето ги направи малко по-меки. От тъмносин ледът стана бледосин. Истината е, че ако не са такива, няма как да издържат. Има няколко тренировки и няколко състезания, а натискът на състезателното каране върху снега е огромно, особено на завоите. Ако отдолу не е твърдо, ще се изрови на секундата и наистина ще стане опасно.
в-к 7 дни спорт Понеделник, 14 Февруари 2011
|