Саузе д'Оулкс. Странно е името на това селище-курорт и всеки един от неговите към хиляда жители го произнася както си иска. Защото  е изписано на френски - Sauze d'Oulx - и на този език би трябвало да се чете Соз д'Ул. Да, ама на италиански името може да бъде казано поне по пет различни начина.

People walk through the center of Sauze d` Oulx where the olympic freestyle competitions will take place, northern Italy,Wednesday, Feb. 8, 2006. Sauze d'Oulx becomes a partry town for scores of young snowboarders from Britain , the Nordics and elsewhere. (AP Photo/Michael Sohn)

И може би затова през 1927 г. радетелят за чистотата на езика и фашистки водач на Италия Бенито Мусолини прекръства селището в Саличе д'Улцио. Което обаче не се харесва на местните хора, защото означава "Върбата на Улцио", а такова дърво тъдява няма. Пълно е само с вековни борове, ели и смърчове и след падането на фашизма "саузедоулксчаните" си връщат оригиналното име на селото. С което то става световно известно през 1976 година, когато отраслият в него Пиеро Грос спечелва олимпийското злато в Инсбрук в дисциплината "специален слалом".
Именно неговата снимка на огромен билборд е първият знак, че влизаш в Саузе д'Оулкс, пет-шест километра след като се отклониш от магистралата Торино - Бардонекия.
Спирам колата почти под атакуващия поредния слаломен кол Пиеро, влизам в хотелчето от другата страна на пътя и питам за него. Лицето на администраторката грейва в лъчезарна усмивка, след което жената ми обяснява, че голямата къща встрани от билборда е на известния скиор. Сега може би го нямало в дома му, но там със сигурност щял съм да намеря любезната му съпруга Мария Луиза. Тя щяла да ми каже къде е, как мога да го намеря.
Звъня на входната врата и не след дълго ми отваря симпатична жена към четирийсетте, на която започвам да се представям. Когато разбира, че съм от България, ме прекъсва с въпрос: "Какво прави Петър Попангелов?".
Отговарям й, че е добре, че има хотел в Боровец и ски-училище, че не е скъсал със ски-спорта. Странно - най-добрият ни скиор на всички времена ние наричаме галено Пепи, а тук, както ще разбера по-късно, Пиеро го зоват единствено Пиерино. След това жената ме пита с какво може да ми бъде полезна и й казвам, че ще бъда много доволен, ако успея да разменя няколко приказки с Пиеро Грос - идола на запалените по белите спортове българи през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век. Жената се усмихва, вади GSМ-а си, набира номер и след малко казва, че е дошъл журналист от София. Разбирам какво са й предали от другата страна, когато пъхва телефончето в джоба на спортното си яке и ми съобщава:
- Пиеро ще се върне привечер, тогава ще се видите, но ме помоли, аз да ви покажа Саузе д'Оулкс!
Изненадан съм, благодаря й, но казвам, че и сам ще се оправя. Жената обаче ме съветва да не се притеснявам, тъй като и друг път е била екскурзоводка на …приятели на мъжа й. Поласкан съм и след малко тръгваме.
Докато вървим към историческия център, я питам за това странно име и тя ми обяснява, че си е сто процента френско. Просто защото тези земи са принадлежали на френската корона почти до падането на Бастилията в Париж и революцията. И не само селищата наоколо, но даже и улиците в тях си пазят още старите имена, които, четени от италианец, често предизвикват смях. Интересното е обаче, че никъде - нито около църквичката от петнайсети век, нито около старинната чешма, от която според Мария Луиза утолявали жаждата си всички минаващи от тук папи, нито в магазините, нито по пистите - не можеш да чуеш някой да говори на френски. То много, много не чуваш и италианска реч, но затова пък английският те бомбардира отвсякъде.
Госпожа Грос стопява учудването ми с обяснението, че туристите в трийсетината хотела на Саузе д 'Оулкс са почти изцяло англичани и така било от край време. Все пак не от построяването през 1919 г. на първия хотел тук от фотографа-любител Плачидо Ейдалин, а от малко по-късно, след края на Втората световна война. Тогава известен предприемач от Торино построил тук първата модерна седалкова въжена линия, поканил за откриването й своя стара изгора от Лондон и жената останала очарована от белите алпийски красоти. Връщайки се на острова, тя станала нещо като консул на курорта и започнала да обикаля туристическите агенции с оферти. И сега в центъра на Саузе д'Оулкс няма нито едно истинско италианско кафене, но затова пък пъбове - колкото щеш.

View of the Turin 2006 Winter Olympic Games Freestyle Skiing Moguls course in Sauze d'Oulx Jouvenceaux, Italy Friday Feb. 3, 2006. (AP Photo/Kevin Frayer)

Defending Olympic champion Kari Traa of Norway jumps off the ramp during the training session Women's Moguls at Sauze d'Oulx, Italy, Friday Feb. 10, 2006, the day the Turin 2006 Winter Olympic Games start. The Women's Moguls final is scheduled for Saturday evening Feb. 11, 2006. (AP Photo/Peter Dejong)

