EXPO. Екстремни предизвикателства за смелите и вълнуващи загадки за любознателните са подготвили организаторите на второто изложение за екстремни спортове и приключения ADVENTURE & EXTREME Expo 2012 – Агенция Булгарреклама и Ивентус България.

Mike Horn and his much-traveled beard. Photo: Courtesy of Panerai

Знаете ли кой е Майк Хорн и защо го наричат новия Христофор Колумб? През 2001 г. той е обявен за алтернативен спортист на годината от Laureus World Sports Awards – едни от най-престижните спортни награди, освен това е истински приключенец и изследовател.

Mike Horn shows his game face after he won Laureus' alternative sportsperson of the year award in 2001. Photo: Getty Images

Ако искате да приключенствате отсега, се включете в играта на ADVENTURE & EXTREME Expo 2012 и спечелете една от книгите на Майк Хорн.

Запознайте се с условията на играта на официалния Интернет сайт на изложението www.advex.bg и изпратете своя отговор на зададения там въпрос до 15-ти декември 2011 г. на e-mail: office@eventus-bg.com със subject „Майк Хорн“.

Специални гости на ADVENTURE & EXTREME Expo 2012 ще бъдат Соня и Александър Пусен - първите хора, обиколили пеш и без логистична подкрепа цяла Африка – от нос Добра надежда до Тивериадското езеро.

На второто издание на единственото по рода си специализирано изложение за екстремни спортове и приключения организаторите Агенция Булгарреклама и Ивентус България са замислили още вълнуваща АКТИВНА ЗОНА, на която ще бъдат демонстрирани екстремни спортове и състезания, а за БИЗНЕСА - полезни обучения и контакти.

Очаквайте още изненади!
Приключенствайте с нас!

Повече за ADVENTURE & EXTREME Expo на www.advex.bg

Ски ресурсът SKI.BG и списание СКИ&БОРД са официални медийни партньори на ADVENTURE & EXTREME Expo. Очаквайте скоро на SKI.BG още новини за подготовката на изложението.

***

Майк Хорн, новият Христофор Колумб

МАЙК ХОРН Е ИСТИНСКИ ПРИКЛЮЧЕНЕЦ, ЗАРЕДЕН С МНОГО ХЪС И ЕНЕРГИЯ, КОГАТО ПОЕМА ПРЕЗ АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН, ЗА ДА ОБИКОЛИ ЗЕМЯТА ПО ЕКВАТОРА. САМ НА СВОЯТА ВЕТРОХОДНА ЯХТА, ТОЙ СЕ ВКОПЧВА В УПЪТВАНЕТО ЗА НАЧИНАЕЩИ, КОЕТО ВЪРВИ КЪМ ПЛАВАТЕЛНИЯ СЪД, БЕЗ ДА СЕ ЗАМИСЛЯ ЗА ГИГАНТСКАТА АВАНТЮРА, КОЯТО ПРЕДПРИЕМА. ПО-КЪСНО СКРОМНО ПРИЗНАВА, ЧЕ Е БИЛА НУЖНА И ГОЛЯМА ДОЗА КЪСМЕТ, ЗА ДА ПРЕЖИВЕЕ 17-МЕСЕЧНАТА ЕКСПЕДИЦИЯ.

Май 1999: Майк и неговият брат имат два дни, за да транспортират ветроходната яхта на Майк от Западното до Източното крайбрежие на САЩ, от Сан Диего до Маями. Наемат ремарке и потеглят, за да прекосят континента за два дни. Мисията се оказва възможна, подвигът им граничи с чудо, но няколкодневното препускане и изтощението се отразяват зле на нервите на Майк. В Маями, на финалната права, братята си купуват сандвич с последните си центове, когато пътната полиция заплашва да вдигне фургона с яхтата заради неправилно паркиране. Майк знае, че нямат нито време, нито пари, за да си върнат яхтата, а от това зависи дали ще може да потегли на своето околосветско пътешествие. В отчаянието си той се спуска към „паяка” и скача в шофьорската кабина. Крещейки, шофьорът му нарежда да слезе от кабината. Загубил всякакво търпение, Майк започва да го удря. В това време брат му се опитва да освободи фургона от „паяка”, но без успех. Шофьорът кубинец дочаква полицията с кървяща ръка и насинено око. Полицаят обяснява на Майк, че кубинецът е можел да го застреля – шофьорите на „паяк” винаги са въоръжени. Само късмет е спасил живота на Майк.

„Невъзможното съществува само докато не намериш начин да го направиш възможно”, твърди Майк, чийто живот се ръководи от този принцип. Нищо не може да го спре по пътя към целта: ухапване от змия насред джунглата, гражданска война, арестуване и смъртна присъда в Африка – всичко това са препятствия, които трябва да се преминат, а не непреодолими пречки. „Трудностите ми носят удоволствие. Не съм мазохист, мразя страданието. Но да виждам неща, които не съм могъл и да си представя, да правя и откривам това, което никой друг не е правил – всичко това ме изпълва с безгранична радост… Ако някой не разбира моята логика, няма смисъл да му обяснявам…”

Приеман за един от най-големите съвременни откриватели и отличен с много награди, Майк Хорн е роден в Йоханесбург, Република Южна Африка. През 1990 г., на 24-годишна възраст се премества да живее в Швейцария, където работи като ски-учител. Там се запознава с най-модерните екстремни спортове като хидроспийд*[1] и каньонинг. Работата скоро се превръща в негова страст и само година по-късно Майк заминава на рафтинг в перуанските Анди, след което пристига във Франция, за да се спусне с хидроспийд от 4800 м височина. Това, че Майк вече е семеен и баща на две дъщери, ни най-малко не го отклонява от изпълнения с опасности начин на живот. Нещо повече, плановете на семейство Хорн включват пешеходен поход до Северния полюс.

ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ 4/2011 НА СП. ЕКСПЛОРЪР www.theexplorer.bg

Текст: Мария Фехервари
3 ноември 2011 г.
списание Експлорър
www.theexplorer.bg

----
[1] Хидроспийд – речно плаване върху плавателно тяло (хидроспийд), изработено от синтетичен материал и пълно с въздух. Екипировката се допълва от спасителна жилетка, каска и плавници. Придвижването става, като се лежи по корем върху хидроспийда. Плавниците помагат при управлението.

***

Майк Хорн: „Всички ние сме в една голяма лодка"
Интервю на Екатерина Сьомина за National Geographic

През последните 20 години южноафриканецът Майк Хорн не спира да удивлява света със своите рекорди в покоряването на природните стихии, като всеки път разширява представите за границите на човешките възможности. Три от постиженията на Майк са включени в Книгата на рекордите на Гинес: спускането с надуваема лодка по 22-метров водопад на р. Пакуаре в Коста Рика, 7000-километровото пътуване по бурните води на Амазонка и самотното му околосветско пътешествие по екватора. Освен това Майк и Борге Оусланд бяха първите, извършили поход до Северния полюс в екстремните условия на полярната нощ. Оставаха само планините, но и те бяха покорени от пътешественика: миналата година той изкачи без кислородна маска два от най-високите върхове на Хималаите, осемхилядниците Гашербрум I и II. В момента Хорн се подготвя за абсолютно уникален проект - 4-годишна експедиция с преход 100 000 км, която ще обхване всички морета и континенти заедно със Северния и Южния полюс. По-голямата част от нея ще бъде осъществена с 35-метрова яхта, способна да издържи на всякакви климатични условия, а там, където това е невъзможно - със ски или пеша. На Майк няма да му е за пръв път.

Как възникна идеята за този толкова амбициозен проект?

Когато се върнах от моята арктическа експедиция, продължила повече от 2 години, през март 2006 г., всички наоколо говореха само за глобалното затопляне. Честно казано, бях малко шокиран от тези плашещи истории - включително новия по онова време документален филм „Неудобната истина" на бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор.
Съвсем наскоро имах късмета да видя една съвсем друга, невероятно красива Арктика. Затова нямам за цел за пореден път да привличам вниманието към екологичните проблеми. Бих искал да покажа на целия свят колко прекрасна е все още Земята - и че точно затова трябва да направим всичко възможно да я опазим. Струва ми се, че това ще бъде много по-ефективно, отколкото да плашим хората, като засилваме мрачните тонове и преувеличаваме опасностите. Моето послание трябва да бъде изключително позитивно.

Повечето си пътешествия досега сте извършил сам, а в новата експедиция изменяте на този принцип, като привличате участници от различни страни. Кои са те?

Млади хора на възраст от 13 до 20 години, по 12 души от всеки континент, които на определени участъци от пътя ще се присъединяват към екипа за по 10-12 дни и ще участват в един от дванайсетте замислени от мен проекта: от наблюдение на ледовете в Арктика до изучаване на фауната на Амазония. С природата на дадената местност ще ги запознават поканените за тази цел учени и специалисти, също от различни страни.

Това действително ще даде на младите хора уникален шанс да видят труднодостъпните места на нашата планета. А какво очаквате от тях в замяна?

Когато младите пътешественици се върнат у дома, ще разкажат какво са видели - т.е. ще станат своеобразни посланици на природата. По време на експедицията ще получат голяма власт - ще могат да говорят пред огромна аудитория. Лодката е снабдена с най-съвременни средства за комуникация. А и това, което те ще виждат, само 9 секунди по-късно (толкова време е необходимо на спътника за предаване на изображението) ще могат да наблюдават и техните близки и сънародници. Ще покажем на хората истинското състояние на природата.
Когато се върнат в своите страни, младежите трябва да използват своя опит от експедицията за благото на природата. Защо точно младежите ли? Не ми харесва особено това, което им оставяме в наследство. Да, човечеството може да се гордее с постиженията си в областта на високите технологии, но какво сме направили с ресурсите на нашата планета?

Защо нарекохте яхтата и самата експедиция „Пангея"?

Така се е наричал суперконтинентът, съществувал преди 250 млн. години. „Пангея" е символ на единството на света. Днес не сме в състояние да обединим наново континентите, но можем да обединим хората, които ги населяват. Образно казано, ние всички сме в една голяма лодка и трябва най-после да се научим да живеем заедно, да се уважаваме взаимно и да пазим ресурсите, с които разполагаме на „лодката": земя, вода, храна.

Много се писа за вашата експедиция от 2002 г., когато обиколихте сам cеверния полярен кръг, и по-специално за арестуването ви на територията на Русия. Какво всъщност се случи?

Усложненията са неделима част от Русия и неин своеобразен чар. Когато планирах този маршрут, тогавашният губернатор на Чукотка Роман Абрамович ме покани да отида там. Но когато пристигнах, него го нямаше, а мен ме задържаха в залива Провидение. Прекарах там два дни под домашен арест. После при мен дойде представител на местните власти и каза: „Виж какво, Майк, много ни харесва това, което правиш, но трябва да имаш документи и разрешение. Налага се да напуснеш страната." И ме върнаха в Аляска, откъдето бях дошъл. Трябваха ми цели три месеца, за да получа необходимите документи. Накрая все пак ми дадоха дългоочакваното разрешение. А когато разполагаш с нужните хартийки, в Русия пред теб се отварят всички врати. Наистина през някои райони не ми позволиха да мина сам.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от м. март 2009 г.

www.nationalgeographic.bg