Бащите и майките на провала в спорта могат да бъдат много. За някои това може да са редовните контузии. За други - че са от малка страна и не могат да се борят равностойно с големите нации. Трети просто се оправдават, че са попаднали на неправилното място в неправилното време.

Ако беше взела само една от тези причини, Тина Вайратер отдавна трябваше да е приключила със ските. А като се има предвид, че при нея всички тези демотивиращи фактори са се стекли накуп, то присъствието на нисичката алпийка от Лихтенщайн в състезанията за световната купа по ски би трябвало да изглежда лудост.

Вайратер обаче не само че не се е отказала от големия спорт, но в неделя записа второ място на супергигантския слалом в Банско само на 0,05 секунди след Линдзи Вон. За нея това класиране и представянето й през сезона са истинско доказателство, че стига да се бориш с неволите, има начин да прогресираш.

Дъщеря на бившите популярни скиори Харти Вайратер и Хани Венцел, Кристина дълги години беше измъчвана от контузии. Но през тази година миньончето от Лихтенщайн изненада специалистите с отличните си резултати. Едва 162-сантиметровата Вайратер тази година вече се е качвала вече пет пъти на подиума в състезания от световната купа и прави най-силния си сезон в кариерата си.

Най-логичното обяснение е, че Тина е променила някои неща в подготовката си. След като дълго време се подготвяше със своите съотборници, от тази зима тя започна да тренира с швейцарския национален отбор. Така тя реши проблема "малка страна" и резултатите не закъсняха.

"Тренирам с отбора на Швейцария, защото е много трудно индивидуално да се готвиш за гигантски слалом и Супер-Г. В момента съм много добре, тъй като останалите момичета ме приемат като тяхна съотборничка и мога да провеждам нормални тренировки", разказа тя по време на престоя си в България.

Самата тя обяснява, че в "началото на подготовката бях все последна, но когато започна сезонът, нещата си дойдоха на мястото". За успехите на Тина помага със съвети и чичо й Андреас Венцел, също голямо име в световните ски преди години. Със 165 старта за световната купа, 45 подиума и 14 победи явно и той има какво да каже.

Често в досегашната си кариера тя е била измъчвана от контузии. Те са можели да я откажат в много важен период от кариерата й - при прехода от девойките при жените. Но и това не я е спряло да продължи да работи в избраната посока.

"Бях много добра до 17-годишна възраст, но след това се контузих три пъти поред. Всеки път след като се връщах в топ 30, отново се контузвах. Бяха много тежки времена, но се надявам, че ги оставих зад себе си. В този период обаче трябваше да работя толкова за психиката, колкото и за физиката си", коментира Вайратер.

Тя винаги е била подценявана заради слабата си физика, но днес показва отлични възможности, особено във физически изискващите скоростни дисциплини.

"Винаги съм била по-слаба от останалите си съотборнички в упражненията за издръжливост през летния сезон, но пък сега на пистата съм по-добра от тях. Просто превърнах моите физически качества в предимство, а не недостатък, с много тренировки през лятото. Тогава имам само две седмици почивка", коментира Вайратер.

Още като дете и девойка тя загатва за големия си потенциал. През 2006 г. е световна шампионка при девойките в слалома, а година по-късно и в спускането. Влиза в елита обаче в момент, когато спортът се доминира от Линдзи Вон, Мария Рийш и Джулия Манкузо и е трудно да се пробие. Но това не се оказва пречка за нейното развитие и амбиции.

Сега е осма във временното класиране за световната купа в алпийските ски, но мечтите й не свършват дотук. "Ще се опитам в следващите стартове да карам по-добре и да се изкача по-нагоре в подреждането. Ако това не стане, поне ще се опитам да задържа тази позиция", коментира тя след второто си място в Банско.

в-к Дневник
29 февруари 2012, 14:24

  Tweet