Подготовката за пътуването започна от Октомври. Вече имахме опит при организацията- останалото беше техническата реализация. Един телефон в представителството на туризма на Австрия в Москва ни успокои: промени за получаването на визи нямаше. Стандартната процедура: паспорт, снимка, анкета, справка за работата, билет за отиване и връщане, застраховка и потвърждение от хотела. Освен това се изисква лично присъствие и шенгенска виза.

Любимият Аерофлот, както винаги ни изуми със специалните тарифи –100 долара. В определения от Авиолиниите ден желаещите да летят към Европа се оказаха 120 човека. Тази година имаше ограничение на билетите, които меже да купи един човек. Нашият отбор се напрегна, размърда се и ние сформирахме делегация, като купихме 14 билета… Но за нощния полет, което водеше след себе си ранно пристигане в хотела и един допълнителен пълноценен ден на ски.

След филтриране на всички специални предложения от сайта на Ижгл и желанията на нашите скиори, бяха избрани няколко хотела и изпратени запитвания. В началото на Декември няваше проблем с настаняването и отговорите на хотелите бяха прогнозируеми, а цените съответстваха с тези от сайта. С настаняването се справихме и платихме сметката в три хотела. Цени-3* - 380, 4*- 550, 4* с вечеря и басейн– 650. Всички цени със ски- картата са за 6 дни. След това на място доплатихме за ски – карта- два дни ски и в скъп хотел- 80 евро.

Следваща стъпка- получаване на визи. Процедурата е много проста, стига да не е през Ноември. Тъй като посолството на Австрия започва ажиотаж , хората с всеки изминал ден са все повече и повече, ви съветвам да не отлагате до 10 Ноември. След 10-ти ще ви се наложи да чакате 2-3 дни. Проблем с визите нямаше, като изключим, че на един от нашите приятели се наложи да отиде повторно с оригинал на трудовата си книжка. Стойността на визата е около 1450 рубли.

Тъй като тази година се сформира сериозна група, се наложи сериозна организация на трансфера. Хотелът ни предложи два минибуса по 650 евро всеки. Търсейки в Интернет, намерихме предложение- автобус за 19 човека за 850 евро. Фирмата поиска само номер на кредитна карта и ние резервирахме този автобус. Тук малко сбъркахме, а и германците не се досетиха, че 14 човека отиват в планината на ски, а не на разходка и багажът им е твърде много, включително и ските. Отивайки малко наплед ще кажа, че един от нашите хора спа върху раниците и ските, тъй като в автобуса не беше предвидено място за ски и багаж.

Седмица преди тръгването всичко беше готово, оставаше да дочакаме деня на полета. През това време сайтът на Ижгл стана най-популярния в нашата група. Всички се тревожеха заради недостатъчния сняг и всеки ден гледаха прогнозата за времето. Списък на откритите писти и лифтове няма, но такъв открихме на сайта на компанията обслужваща тези съоръжения. За съжаление списъкът се оказа два пъти по- малък в сраявнение с Декември 2003 г , но и това ни радваше, тъй като на другите курорти в Австрия имаше още по- малко сняг, а на Зьолден предлагаха ски само на ледника.

3-ти Декември в 21.00 благополучно долетяхме до Мюнхен и без никакво бавене се добрахме до нашия автобус. На митницата в Мюнхен поискаха да представим билетите за връщане и потвърждението от хотела, което и направихме. Натоварването в автобуса беше просто песен. След тричасовия полет и работния ден ние основателно се заредихме с алкохол и ни беше трудно да съобразим как цялото това имущество ще се събере в автобуса. Шофьорът на автобуса смаяно мигаше и се мъчеше някак си да подреди купчината с нашия багаж. След около час всичко беше готово и ние потеглихме за Ижгл. Пътят продължи около 4 часа и към 4 часа сутринта пристигнахме на мястото. След такова продължително пътуване, количеството алкохол, което носехме от Москва значително намаля, а времето за реакция на ставащото около нас значително нарастна. Поради това, разтоварването на багажа и настаняването в хотела отне още час и половина. В хотелите без рецепция, ключовете ни очокваха в пощенската кутия.

След като поспа 3-4 часа цялата група се събра на лифта към 10 часа сутринта. Известно чувство на тежест “ след вчера “ ни пречеше да усетим цялата прелест от откриването на сезона, но ни стигнаха силите да караме по всички писти. По нататък ще се спра подробно на откритите писти.

Бяха отворени: 8, 10, 11, 23, 2, 3, 29, 30, 32, 1, 1а, от към страната на Самнаун - 60, 62, 69. Времето беше слънчево през всичките осем дни, снежните оръдия поддържаха достойното състояние на пистите, а пък ние просто карахме. Трябва да отбележа, че разположението на пистите в Ижгл е много сполучливо, платото Идалп е винаги на слънце, лифтовете ветрилообразно се разделят от едно място, всичко е много добре обмислено и удобно. Практически всички лифтове са бързи с меки седалки и защитни щитове. Пистите са снабдени със снежни оръдия и се обслужват от 30 ратрака.

