ЕКО –SKI.BG-- Докато в центъра на София се вихреха протести за промените в закона за горите и Президента на Републиката налагаше вето, аз и моето семейство бяхме на пешеходна разходка на Витоша. Качвам се редовно на Витоша през всеки сезон, винаги когато свободното време ми позволява, така както са правили моите дядовци и моите родители. Мога спокойно да кажа, че Витоша е неразделна част от живота ми. Витоша за мен преди всичко е свързана с ходене, ходене сред уникална алпийска природа и чак след това със ски спорт. На Витоша съм се научил да карам ски, карам ски и все още го правя. С или без лифтове, начин винаги има. Не трябва да забравяме, че Витоша е природен парк, който включва и природни резервати. Трябва обаче да сме наясно, че Витоша е и най-урбанизираната българска планина. Това в 21 век не може и не трябва да бъде променяно. Витоша освен природен феномен и парк за социална отмора е и икономически фактор – инструмент на туристическата индустрия, който работеше и трябва да работи в полза на цяла България.

Витоша винаги е била „отдушник” на напрежението на живеещите в София. Цялата история го доказва, от времето на Алеко до наши дни. Затова през 50-те, 60-те и 80-те години на 20-ти век Витоша е превърната, по всички световни стандарти, в урбанизиран природен парк с всички удобства за човека – пътища, алеи, мостове и мостчета, чешми, пейки, заслони, беседки, хижи, почивни бази, хотели, лифтове, ски писти и ски влекове. На Витоша има изградени няколко водохващания за питейна вода, има канализация, има прокарани десетки линии със стълбове за електроснабдяване, има метеорологични станции, има дори няколко радара за контрол на въздушното движение над България, има и още множество комуникационни и обслужващи човешката дейност съоръжения. Тази система човек-природа до преди 20-тина години действаше безупречно. След това и до днес всичко рухна. Ако в миналото парка беше поддържан в името на обществения интерес, то сега това изцяло е само в името на частните действия и намерения. Като резултат от настъпилото всенародно бездействие гората на Витоша е почти съсипана, алеите са унищожени и повечето малки пътеки са заличени. Ставаме също и свидетели как действието на някои хора „радетели на българската природа” провокира още по-голяма разруха в парк Витоша. Очевидно е, че допотопните лифтови съоръжения не могат да обслужват адекватно и безопасно туристите желаещи да достигнат по-бързо високите части на планината, а противопоставянето на част от обществото срещу плановете за осъвременяването им и същевременно облагородяването на парка пречи на този естествен за нормалните Европейски страни процес. Трябва ли това да продължава по същия начин!? Аз мисля, че не. Нужно е хората да се сепнат и да се огледат в и около себеси, и да прозрат, че проблемите се коренят в самите хора, като разединено ослепяло общество. Витоша загива не от действията на този или онзи инвеститор, чиновник или престъпник, Витоша загива от безотговорността на обществеността като цяло.

Днес ще споделя поредните ужасяващи констатации които направих за гората, екологията, природния парк, хората, властта и обществото в планината Витоша.

Истината е, че на Витоша се качват все по-малко хора. Абсурдно е да си мисля, че ще се повторят времената по време на соца, когато по пътеката от Златни мостове към Момина скала в неделя вървеше непрекъсната колона туристи и в двете посоки. Вероятно има по-възрастни планинари които помнят тези дни. Тогава обаче имаше организиран обществен транспорт, имаше и кабинков лифт от Княжево до Копитото. До Златни мостове се подреждаше опашка от автобуси но.61 и 261 движещи се на през 10-тина минути. Сега има само няколко частни микробуса и то с много разредено разписание. В миналото беше немислимо през почивните дни на Витоша да се качиш с личен автомобил, за простосмъртни беше абсолютно забранено, докато сега колите са навсякъде и по всяко време. Срещал съм частни автомобили качени чак на платото на Конярника.

Вчера, както споменах в началото, отново бях на поход на Витоша. Ще ви опиша и покажа отсечката от Златни Мостове до Момина скала. Първо, около обяд в събота колите бяха залели всяка свободна педя по пътя около затворения хотел на Златни мостове. На места хората едва се промъкваха покрай возилата. Смущаващото е, че коли имаше възкачени по пътеката и поляната със заслона след разклона за х.Белите брези. Автомобил с варненска регистрация, беше издрапал почти до горния край на ливадата и царствено беше спрял насред нея. По същия начин колите бяха залели голямата поляна на Момина скала. Положението изглеждаше повече като на авто събор с безобразни количества скара и бира отколкото на съботно-неделна почивка и туризъм в девствена Витоша.

