ТУРИЗЪМ. Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, в интервю за Агенция „Фокус” по повод идеята на новото правителство туризмът да бъде отделен в отделна агенция.

Фокус: Г-н Румен Драганов, как гледате на идеята, туризмът да бъде отделен в отделна агенция, каквато е идеята на новото правителство?
Румен Драганов: Това е едно връщане към ситуацията, в която бяхме до 2009 година, когато дойде на власт правителството на Бойко Борисов. Ние имахме агенция по туризъм, която беше закрита и бе създадено Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, към което премина туризмът. Самият процес на прехвърляне на правомощието от Агенцията към министерството и съществуването едновременно на председател на агенцията и заместник-министър в министерството продължи около 10 месеца. В момента сме в типичен пример на институционална криза – от вчера ние нямаме Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) с ресор туризъм, със зам.-министър туризъм, нямаме и създадена агенция по туризъм. В момента няма как да продължи самата дейност на сектора туризъм по начина, по който очакваше браншът, защото многократно в последните над 12 години браншът непрекъснато е настоявал да има Министерство на туризма, което да поеме управлението на многомилиардната собственост на държавата в частта туристически атракции – публична собственост, като се започне от крайморската ивица, басейни, всички плажове, както и обекти, които са публична държавна собственост – археология и архитектура, културно и природно наследство и нематериалното културно наследство – опазване на традициите и обичаите.
На туристическия бранш многократно беше обяснявано от редица правителства, че много е трудно да се направи Министерство на туризма и то да се бюджетира. В същото време видяхме при по-миналото правителство беше направено Министерство на българите в чужбина с министър „без портфейл”. След това браншът настояваше пред президента Плевнелиев в Служебния кабинет да има Министерство на туризма, за да бъдат управлявани туристическите атракции от една страна и държавата в лицето на държавния глава, в лицето на политическата класа, да види, че в тази тежка икономическа криза, в която се намира България, туризмът може да създаде много работни места чрез публичната държавна и публична общинска собственост, чрез публично-частни партньорства – концесии, чрез държавни поръчки и да може да се съживи икономиката в отдалечени и малки населени места, но и в големите градове. Отново ни беше казано, че не може да има Министерство на туризма, защото е трудно. И тогава се създаде Министерство за развитие на електронното правителство.
При политическите дебати преди 12 май отново браншът настояваше да има Министерство на туризма, отново беше обяснено, че това е трудно - да се направи министерство, че са необходими отделни бюджети. В същото време беше направено Министерство на инвестиционното проектиране, нещо, което не се знае точно какво е и няма аналог, по който да видим в съседни страни как работи. През това време виждаме, че нашите основни конкурентни пазари изключително много развиват туризма именно на базата публична държавна собственост и ако те са по-добри от нас и много по-конкурентноспособни заради това, че техните държави много добре управляват публична държавна собственост чрез инструментариума на туризма, създават работни места, правят подходяща реклама и пропагандират пътувания към техните страни. В резултат те в пъти повече имат брой туристи, като приходи от туризъм. Те не развиват само масовия туризъм, който е сезонен, а целогодишен културен туризъм, стъпил върху публична държавна собственост и нейното управление чрез Министерство на туризма.
Фокус: Според Вас, трябва ли администрацията на туризма да се върне от Пловдив в София?
Румен Драганов: Трябва да има реформа в туризма. Мястото на администрацията не е от съществено значение в условия на електронно правителство, в условията на съвременните телекомуникации, в които при една добре изработена електронна платформа – няма значение къде точно се намира адресът на управляващия платформата, тъй като всички връзки и контакти би трябвало да се случват по електронен път. Особено в сегашните си функции на службите в Пловдив, които се занимават с несвойствената за държавата дейност – категоризация на местата за настаняване, регистрация на туроператори и туристически агенции, всичко това може да се извършва по електронната поща и няма значение къде се намира тази служба. Освен това ще бъде голяма обида спрямо Пловдив, при положение, че почти всички туристически деятели подкрепиха тогавашната идея на правителството на г-н Борисов – туризмът да отиде в Пловдив, базирано на изключителните културни ценности, които съществуват там, около Пловдив, Долината на Тракийските царе. Дори стоеше въпросът, че агенцията можеше да бъде във Варна, в Бургас – отново не стои въпросът за местоположението, а стои въпросът за функциите на това, с което би трябвало да се занимава туризмът. Тук е големият проблем, че ние имаме нов закон за туризма, който беше приет в последните часове на 41-ото Народно събрание. Този нов закон твърде много затормози съществуващата архитектура и философия на закона за туризъм от 2002 година и въведе много нови параметри – 14 нови подзаконови нормативни актове трябва да бъдат изработени или трябваше да бъдат изработени. Очевидно е, че политическата конюнктура забавя тяхното изработване – новите подзаконови нормативни актове са с общ обем над 500 страници. Това е сложен юридически текст, в същото време има създаване на абсолютно нови структури, които не са съществували до момента, както организацията за управление на туристическите райони и туристическото райониране, което така и не беше ясно и на предишните управляващи, какво точно ще представлява, кои ще бъдат районите и къде ще са. До ден-днешен не е ясно кои са туристическите райони и по какъв начин ще бъдат развивани и откъде ще дойде финансирането на организациите за управление на туристическите райони, тъй като то беше смачкано. Единствено до членския внос на организациите, които ще участват в организацията за управление на туристическите райони, местни неправителствени организации – очевидно чрез членски внос няма да имат никакъв ресурс за развитието на тези райони. От тази гледна точка този текст беше доста неясен, спорен и който едва ли ще търпи развитие в бъдеще. Може би той ще бъде опериран от закона и просто ще бъде изрязан като идея, която не е подплатена нито с финансова, нито с концептуална основа, нито с практика в някоя страна-членка в ЕС, която да бъде спешно приложена.
В момента институционалната криза води до това, че министърът-председателят Орешарски е този, който трябва да подписва в момента, ако въобще има някаква процедура за регистрация на туроператори и туристически агенти и категоризация на средства за подслон, хотели или нещо друго. Онези, които получат такъв документ, той ще бъде с подписа на министър-председателя, което е едва ли функция на премиера да се занимава с подписване на такива документи, които освен това са и ненужни, ако изходим от туристическата практика за това, че нито един чуждестранен туроператор не признава българската категоризация и в своите информационни средства, своите брошури, които разпространява сред туристите, е сложил свои знаци и не използва българската знакова система. Българската знакова система може да бъде редуцирана до Български държавен стандарт и да бъде извадена като несвойствена за държавата дейност, за която не е необходимо да се харчат пари. В същото време виси огромният проблем, свързан с управлението на туристическите зони, туристически места и туристическите точки. Проблемът със Слънчев бряг не беше решен, той продължава да стои, а това е парекселанс туристическа зона, която трябва да има ясен статут и ясно управление. По същия начин стои въпросът за ски зоната в Банско, за Витоша, за над 60 туристически центрове по планините, които нямат ясен статут и които не се управляват по ясен начин. И като добавим тези близо 20 000 туристически атракции, които трябва да влязат в паралел на туризма, за които нямаме регистър, за които не знаем, къде се намират и кой ги управлява – ние сме в една дълбока концептуална и управленска криза. Може би 30 май трябва да бъде запомнян и изучаван в учебниците по туризъм като ден, в който България е без всякаква концепция и всякакво ръководство в частта туризъм и в най-дълбоката управленски и концептуална криза за последните 23 години.

Инна ПОГЛУБКО
30 май 2013 | 18:16 | Агенция "Фокус"

  Tweet