"При нас снегът остава сняг." Този категоричен надпис гордо посреща скиорите, които се изкачват с кабинковия лифт към един от върховете на Обергургл-Хохгургл - един от най-големите ски курорти в Австрийските Алпи.

Темата със снега през последните две-три години е актуална и чувствителна за всички, които обичат зимните спортове, както и за тези, които ги предлагат. Съществена част от дори и най-големите зимни курорти имаха лош опит с липсата на сняг и с разочарованието на туристите.

Но в този район снегът като че ли скоро няма да свърши. Докато Европа вече се готви за лято, хората мислят за море и прибират зимните дрехи, някъде на 3 хил. метра надморска височина в Австрийските Алпи снегът вали спокойно през нощта, а през деня свети на меките слънчеви лъчи. И това дори след средата на април. Пейзажът тук навсякъде е снежен, бял, примесен с малко лед и зимен повей.

Йотцтал е регион в Тиролските Алпи в Австрия, близо до границата с Германия. Намира се на 2 часа от Мюнхен и само на час път от Инсбрук. Води се за един от най-големите и известни ски курорти в Австрия, който всяка година посреща по 500 хил. туристи. Йотцтал включва общо два курорта, разположени на десетина минути път с кола един от друг. Това са Зьолден и Обергургл-Хохгургл.

Още на летището в Инсбрук свеж слънчев ден и заснежени алпийски хребети посрещат туристите, решили да прекарат почивката си в Йотцтал. Летището е малко, от сградата му до самолетите се стига пеша и моментално създава у гостите си усещането за бягство от големия град.

До двата курорта се пътува около един час с кола, която след кратка отсечка по магистралата започва да криволичи по еднолентов път със завои, разцепващ планината на две. Особено в слънчев ден пейзажът изглежда като нарисуван - ярко наситено зелено, снежни върхове, разсечени със секира, малки тиролски къщи, нахвърляни по поляните, животни и спокойствие. По пътя към курортите колата преминава през селца, в които времето няма значение. Колкото по-нагоре върви пътят, толкова повече бялото се увеличава и температурите падат.

Двата курорта в Йотцтал се водят за големи. Но не създават такова усещане. Причината е, че трудно може да се видят хотели на повече от 4-5 етажа. Курортът се състои в по-голямата си част от малки семейни хотелчета, къщи за гости или апартаменти под наем. И всичките в до болка познатия (най-малкото от филмите) тиролски стил.

Сезонът започва от ранна зима - ноември-декември, и продължава - хм - до късна пролет. Общата леглова база в двата курорта е около 30 хил. легла. Там ново строителство няма. Хотелите могат да се определят като ненатрапчив комфорт - с много удобства, СПА и термални процедури, типични архитектура и обзавеждане, любезен персонал и малко в повече тиролски акценти. За сметка на това лифтовите съоръжения предлагат богато разнообразие от достъп до писти, комбинации на трасета, маршрути и върхове.

Пистите и в двата курорта са разположение на височина от 1000 до 3000 м. Само в Зьолден има 34 лифта. Някои от лифтовете тръгват от самия център на курорта, около който са построени хотелите. Това позволява на скиорите да се приберат със ските почти до вратата на хотелската си стая. Още малко факти. Зьолден има близо 150 км писти (в България всички писти са около 200 км), които са разположени на височина между 1350 и 3340 м. Разнообразието от лифтове, писти и комбинации между тях би задоволило и най-претенциозния скиор. Това позволява каране цял ден, без да бъде повторена нито една писта.

Зьолден се рекламира с твърдението, че снегът там е гарантиран от ноември до май. Причината е, че курортът е високопланински и част от него се простира върху глетчери. Освен това през последните години се инвестира и в инфраструктура, която да осигури изкуствен сняг през цялото време и в по-ниските места.

Подобни са условията и в съседния ски курорт - Обергургл-Хохгургл. Пистите в него са около 110 км, лифтовете - 23, като само за миналия зимен сезон са изградени две нови кабинкови линии. Терените за каране са разпределени между 1800 и 3080 м надморска височина, състоящи се от стръмни, средни и леки писти и необятен простор за извънпистово каране. От най-високата точка се разкрива гледка, която би приковала и слепец. Като от върха на света се виждат необятният простор на Алпите, глетчерите и неразтопимият сняг... докъдето ти стигне погледът. Скиорите май ще го разберат най-добре.

Йотцтал е едно от местата, в които всеки скиор би се върнал повторно. В курортите в този регион сякаш е помислено за всичко, така че да не се натоварваш и грижиш за нищо - за трансферните автобуси, които да те отведат от лифта до хотела, за спортните магазини, които работят и в неделя, за сауната в хотела, в която да се отпуснеш след активния снежен ден, за уютните ресторанти по най-високите точки на планината, за нощните заведения, за тиролските кръчми, в които усмихнати старчета от сърце пеят "Толкова съм красив, толкова съм прекрасен, аз съм Антон от Тирол!"...

Зорница Маркова
в-к Дневник, 24 април 2008 г.., 17:37

  Tweet