Детски глъч, лай на домашни любимци, барбекюта и шеметно спускащи се скиори и сноубордисти огласят от първите дни на новата година местността Кошу баир край Вълчи дол. Суматохата е на първата и единствена засега у нас ски пързалка, далеч от високите планини и зимните курорти. Разположена в Дунавската равнина, тя е и единствената ски писта между Карпатите и Стара планина. Дължината й е 250 м и в почивните дни тук се събират по над 200 любители на белите спортове. Така те си пестят време и средства за пътуване от морето до далечните планински курорти. Съоръжението край Вълчи дол няма големи претенции, но задоволява нуждите на местните хора от 1998 г. насам. Тогава медицинският фелдшер Пенко Петров, който е един от най-големите ентусиасти сред любителите на ски спорта, подхвърля идеята за създаването на писта. Местната спортна общественост го подкрепя. Вълчи дол, родно място на световния шампион по борба Петко Сираков, е с традиции в спорта и затова идеята е приета и веднага развита. "Свързахме се с приятели от Твърдица и Елена, които са наясно с изискванията за създаване на подобна писта и необходимите съоръжения", припомня си онези години зам.-председателят на ССНЦ "Вихър 2002" във Вълчи дол Петър Арсов. Пак с тяхна помощ проектирали и двете станции на ски влека. Той е изработен от местното "Предприятие за монтажни елементи" и разположен на хълма край града, близо до ловната хижа и ресторант "Хижата". Оттогава при всяка снежна зима хора от Вълчи дол, съседните общини, а по-късно и от Варна и Добрич, редовно идват тук и се радват на екстремни емоции. Ски влекът се поддържа от Петър Арсов и неговия колега Тошко Павлов, които по всяко време са на разположение на скиорите. Цената на билетчето за цял ден е 4 лв.

 Ресторантът и хижата предлагат кафе, чай, супи, скара, изобщо всичко необходимо на народни цени. Прииждащите автомобили изсипват деца, по-големи ученици, бизнесмени, любители на белите спортове и на природата. Колите задръстват през почивните дни малкия паркинг и околните пространства, където трудно се намира място за спиране. Докато едни се пързалят, други членове на семействата и компаниите им подготвят барбекютата, въртят шишове, вдигат наздравици, греят вино, чай и кафе. Заведенията работят на пълни обороти и радват наемателите им с добрите приходи. Навсякъде се чува олелията от радостните викове, предупредителни подвиквания на спускащите се скиори, падащи сноубордисти и весели компании, накачулени на големи шейни.

 На пързалка като на пързалка - навсякъде суетня и веселие, красива природа, сняг и емоции, с които зарежда шеметното спускане. През седмицата идват само най-запалените любители, а Иво и Петър пътуват с колите си почти през ден от Варна до Вълчи дол и обратно, като за седмицата имат 5 посещения. Има дори англичани с къщи в околните села, които дошли в началото с недоверие и известен скептицизъм. Когато видели всенародното веселие, веднага се включили в забавлението и сега също са сред редовните посетители на Кошу баир. Тук е с цялото си семейство и идеологът за създаването на пистата, фелдшерът Пенко Петров, който вече е на 60 години. Той е със съпругата си Мария, двамата си синове, със снахите и тримата внуци. Най-малкият е 4,5-годишният Павел, който от 2-годишен е на ски и засрамва дори батковците с уменията си. "Всяка година, когато зимата не е снежна и във Вълчи дол не можем да караме ски, ходим на Добринище, Чепеларе, Боровец или в Самоков, но не пропускаме ски ваканция", разказват един през друг запалените планинари. Все пак, едно такова преживяване излиза твърде скъпо за бюджета им. Затова падналият тази зима сняг във Вълчи дол е добре дошъл за всички.

Добромир Радушев

Кафето и чаят са по 50 стотинки

 Вълчи дол се намира на 50 км от Варна и на 40 от Добрич. Пътищата са отлично почистени. Може да се пътува с кола, има и удобни влакове и автобуси от големите градове, както и връзки с околните общини. Билетите до Вълчи дол струват 3-4 лв. в едната посока. Царски обяд за двама с бургаска мускатова ракия, овчарска салата, мешана скара и бутилка асеновградски мавруд излиза по-малко от 40 лв. Кафето и чаят са по 50 стотинки. "Принцеса" или парче пица струват по левче, супите с месо са от 1,50-2 лв. 
 
 Ще удължим пистата

 Петър Арсов
 зам.-председател на ССНЦ "Вихър 2002"
 
 Пистата събира много хора и те вече настойчиво се интересуват къде биха могли да пренощуват, за да останат и за следващите дни. Липсата на леглова база засега е най-слабото ни място. Но не сме си мислили, че ще има такъв голям интерес, и то от хора, идващи чак от Варна и Добрич. Идеите за ползване на пистата вървят от 10 години. Кметът на общината Веселин Василев, млад човек със съвременен поглед, е причината да възродим ски традициите във Вълчи дол. През този негов втори мандат той е обещал да решим въпроса и с базата за нощуване, като за начало ще започнем с няколко туристически бунгала. Необходимо е да купим и 30 до 50 чифта ски и да оформим гардероб за екипировка под наем, да подравним пистата, да я удължим. Мислим дори за поставянето на нов, по-съвременен ски влек, както и за една машина за утъпкване на снега. 
 
 Фелдшер помага на младоците
 
 Тошко Павлов
 отговорник за ски влека
 
 Тази година отрано имаме прекрасни условия за каране на ски и интересът е голям. Влекът функционира от февруари 1998 г., но досега толкова много хора не съм виждал. Пистата е туристическа, удобна и за начинаещи, и за добри скиори, достатъчно е широка. Затова не сме имали инциденти. Ако, не дай Боже, се случи нещо такова, разчитаме на помощта на най-опитния и най-запален скиор във Вълчи дол Пенко Петров, който е фелдшер. Той винаги ни е подръка, защото е пръв на пистата със семейството и внуците си. Понякога не можем да насмогнем на желаещите да ползват влека, защото възможностите му са да тегли не повече от 30 души.
 
 Другите курорти гълтат хилядарка
 
 Красимир Колев
 скиор от Добрич
 
 Космическите цени в нашите големи курорти ги правят недостъпни за обикновените българи. Аз имам свой бизнес, но пак не бих си го позволил. Запалих се по зимните спортове и от 5 години идвам на пистата във Вълчи дол всеки уикенд, когато има сняг. Ако тук зимата е безснежна, ходим в Троян. Дълги години предпочитахме Банско. Сега обаче там, както и в Боровец и Пампорово, цените са космически и не са за нашия джоб. Чаят на пистите е 4,50 лв., а порция боб е 7,50 лв. Последно карахме ски със съпругата ми на Беклемето. Похарчихме около 800-900 лв., като не плащаме за екипировка, защото си имаме. Във Вълчи дол всичко е по джоба на хората.

в-к Стандарт, НЕДЕЛЯ, 20 Януари 2008

  Tweet