Средата на ноември е, есента продължава да кипри в златисти одежди алпийските склонове, сняг все още не е паднал даже по върховете, ама в Мадона ди Кампильо се говори за рекорди. Само че те не са свързани с популярните тук  зимни спортове, а с пари. Като например 20-те хиляди евро, които бизнесмен платил за всеки квадратен метър от кокетна хижа на поляната над курорта, в края на красивата писта "Чинкуе лаги". Сумата е наистина истински рекорд, тъй като поне досега не е известно някой на Апенините да се е ръсил толкова яко за жилище, а камо ли за ваканционна къща. Защото дори мезонетите над прочутия площад "Испания" в Рим със зашеметяваща гледка към красотите на Вечния град или пък апартаментите на световноизвестната миланска улица на модата "Монтенаполеоне" се харчат по 10-12 хилядарки за квадрат.

Другият паричен рекорд, за който се говори  в Мадона ди Кампильо през ноември, е платеният годишен наем от 480 хиляди евро за тукашната дискотека "Ла Дзангара". Наистина е хитова,  няма млад човек на Ботуша пък и отатък Алпите, който да не иска да празнува поне една нощ в нея. Но имайки предвид факта, че тя работи обикновено три дни в седмицата, добре боравещите с калемите постоянни жители на курорта не могат да вържат сметките й. След което обикновено правят извода, че "Ла Дзангара" е наета повече за престиж от известна компания за развлечения, отколкото за печалба. Както може би стоят нещата с луксозното шале-ресторант "Бок", където обича да се весели с компания малкият син на Силвио Берлускони - Луиджи, с ред още други хубави местенца за релакс и забава под върховете Спинале, Гросте и Предалаго.

Защото Мадона ди Кампильо е Мадона ди Кампильо! Първо, планината наоколо е страшно красива, климатът съвсем поносим, а въздухът кристално чист. Не случайно в средата на деветнайсети век незаконният син на австрийския император Франц Йозеф, който носел неговото име, избира точно това кътче за лятна "лечебница" на разсипаните от влагата на Виена знатни бели дробове. И строи луксозни хотели за много пари, въпреки че си е давал сметка за обединителните тежнения по онова време из италианската земя и за вероятността Австрия да бъде принудена да я напусне съвсем скоро. Със сигурност обаче Франц Йозеф Йостерайх - така се е казвал точно незаконният син на императора - не си е и помислял, че сто и петдесет години по-късно името му ще бъде изписано с едри букви в центъра на Мадона ди Кампильо и ще бъде придружено с думи на благодарност. От италианците, разбира се, които знаят да тачат паметта на всички, които са направили нещо за тях.

И да вземат отвсякъде най-хубавото, за да го правят още по-хубаво. Защото традициите са си традиции, но, ако не си в крак с времето, размишляват на Апенините, то ще те изхвърли в гравитационните си маргинални полета и си свършен. Що се отнася до курорта под Спинале, Гросте и Предалаго, това означава на първо място създаването на изключителни удобство за всички любители на зимните спортове.

Няма, ама наистина няма друг зимен курорт нито в Италия, нито в Европа, а може би и в света, където слагаш и сваляш ските пред хотела си, като веднага те поема нагоре въжена линия, или пък те изхвърля писта. Ех, разбира се, не всички хотели в Мадона ди Кампильо са до самите съоръжения, които буквално се впиват в четирите края на курорта, но и най-отдалеченото е на не повече от 150-200 метра. Естествено, че нищо не са даже със ски или сноуборд на гръб.