Много красива гледка може да се наблюдава в 16.00 от върха на планината на границата с Швейцария. Всички ратраци с включени сигнални светлини изпълзяват от гаража и започват своята работа. Всички се пръсват по опустелите склонове. Наблюдаваме това, тъй като можем да се спуснем до града и не сме зависими от лифтовете когато сме на върха. Друг е въпросът ако “проспите” последното изкачване от Самнаун. Да останеш в Швейцария ще бъде неизгодно, тъй като таксито струва 350 евро, а нощувката под 150. Трябва да се отдаде дължимото на Швейцарците, те наблюдават мотаещите се скиори да не закъснеят, напомнят и поръчват такси до гондолата за сметка на заведението.

Самнаун – малък град съставен изцяло от магазини за безмитна търговия, ресторанти и хотели. Препоръчвам ви обезателно да се спуснете по 60- та писта надолу до града. Пистата е широка, слънчева и практически пуста. Лошото е само това, че накрая се стеснява и опира в асфалта. От там са 150 метра пеша до спирката на автобуса. Автобус минава на всеки 20 минути и за 1-2 минути те докарва до гондолата. От гази страна на Самнуен, няма нищо интересно освен пистата, но пък от другата страна има. Да се спуснеш по 80-та надолу към Дорф, да обядваш в шикозна пицария и да минеш по магазините, е задължетелна програма за всеки скиор.

В магазините ви съветвам да обърнете внимание на часовниците/ имат изгодни цени /, парфюмите, цигарите, алкохола, шоколада и ножовете. Има голам избор на очила Okley. Цените са в швейцарски франкове, но навсякъде приемат и евро, истина е че курсът е с 3% по- нисък.. Ако някой е планирал да пазарува, предупреждавам- магазините са много, планирайте си времето. В 16.00 спира лифта от Алт Трид (Самнаун) към Ижгл и може реално да останете в Швейцария.

Един от нашите приятели имаше рожден ден и ние решихме да го отпразнуваме достойно в планината. Ако се спуснете по 3-та писта надолу до езерото има подготвена площадка за пикник. Маси, пейки, печка и дърва. Единственото условие е да не замърсявате и да завършите мероприятието до 16.00. От това и се възползвахме. Преминаващите покрай нас германци направо се шашваха от руснаците, устроили пикник направо в гората. Много сърдечно поседяхме и отпразнувахме деня.

Отделно трябва да се разкаже за апре- ски. Такава “гъзерия” не съм виждал никъде. Моят опит нараства: Домбай/Русия/, Палондакен/Турция/, Тахко/ Финландия/, Майрхофен, Три Долини/Франция/, Санкт-Антон/Швейцария/, Ижгл/Австрия/. Австрииците, пък и германците умеят да се забавляват. Всеки ден пиехме бира и други напитки в бара на хотел “ Елизабет “, и танцувахме в бара на хотел «Piz Buin». Искам да препоръчам апре- ски в планината до бара: връзка между писти 30-32. В петък там се случва нещо нереално. Това трябва да се види. След спирането на лифтовете можете да се спуснете със ски, а който не може, слиза с ратрака.

Други развлечения в града са спортния и тенис центровете, пързалката, пистата за шейни, нощните клубове, казино и дискотека. Препоръчвам ви дискотеката в хотел «Post», но преди 24.00 няма какво да правите там. Силно препоръчвания клуб «Pasha», някак си не ни хареса. Храната в курорта е много разнообразна, могат да се хапват хамбургери, а може да се вечеря достойно в хубав ресторант. Също и в планината всички ресторанти имат зали на самообслужване и част обслужвана от сервитьори. Препоръчвам третия етаж на ресторант «Идалп». Цените са примерно такива: бира- 3-3.8 евро, супа-4-6. В Швейцария например, искам да предпазя любителите на хапването- порциите са огромни и с две блюда не можете да се преборите.

Обратният билет беше планиран за 23.30ч., автобусът, вече с голямо ремарке, ни очакваше в хотела в 18.00. Хотелът любезно ни предостави стая, в която от сутринта да пренесем всичките си вещи и цялата група да може да се преоблече след карането. Отпътуването и полетът минаха добре, в самолета имаше 40 човека и ние спокойно отпочинахме преди Москва.

Като че ли това е всичко, трябва да уточня, че цялата информация, всички отзиви и предпочитания са основани на личния опит и възприятия. Възрастта на участниците в групата – 30-40 години.

И дано ни подмине глобалното затопляне!!!

Автор: Andron
Москва , Русия, ski.ru

Страницата подготви Adia

  Tweet