Само преди няколко дни България спечели златен медал от Европейското първенство по биатлон в словашкия зимен център Осърбле. Ния Димитрова се окичи със златото в спринта при девойките, а ден по-късно взе и бронз в преследването.

До тук всичко добре, всички са горди и доволни когато има успехи. Но колко ли са хората, които се замислят как се е стигнало до първото място, какво ще се случи от тук нататък и как тази титла ще амбицира още последователи?!

В почти двумилионната ни столица се сблъскваме със следния абсурд. Един от най-старите ски клубове в България – този в Бояна, от един месец не провежда тренировки. Състезателите си стоят на топло вкъщи, защото раздрънкания бус, който ги превозва до подобието на пистичка, няма платена застраховка Гражданска отговорност и не е в движение. По-наблюдателните сигурно са забелязали, че става въпрос за един бус и обезпокоителното е, че всички членове на клуба, заедно с треньорите се събират в него. Да не говорим, че в София уж се развива биатлон, без да има действащо стрелбище и подходящи съоръжения, а боянските състезатели хващат пушка едва по състезанията (разбира се, ако съберат пари, за да отидат да участват в тях).

Ентусиазмът все още крепи няколко човека, които са готови да карат ски в парка, само и само да поддържат някаква форма. Ама до кога така? Опасността клубът, родил няколко олимпийци, да остане в историята, вече е съвсем реална. Дори в Чепеларе, градът на единствената ни олимпийска шампионка в зимните спортове Екатерина Дафовска, желанието за тренировки отдавна е замръзнало в арктическите температури. А ако няма масовост, няма да има и шампиони. И докато снегът затрупва буса на ски клуб Бояна, паркиран някъде цяла зима, в едни други държави, малко по на запад моделират следващите си шампиони. Ние тук живеем в миналото и се успокояваме с мисълта, че спомените ще ни стоплят в студените дни.

Sportal.bg
05 февруари 2012 | 20:33

  Tweet