В миналото имаше паркова или горска стража, чичковци в зеленикави дрехи, които правеха забележки, а и глобяваха разни лелки късащи цветя около Кумата и Трендафила. Сега няма никакви контролни органи в парка, а и нямам спомен да съм срещал през последните 20 години такива. Няма полиция, няма горски патрул, няма рейнджъри или там каквото трябва да оказва на туристите кое е правилно и кое не. Няма и доброволци еколози които да вършат подобна обществена дейност. Огън се пали навсякъде, индустриално се берат малини и боровинки, вадят се билки с корените, по напълно достоверни данни се убиват или са избити от бракониери и последните останали големи диви животни, като кафявата мечка и витошките сърни и елени, краде се и материалното имущество на парка. Дърветата масово са обрасли с лишеи, които почти са задушили иглолистните видове. Има видимо много изсъхнали, пречупени и паднали дървета, които увличат в разпада си и околните здрави видове. Видимо гората оредява с хиляди изсъхнали смърчови дървета. Фактически парк Витоша е изоставен на произвола на съдбата и човешкото безумие.

Ще дам няколко примера за диструкцията в парк Витоша, като ще започна с Пътеката Златни Мостове - Момина скала по която за пореден път преминах вчера. Този пример е представителен и описва всички случаи с алеи на Витоша. Идеята и функцията на подобен тип урбанизирани пътеки в природните паркове и резервати е да напътства и улесни туристите при разходката в парка разкривайки красотата на заобикалящата ги природа. Алеите на Витоша са направени толкова добре, че през 60-те и 70-те години на 20-ти век редица западни дипломати в София са възхитени и непрекъснато посещават, и дават за пример Витоша, като уникален и перфектно съчетан природен парк с дейността на човека в планината.

Алеята Златни Мостове - Момина скала е опорен туристически път на западна Витоша. Построена е с бригадирски труд през 50-те години на 20 век. Представлява хармонично виеща се в гората почти хоризонтална алея, широка около 1,5-2м, покрита с дебел слой, около 50-тина сантиметра, сиенитов филц /сиенитовата скала е естественият камък от тази част на Витоша/, оградена с масивни бордюри от сиенит, отводнителни канавки от същия камък и отводнителни бетонни тръби под алеята на водосточните места и деретата. Поради абсолютното изоставяне, по отношение на техническата поддръжка на парка, постепенно от 1990-1995г насам, канавките на алеята и отводнителните тръби се запушиха, което предизвика преливане на прииждащите води по време на снеготопенето и силните дъждове, в следствие на това почти по цялата дължина на пътеката покритието от  сиенитов филц е отнесено. Така се е открила основата на алеята от грубо насипани едри сиенитови камъни. Открити и на места разместени са голяма част от напречните отводнителни бетонни тръби. Дървеното мостче прескачащо една от вадите на алеята така е изгнило, че трупите му са се разпаднали и половината е пропаднало в течащата вода. Ерозията почти е заличила пътеката. На места алеята прилича на умален модел на Гранд Каньон в Калифорния. Получилото се състояние на пътеката е твърде опасно за преминаване дори и от опитни туристи, да не говорим за по-възрастни хора и деца. В допълнение към унищожението от природните стихии в следствие на човешкото бездействие, алеята е досъсипана от вандалско разкопаване на неизвестна престъпна група с цел изваждане на масивен електрически кабел закопан под една от канавките на пътеката. Грабителите през миналата година са изтръгнали кабела от разклона на пътеката за х.Планинец чак до пътя до Момина скала. Брутално през равни интервали крадците са копали дупки в алеята, от които са теглили парчетата медна сърцевина и оловна екранировка. В почти всяка яма има останки от най-външната спирална ламаринена изолация. Безумието е пълно, т.к. бандитите са изваждали и разхвърляли около дупките масивните каменни бордюри и блокове на канавката. Откритите дупки са критично опасни за всички преминаващи. Меко казано в този вид алеята прилича на военен окоп претърпял тежко сражение през Втората световна война..

ВИЖТЕ ФОТОГАЛЕРИЯ НА АЛЕЯТА Златни Мостове - Момина скала ТУК!

Състоянието на тази алея е идентично с почти всички останали култивирани туристически пътеки в западна Витоша. Унищожена е пътеката Златни мостове – Кумата и Златни мостове – Фонфон – Офелиите. Независимо от опитите да се насипят участъци от главните пътеки Златни мостове – Белите брези – Бялата вода – Княжево и Златни Мостове – Владая, алеите са изровени и обезобразени. Трябва да отбележа, че новите кръпки по пътеките се правят не с местен сиенитов филц, а с речна баластра, която е със съвършено различен геологически вид и произход. От гледна точка на екологията в парка това е директно замърсяване на гората с чужди за Витоша земни фракции. Капак на всичко е тенденциозното непочистване на канавките и водостоците на алеите в местата на кръпките. Цялата тази история с пренебрегването на урбанизацията в парка поражда редица въпроси. Въпроси на които никой не дава отговор. Да не говорим да търси или да предлага публично решение за проблемите. Очевидно е, че никой не поема и отговорност!

Като заключение, с или без поправките в закона за горите, Витоша загива. Това което може да се направи е, парк Витоша да се възстанови и осъвремени според европейските стандарти за туризъм и спорт в планината, летен и зимен, за да може наистина българското общество да има един пример с който хората опознавайки природните красоти лесно и достъпно от близо, да се научат да пазят природата по принцип!

Още за разрухата на Витоша ще прочетете скоро тук!

видял и написал Ясен Георгиев
Главен редактор на SKI.BG