Костенурката е един от основните видове, които трябва да бъдат запазени в защитената зона "Калиакра". Обаче... там вече няма костенурки. Това е само един от примерите как на хартия може и да декларираме, че пазим природата, но практиката всъщност е твърде различна.

Почти преди година държавата гордо прие, че ще пази 34% от територията на страната (виж карето) и по-специално определени ценни птици, растения и животни. През изминалите месеци обаче в много от "запазените" територии продължават да се появяват хотелски комплекси, вецове, голф игрища и други. Сравнително кратката по време, но твърде наситена с изобретателност практика досега показва няколко основни хватки, с които предприемачите трупат значителна преднина в състезанието с природата. Най-общо има два подхода за заобикаляне на рестрикциите: за съответните инвестиционни проекти се правят или спорни оценки, или изобщо не се правят оценки. Като цяло отговорни за това са съответните районни инспекции по околна среда и води (РИОСВ) - структури на екоминистерството, които трябва да преценят какви видове растения и животни може да бъдат застрашени и има ли нужда от екологична оценка. По правило в зоните от "Натура" не е забранена инвестиционната активност, освен ако това не е изрично посочено в заповедите за тях. За всички проекти обаче трябва да се докаже, че няма да увреждат ценните видове. Това става чрез специална експертна оценка, която да посочи дали и след човешката намеса растенията, животните и птиците ще останат незасегнати.

Който плаща...

До момента в страната има само една истински експертна оценка - тази за бъдещата автомагистрала "Струма", която изследва въздействието на проекта върху растителния и животинския свят и посочва алтернативи, казват еколози. Причината е, че намеренията са трасето да се изгражда с европейско финансиране, а когато е така, ЕК следи особено стриктно дали всички процедури са спазени. Когато обаче нещата опират до вътрешния ни двор, практиката е твърде различна.

Според правилата в България екологичните оценки се плащат от самите инвеститори. Така никой експерт няма да си "отреже главата", като обяви, че даден проект ще увреди природата и не трябва да се реализира. Докато инвеститорите плащат за изготвяне на оценките, едва ли може да се намери отрицателна или поне обективна оценка, смятат еколози. По техни данни например при плана на община Царево само един експерт е посочил действителните опасности за околната среда. Неговите заключения обаче не са влезли в окончателния доклад.

"Във всички районни инспекции по околна среда (РИОСВ) е пълно с некачествени доклади за въздействие върху "Натура", казва Андрей Ковачев от Сдружението за дива природа Балкани. Затова от екологичните организации предлагат тези оценки да се заплащат от специална агенция извън изпълнителната власт, чиито бюджет да се пълни с такси от инвеститорите. Така екоекспертът няма да е пряко зависим от инвеститора и научните доказателства за това дали ще бъде увредена природата вероятно ще имат по-голяма тежест. Досега обаче държавата не е реагирала на предложението.

Капка по капка...

Твърде често самите районни инспекции решават, че не е необходимо да се прави екологична оценка. Поречията на реките Искър и Осъм в защитените зони "Карлуковски карст" и "Деветашко плато" са застрашени изцяло да бъдат превърнати в каскади от минивецове. Община Самоков пък е издала разрешението на строеж на лифт на Маркоджик 2 без оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС). След сигнал от екоорганизации компетентната по процедурата РИОСВ - Перник, отговорила, че не става дума за лифт, а за трафопост към него. Също без ОВОС община Банско е одобрила строителството на лифт на Чалин валог. Екоминистерството е преценило, че няма нужда от оценка, защото лифтът минавал през вече съществуваща просека.

Действително по закон проекти, които обхващат територия, по-малка от 10 декара, нямат нужда от екологична оценка. За да се ползва това изключение, цели проекти се разделят на отделни части, които се разглеждат независимо една от друга. В екологичната общност са известни множество подобни случаи. Според практиката на РИОСВ - Варна, например за една година от април 2007 г. до май 2008 г. инспекцията е издала 574 решения за това дали да се прави екооценка или не. Познайте с какво мнение! В 100% от случаите инспекцията е обявила, че няма нужда от такава оценка. Общата площ, която засягат всички проекти, обаче надхвърля 3 хил. хектара.