Но, споменавайки за съоръженията, трябва да се подчертае, че те не се славят само с достъпност, а и с това, че са нови, сигурни, добре защитени от ветрове и изключително бързи. На час са в състояние да извозят 33 200 души, кажи речи цял един наш град! Само през последните две години са били подменени над 10 километра от тези съоръжения, като истински "стрели" сега са модерната осем местна седалкова линия до скалистото чело на връх Гросте и шестместната до това на Предалаго. Но какво са съоръженията без писти и по-точно без добри, хубаво утъпкани и по вкуса на майстори от всякакъв калибър. Също така много дълги, десетки километри и винаги бели, дори когато наоколо не е паднала и снежинка. "Избелват ги" мощните пак изключително модерни оръдия, които са в състояние да ги заснежат за нула време. След това, както си му е редът, ги утъпкват ратраците, които вече ги  правят съвсем като истински. Така например, преди пет години, през зимата на 2001-а, тъдява не пада сняг чак до февруари, но това не се отразява изобщо на посещенията в курорта на ски маниаците. Мнозина от които, след като си тръгват щастливи от непропуснатата заради капризите на природата "бяла седмица", написват в анкетните карти на местните туроператори: "Този сняг е по-хубав за каране от естествения!" Може би е малко прекалено, но е оставено черно на бяло!

Доказателство за това, че Мадона ди Кампильо е винаги в крак с времето, е и фактът, че тук най-напред в Италия приемат радушно сноуборда, смятан само преди десетилетие за младежка приумица. Даже през 2001 г. курортът предоставя домакинството си на световно първенство на все още набиращата скорост зимна дисциплина, допринасяйки така за нейната популяризация. После, след надпреварата, от година на година идващите тук любители на дъската стават все повече и повече. И сега  Мадона ди Кампильо се слави не само като един от най-посещаваните от сноубордистки зимни центрове, но и като най-добре съоръженият за прищявките и чудатостите им. Това се отнася преди всичко за известнитe като Ursus Snowpark 50 декара под връх Гросте, където се кефят любителите на  free styler и показват майсторлъка си по естествени и изкуствени структури за slide, jump, quarte, spine или boardercross.

От две години центърът на курорта е пешеходна зона и това несъмнено му предава още по-човешки измерения.

Е, цените в Мадона ди Кампильо не са достъпни за всеки джоб, но, ако искаш да караш ски по петзвездни писти и да спиш в луксозни хотели, гарнирани с всевъзможни СПА центрове, трябва да се ръсиш. Ски-пасът за ден е близо 40 евро, най-евтината нощувка със закуска в двойна стая в курорта е 70 евро, а по празници като новогодишните тя може да надхвърли 3 стотака. Особено ако хотелът е от баровските, където обикновено отсядат със семействата си индустриалци, звезди на киното и телевизията, политици и известни спортисти от нямащи нищо общо със снега спортове. Като например "скудерията" на "Ферари", начело с Шумахер, Маса и Райконен, които ще бъдат в Мадона ди Кампильо от 9 до 14 януари догодина. Или пък споменатият вече Валентино Роси и компания от GP-то по мотоциклетизъм, които пък ще гостуват от 15 до 19 януари. Веднага след тях, от 21 до 28 януари, в курорта ще дойде елитът на ски-акробатите за поредното световно. Тоест програмата е пълна и място за скука няма.

От толкова добри приказки за Мадона ди Кампильо на човек може и да му призлее и затова ще споменем единствения всепризнат кусур на курорта. Ей така, за да не му е уроки. Пътят, по който се стига до него, особено в неговите последни десетина километра, е доста наклонен, с много завои, тесен. И местните хора сега са се заели с решаването именно на този проблем. Проектът на тунел, чрез който ще бъдат избегнати голяма част от завоите и опасните тесни участъци, вече е готов. Остава само да бъде прокопан и метнат асфалтът - казват, че това ще стане по-догодина или най-късно до края на десетилетието.

Румен Михайлов
Кореспондент на в-к “Монитор”
Вторник, 21 Ноември 2006, Италия

снимки:
Времето в алпийския курорт през есента е спряло в очакване на ски сезона и тълпите туристи
Кокетните хижи и хотели предлагат уют и отлично обслужване, но на доста солени цени
Ски пистите са дълги десетки километри, хубаво отъпкани и по вкуса на майстори от всякакъв калибър

  Tweet