Методи Баненски е един от планинските спасители в гр. Банско. През 1968 г. завършва Селскостопанския техникум, но само 2 години по-късно открива призванието си в денонощния ангажимент да спасява потрошени и заблудени из планината туристи. През 1977 г. е назначен на щат в Планинската спасителна служба, където работи и до днес.

Методи, какво общо има между Селскостопанския техникум и работата на спасителя?

- Май нищо, но аз още в казармата се запалих по алпинизма - бях в спортна школа “Чавдар”. През нея минахме 30 банскалии, треньор ни беше заслужилият майстор на спорта, алпинистът Емчо Петков, който почина през май. Той беше голям човек. Емчо Петков организира първите ски ралита, беше пълен с енергия и желание да популяризира планинските спортове.

Случвало ли се е някога да съжаляваш, че вместо да отглеждаш картофи например, обикаляш нощно време планината, за да спасяваш хора?

- При по-тежки случаи ми е минавало понякога през ума, че можех и по друг начин да си изживея дните, ама още на другата сутрин тия мисли ми се изпаряваха от главата. Сигурен съм, че ако имам още един живот, пак с планинско спасяване ще се занимавам.

Често ли ви звънят за помощ?

- Ами често е - на ден имаме средно по 15-20 случая на травматизъм, и то не само през зимата, а и през другите сезони. В базата сме 8 души на щат заедно със счетоводството. Имаме дежурни спасители по 24 часа в денонощието и непрекъснато отговаряме на обаждания. Повечето идват през спешния тел. 112, но и стационарният, и мобилните все си звънят. През зимата се изнасяме в ски зоната горе, за да сме по-близо до пострадалите. От 1 януари тази година сме записали 841 души със счупвания. Ските са доста рисков спорт.

Какво е състоянието на Планинската спасителна служба в условията на криза, как сте с техниката, горивото и екипировката?

- За нас криза няма - всичко си имаме. Техниката ни е многобройна и добра - 6 моторни шейни, 3 коли с висока проходимост, много спасителни съоръжения. И гориво имаме за тях - никога не сме оставали “на сухо”.

Българите или чужденците повече се трошат по пистите?

- Като че са поравно. Особено през декември и януари травмите са ужасно много. Що гърци и сърби са се изпотрошили на нашите писти, не е за говорене.

Защо точно гърци и сърби?

- Ами повечето не знаят за какво идват в Банско. Чули, че някой кара ски, и пристигат. Качат се на лифта и чак горе разбират, че трябва да се пуснат по склона, а ги е страх. Отидем да ги свалим, тях ги е страх и на шейната да се качат. Иначе самочувствие имат голямо, надути са, от високо гледат.

Кога ще се изнесете на пистите?

- На 1 декември целият персонал се качва горе, защото на 17-и откриваме ски сезона. Трябва да сме на място, защото пак ще има много работа. При това не падат само тези, които не могат да карат ски, има и майстори, които се чупят по пистите.

През лятото обаче ще си починете?

- Ами, тогава туристите започват да се губят по планината. А и изкълчванията и счупените крака си вървят в същото количество като през зимата. Все някой няма да види къде стъпва и ще падне.

Имате ли и фалшиви повиквания?

- Абе има. Помня един случай, когато хем ме беше яд, хем ми беше смешно. През лятото беше, получихме сигнал на радиостанцията, че мъж и жена са се загубили под връх Вихрен. Валеше силен дъжд. Качихме се под върха, но стана тъмно, нямаше как да ги търсим и отложихме акцията за сутринта. На другия ден, тъкмо тръгваме да ги търсим, гледам - срещу мен вървят мъж и жена. Разбрах, че са те, и се обадих на другите групи да преустановят издирването. Посрещам мъжа и му викам: “Какво става, бе, приятел?”. А той ми вика: “Изгубихме се”. И ми смигна. Веднага схванах каква е работата и му отговорих: “Абе то при такава хубава жена и аз щях да се изгубя”. Какво да ги правиш - хора всякакви, ние обаче сме длъжни, щом получим сигнал, да тръгнем, без да умуваме, защото всяко забавяне може да е фатално.

Чувала съм, че ако потърсят помощта на Планинската спасителна служба, хората трябва да си платят за направените от вас разходи?

- Да, плаща се, защото тия разходи хич не са малко. Туристите трябва да имат планинска застраховка, която им покрива до 1000 лв. от нашата услуга. Застраховката е включена в стойността на картите за пистите например. Чужденците също си идват със застраховките. Застрахователната компания работи много добре с нас, никога не ни е правила проблеми, за българите сумите се изплащат почти веднага, за чужденците става малко по-бавно, но винаги идват. Който няма застраховка обаче, трябва да си плати на ръка, защото планинското спасяване излиза доста скъпо “удоволствие”.

Какви са сумите?

- Ами работим по тарифи и те са различни за различните инциденти. Нещастен случай например излиза 557 лв. Транспортирането на пострадал, независимо откъде го вземаме и независимо докъде го караме, е 160 лв. Нещастен случай на пистата е 400 лв. Абе някъде по 500-600 лв. излиза едно спасяване.

Плащат ли си без проблем незастрахованите?

- А-а, не! Има и хора, дето хич не искат да плащат. Тази година един бизнесмен от София пострада, наложи се да го търсим и транспортираме с хеликоптер и като дойде време да плаща, даде ни нарочно грешен адрес. Хем за 500 лв. ставаше дума! Пращаме ние писмо на адреса, оттам се връща пликът с уточнението, че лицето не живее на този адрес. Добре че синът ми се сетил да му снима личната карта, та успяхме да го открием. Е, плати си накрая, ама доста ни мота. И друг такъв случай имахме наскоро в Добринище. Една жена, май беше бургазлийка, ни се нахвърли да ни бие, когато спасихме съпруга й и разбра, че ще трябва да плати. “Какви сте вие, та да ви плащам, как си позволявате въобще пари да ми искате?!” - ей такива ги викаше и ни налиташе на бой.

Откъде се чакат тази зима туристи?

- Чувам, че доста резервации са направили гърци и руснаци. Предишния сезон имаше много румънци и турци. А англичаните - тях никой не може да ги изброи и са си сред постоянните скиори.

в-к Струма
19 ноември 2011 г.

  Tweet