"Така още на ниво преценка дали трябва да се прави ОВОС екоинспекцията прави услуга на инвеститорите", констатира Александър Дунчев от Асоциацията на парковете в България. Подобна практика за разделяне на части има и при проекта "Марина Д'ор" над Рибарица, който е на територията на защитена зона Централен Балкан-Буфер. В документацията и процедурите по ОВОС никъде не става въпрос за огромен хотелски комплекс със СПА, а за отделни малки проектчета за по няколко къщи, обяснява Ирина Матеева от Българското дружество за защита на птиците.

Често се случва и отделните части от проектите да бъдат подадени в районната инспекция от името на различни компании, така че трудно може да бъде направена връзка между тях. "Ако в една РИОСВ постъпват десетки и стотици такива уведомления (какъвто е случаят с Варна и Бургас например) и когато РИОСВ не е в състояние да прави бързи справки е възможно голям проект да мине изобщо без оценка", казва Ирина Матеева. Еколозите са регистрирали такива случаи в границите на защитената зона "Калиакра".

Разделяйки проектите на отделни части, експертите не изследват общия ефект от действието им, а всяка част поотделно, без връзка с останалите. Този основен порок на екооценките е видяла и Сметната палата, която през май миналата година установява, че "при преценките на инвестиционните предложения... не са извършвани проверки на място... и има риск от некоректно представяне с цел избягване на процедурите по ОВОС."

Не врат, а шия

За да се избегне необходимостта от ОВОС, твърде често инвестиционните проекти се представят като "планове". Разликата е, че на планове, програми и стратегии се прави екологична оценка, която е много по-обща и не изследва конкретните влияния от определена дейност върху растенията, животните и птиците. Пример за това е общият устройствен план на община Царево. Той предвижда застрояване на цялото крайбрежие в района и увеличаване на легловата база за туристи от сегашните 20 хил. на 70 хил. По мнението на редица еколози оценката на плана е непълна и твърде обща.

Спорни практики има и в зоните, които отговарят на критериите да бъдат включени в екомрежата, но останаха извън нея. Най-драстичните случаи на орязване на територии от "Натура" са по директивата за птиците - това са зоните "Калиакра", "Ломовете", "Рила", "Пирин", "Централен Балкан", "Западни Родопи". Брюксел вече веднъж ни предупреди, че неправилно сме орязали зоните. Освен това съдът на Европейските общности е постановил, че Директивата за птиците трябва да се прилага и за онези територии, за които има доказателства, че отговарят на критериите, но правителствата не са ги включили в екомрежата. В България практиката е доста по-различна. Само от януари 2007 г. насам РИОСВ - Варна, е дала разрешения за изграждане на 14 нови ветрогенератора на територията, изключена от защитената зона, при това без ОВОС, алармират от дружеството за защита на птиците.

В изключената от защитената зона "Рила" територия има няколко големи инвестиционни проекта, свързани със строителството на ски курорти. Предвижда се и изграждането на ветроенергиен парк, който ще бъде построен точно там, където ловува едната от гнездящите в зоната двойки скални орли, посочва Ирина Матеева. Изключените от зона "Западни Родопи" територии се свързват с бъдещо изграждане на големи ски курорти под общото име Сютките.

Цялата практика около въвеждането на екомрежата в България изобилства с примери за това как зад фасадата на "Натура" всъщност защитените зони все още са строителна площадка. В Европейската комисия и прокуратурата вече има десетки сигнали за това. "Не става въпрос за инцидентни случаи. Правителството поощрява тази практика, защото тя няма как да се случи без държавна подкрепа", казва Александър Дунчев. А отговорното министерство си мълчи и действа. Вероятно докато дойдат по-строгите санкции от Брюксел.

Бавната държава

Гордият правителствен отчет за въвеждането на екомрежата "Натура 2000" в България сочи, че тя обхваща 34% от територията на страната. Почти година след като документът бе оповестен, в страната са обявени 36 защитени зони по директивата за птиците от общо 114 одобрени такива. По директивата за растенията и животните резултатът е пълно нищоправене - не е обявена нито една от всичките 228 зони. След като една територия бъде одобрена от Министерския съвет за включване в "Натура", министърът на околната среда и водите трябва да подпише заповед за това и тя да бъде обнародвана в Държавен вестник. С това конкретната зона става част от екомрежата. В заповедите става ясно дали и какво конкретно може да се строи и какъв тип селскостопански дейности са разрешени.

Мария Андонова
в-к Капитал
Брой 38, 19 септември 2008 г., 12:54

  Tweet