Сядаме да пием по чаша греяно вино в един от тях, намиращ се в края на стигащата направо в центъра на селото писта. Часът е три следобед, но почти всички места вече са заети, тъй като навън е завалял сняг, станало е студено, а видимостта по десетките километри писти е нищожна. Мария Луиза ми разказва за сина си Джорджо, който е на 24 години и се състезава в надпреварата за Европейската купа по спускане, за осемнайсетгодишната си дъщеря Джулия, която пък работи в организационния комитет на "Торино 2006". Задавам й въпроса случайно ли е построена само на триста метра зад дома им олимпийската писта за ски-свободен стил и жената се сепва.  "Пиеро няма никаква заслуга за това, нито пък за състезанието в Саузе Д'Оулкс", казва без да съм я питал.
Изчервява се обаче и разбирам причината малко по-късно. Казва ми я в магазина си за облекла майката на другия известен тукашен скиор и сегашен производител на спортни екипи Джулиано Бесон. По една случайност точно в този ден, събота, 28 януари, той е в Банско за Световния журналистически ски-шампионат. Обадил й се е предишната вечер й е казал, че се намира в прекрасно място, хубаво поне колкото Саузе.
После възрастната госпожа Бесон ми сочи сина си на снимка заедно с олимпийския шампион от Инсбрук и казва сякаш на себе си: "Ако не беше Грос, тук Олимпиада нямаше да има. И пистата, и състезанието са жест на признателност само към Пиерино и към никой друг!".

Инвестициите за "Торино'06"

За превръщането на Торино и на селищата и курортите Бардонекия, Чезана, Пинероло, Праджелато, Сестриере и Соузе д'Улкс в модерни центрове на белите спортове са инвестирани 2 милиарда и 66 милиона евро. От тях 1,407 млрд. са отпуснати от правителството в Рим със специален закон, а 659 млн. са дадени от местни фирми и частни инвеститори. Домакините на предстоящата олимпиада са уверени, че ще си върнат тези пари от телевизионни права и от харчовете на очакваните един милион зрители, 2500 състезатели, 10 000 журналисти и над 80 хиляди членове и служители на 85 национални олимпийски комитети и федерации. Иначе по време на предстоящата Олимпиада участниците в нея ще се борят за 84 златни медала в 15 "бели дисциплини".

Олимпийският шампион от Инсбрук 1976 г. Пиеро Грос: България притежава всичко за една добра Олимпиада

Пиеро Грос е роден през 1954 г. в Саузе Д'Oукс. През 1974 г. спечелва Световната купа по ски, а през 1976-а в Инсбрук става олимпийски шампион в слалома. Десет пъти е абсолютен шампион на Италия, има сребърен и бронзов медал от световни първенства. Бил е няколко години кмет на родното си село, след което се посвещава на журналистиката. Сега е спортен коментатор канал на швейцарската държавна телевизия на италиански език. По време на "Торино 2006" ще бъде кмет на олимпийското село в града на ФИАТ.

- Като чу, че съм българин, съпругата ви веднага ме попита за Попангелов. Вие помните ли го?
- Разбира се, даже онзи ден получих от него поздрави по един приятел, който е в България за световното за журналисти в Банско. Състезавахме се доста години заедно, беше скромно, трудолюбиво момче, истински спортист и голям приятел. Хубав човек беше и старият Попангелов. Мисля си понякога за Петър и ми става мъчно, че не му достигна късмет, за да спечели повече титли, купи, медали. Заслужаваше ги.
- Кога за последен път сте били в България? 
- През 1985 г. Тогава бях поканен за консултант на кандидатурата на София за Зимна олимпиада. Подкрепих я, защото се уверих на място, че имате всички дадености за един голям спортен празник. За съжаление не ви достигнаха няколко гласа.
- Защо според вас София не можа да стане домакин на зимни игри?
- За спечелването на една Олимпиада са нужни освен добри условия и много власт, влияние, връзки, пари. Не е тайна, че Италия и Торино станаха домакини на предстоящите игри, благодарение на напусналия този свят преди три години президент на ФИАТ Джани Аниели. Той заложи целия си авторитет, всичките си страхотни световни контакти и успя. Трудно се постига това от една малка страна като България, но не е невъзможно.
- Какво ви даде олимпийската титла и какво ви взе?
- Даде ми слава, доста пари, възможност да пътувам и да бъда приет навсякъде добре, хубава и разбрана съпруга, добър дом. Отне ми дребните радости в младостта - да бъда повече у дома, с родителите, с приятелите. Но в замяна на това си ги наваксах после - прекъснах състезателната си дейност на 28 години и се отдадох за много време изключително на семейството и децата си. По-късно започнах да се занимавам с журналистика.
- Не са ли ви изкушавали бизнесът или политиката?
- Никога, даже когато бях кмет на Саузе Д'Оулкс, бях избран спонтанно, от граждански комитет, без партия зад мен. Предпочетох журналистиката, защото писането беше голямата ми "тайна любов". И сега се чувствам спокоен, удовлетворен.
- Има ли разлика от Олимпиадата преди примерно трийсет години и сегашната?
- Да, тогава това беше празник на свободата, на радостта. И сега е такъв, но за съжаление на намиращите се под надзор свобода и радост.
- Ще успее ли синът ви Джорджо да стане шампион като вас?
- Добър състезател е, но миналата година имаше контузия и това го спря за известно време. Но той е на 24 години, а сега спортната зрелост се постига на 27 - 28 години, не като някога на двайсет. Така че има бъдеще.
- Радва ли ви фактът, че вашето родно ви място е олимпийски център благодарение на вас?
- Няма такова нещо, нали знаете, че в родното си село никой не е станал пророк. Кой ви каза тази глупост?
- Всички, с които говорих в Саузе, без жена ви.
  Смях...

Румен Михайлов
Кореспондент на “Монитор”
Понеделник, 06 Февруари 2006, Италия

  Tweet