Някога… преди милиони години тук са се плискали водите на топло тропическо море. Африка и Европа постепенно се приближавали, морето е намалявало, дъното му в резултат на мощните тектонични процеси се е издигало все по- високо и по- високо. След още милион години водата се е отдръпнала напълно, оставяйки лагуни и фиорди, атоли и коралови рифове, населени с доисторически мекотели…оставяйки удивителната красота на планинския ландшафт- Доломитските Алпи.
Доломитът е минерал, CaMg[CO3]2. Името си е получил от името на френския учен естествоизпитател (Деодат де Доломью 1750- 1801), който е изследвал химическия състав на породата, от която са изградени тези светли планини с височина над 3000 м, със скални върхове, приличащи на непристъпни крепости.
Няколко секунди преди залеза Доломитите внезапно променят цвета си и стават розови. Това е уникално явление, което обитателите на планинските долини са нарекли Enrosadira, а австрииците- Alpengluhen. Легендата разказва, че Доломитите не винаги са били така сурови и безчувствени, както днес. Преди меките им склонове са били украсявани от килим цъвтящи рози. Тук са живеели добрите гноми, управлявани от крал Лаурино. Лекомисленото кралство не е имало нито стени, нито огради, а границите му били означени с тънка копринена нишка.Веднъж, зли хора взели краля в плен. Тогава Лаурино решил, че за всичко са виновни цветята, чиято красота е привлякла враговете, и омагьосал своята градина, превръщайки всичко в камъни, направил я невидима както през деня, така и през нощта. Но клралят забравил за сумракът… именно в тези мигове оживяват по склоновете прекрасните рози…
Провинцията Белуно е разположена в североизточна Италия, а Кортина д’Ампецо- в северната част на провинцията, на 44 км от австрийската граница. Оттук до Инсбрук са 156км, а до Венеция- 162.
Територията на природния парк Dolomiti Ampezzo е с площ 11 200 хектара. От всички страни на широката долина, като стражи, стоят мощни планински масиви: от север я пази Cristallo (3216), на запад Tofana (3243), на изток Sorapis (3205), на юг Croda da Lago (2715). В средата на тази долина на височина 1224 м. над морското равнище се намира Кортина д’Ампецо.
“ Кралицата на Доломитите “ е единственият италиански курорт влизащ в Best of the Alps. Градът е с плътно застроен център и разбягващи се във всички посоки улици и предградия с вили, принадлежащи на не особено бедни италианци. Главната пешеходната улица Corsa Italia, слабо прилича на улица на ски курорт. “ Напудрени дами ” с палта до петите и “ важни господа “ , от устите на които не излизат дълги ухаещи цигари…Да не говорим, че в спортни екипи след 17 ч не можеш да видиш никого.
Количеството на антикварните и художествените магазини и е извън всякакви представи: творби на стари майстори и съвременна живопис, графика, скурптура, персийски килими и руски икони. Човек може да си помисли, че италианците, които са известни ценители на красивото, идват в Кортина не за да карат ски, а да попълнят своите художествени колекции.
Картината често се сравнява с швейцарския Сент- Мориц. Шик, блясък- Dolca Vita! Ето я на старите фотографии: Кларк Гейбл в хотел Miramonti *****, Брижит Бардо в Ancora ****, Алберто Сорди на снимките на филма «Зимниа ваканция»… Ингрид Бергман, Джони Холлидей, Софи Лорен, Клаудиа Кардинале… Всички звезди на киното и естрадата 1950-1970 години - на улиците, на ски , в снега, на фона на възхитителни пейзажи. «Нима! Няма ли да бъдете в в Кортина? Това е невъзможно!..».
Популярността на курорта нараства особено много през 1956 г., когато тук се провежда 7- мата Зимна Олимпиада, която за първи път се излъчва по телевизията.
Първите туристи се появяват в долината Ампецо в средата на 19 век. Няколко книги за Доломитите предизвикват голям интерес. Всички автори пишат за необичайното величие на тези планини.
В края на века някои от фермите са се превърнали в хотели. Посрещането на гости станало не по- маловажно от селскостопанската дейност и търговията. Зимата на 1895 година преподавателят от местното занаятчийско училище, някой си майстор Колих се сдобил с първите в Кортина ски. По- късно в същото училище започнало едва ли не серииното им производство. 1909 година завършва , продължилото почти половин столетие строителство на пътя Strada delle Dolomiti, който свързва Ампецо със столицата на Южен Тирол- Болцано. 1910 г. в Кортина има 27 хотела приемащи 70 000 посетители годишно… Нищо не предвещавало предстоящата катастрофа…1915г. Италия влиза във война с Австрия. Това, което се е случиело след това е известно: капитулация на Австро-Унгарската империя. Южен Тирол се предава на Италия. 1920 г. Кортина идва на себеси. 1925 г приема вече 215 000 туристи. 1924г. барон Карло Франчети построява първия лифт в района Pocol. Първото ски училище Scvola Nationale di Sci Cortina е създадено 1933г. Пет години по- късно в него работили 72- ма професионални инструктори. 5 Февруари 1939 г. е открита зъбчатата железница на Faloria (2123).
Зъбчатата железница на Faloria дава мощен тласък върху развитието на ски спорта в Италия. 1941г. в Кортина се провежда световен шампионат по ски.
Специално за Олимпийските игри 1956 г. са построени леден стадион, 90- метров трамплин, няколко лифта, писта за бобслей с дължина 1700 метра.
Във всички справочници се казва, че в Кортина Кортина д’Ампецо има 49 лифта. Това включва и тези разположени в неголеми райони на значително разтояние от курорта: при езерото Misurina (1756), над градчето Сан-Вито-ди-Кадоре (1011) и на Monte Agudo (1586) над Ауронцо. До тези места са около 30-40 митути път. Непосрездтвено над Кортина са 37 лифтови съоръжения, като 13 от тях са стари и маломощни. Солидна е възрастта и на 6-те обслужващи региона зъбчататижелезници. Общата продължителност на пистите е 140 км.
50-местната зъбчатата железница на Faloria се намира близо до центъра на курорта, в съседство с автогарата. Има две станции: на Mandres (1480) се прехвърляте в същия вагон, който рязко набирайки скорост нагоре ви доставя на 2123 м височина.
“ Синята “ писта (2362) от Tondi съвсем не е така дълга както изглежда на картата. Местата за начинаещи тук са малко. Затова пък “ черните “ северни склонове на невисокия гребен, безусловно заслужават вниманието на професионалистите. От върха на скипарк Boarderline започва приятната виеща се “ червена “ писта Vitelli; по време на Олимпиадата 1956г. на нея е провеждан гигантския слалом.
Преминавайки от другата страна на шосето се издигаме в сектор Cristallo. Рядка гора от лиственица, стръмни урви…Между другото карането извън пистите, в горите на Кортина, като че ли не се практекува особено често.
Слънчевите спускания в райана на Son Forsa (2215) са подходящи за новаци и скиори със средна подготовка. По трудно е спускането по “ червената “ писта с междинна станция на лифта на Forcella Staunies (2930). По нагоре не си заслужава да се изкачвате. Склонът е много стръмен и неравен- развлечение за експерти, освен това често е затворен, тъй като поради опасност от свличане на лавини ратраците не се движат по него.
Най голям и интересен за ски е районът намиращ се на Tofana (3243), на запад от Кортина. Тук ви извозва 75- местната зъбчатата железница, разположена в съседство с ледения стадион и тенис- центъра. Първата спирка е Col Drusie (1770) от тук надолу започва дълга и лесна “ синя “ писта. Има и “ черна “ писта с югоизточна ориентация. Една сутрин спускайки се по склона, заварих няколко човека от обслужващия персонал да се занимават със странна дейност: с обикновенни метли, каквито ползват всички домакини, метяха падналите от вятъра по склона клонки и шишарки. Подобно нещо никога до сега не бях виждал. Абсурд! Върху поддържането на пистите в Кортина наистина се отделя голямо внимание. Изобщо трогателно се грижат за това да се чувствате комфортно. Втората спирка на зъбчатата железница е на 2470 м, а третата – на Ra Valles има просторни “ червени” писти със средна трудност и три лифта. Най- високата и стръмна писта се нарича Busc, дупка: една от скалите над нея има голяма “ пробойна “ с природен произход.
За да се прехвърлите в сектор Pomedes(2303), без да сваляте ските, трябва да се спуснете по “черната” писта Forcella Rossa. От нея се открива отличен изглед към долината, но не ви съветвам да се отплесвате много- тук е стръмно и сутрин е много твърдо (проверете състоянието на вашите кантове). На силните скиори е гарантирана хубава доза адреналин.
Повечето от пистите на Pomedes също не са за “чайници”: Canalone, която е най- близо до скалната стена би трябвало да има “черна”, а не “червена” маркировка. Тук има много хора. Повечето италианци са привърженици на скоростното спускане, но не винаги са достатъчно технични.
На Pomedes се намира най- знаменитата писта на Кортина-Olympia. В началото и има две скали- като отвор на стартова врата, а между тях силно усколяващ, стръмен участък, последван от няколко изащни завои в гората. На тази писта ежегодно се провежда етап от световната купа за жени: супер гигантски слалом и скоростно спускане с дължина 2.5 км. Всяка година цяла Кортина се вълнува за Изолда Костнер, която пет пъти печели на Olympia. По дългата “синя” писта от Pomedes можете да се спуснете в района Socrepes. Това е идеалното място за начинаещи: светли пространства, много плавни южни склонове.
На 16 км от Кортина, след Posol, се намира Falzarego (2150). Може да се кара и на Сinque Torri (2225) .
“ Петте кули” някога може би са били монолитна скала, която, като че ли след чудовищен удар, се е разцепила на огромни правилни късове.
Пистите в този район не са нищо особено. Тук е тихо и почти безлюдно. До билото на Averau (2416) стига лифт. На върха има малък и симпатичен ресторант, а от другата страна- “червена” писта с югозападна ориентация.
На билото Falzarego почти винаги има много хора. По левия ръкав са леките “сини” писти. В дясно е 50- местната зъбчата железница на Lagazuoi (2800), открита през 1965 година. От върха се открима прекрасен изглед: на изток - долината Ампеццо, на юг – масивът Civetta (3220), ледник Marmolada (3343), на запад – планинската група Sella с връхна точка 3151 м…Надолу се спуска “червана” писта с дължина 3,5 км. Има и няколко сложни маршрута извън пистата.
Юри Бугелски SKI GUIDE SKI.RU
Страницата подготви Adia
|