"Вчера фирмата ни проведе тим билдинг. Това е нещо, което цели да създаде стадно чувство у участниците. В нашия случай някой беше решил, че ще ни е от полза четиричасово катерене по Витоша, последвано от двучасово посещение на кръчма с оглед правилното възстановяване (според мен обратното времево съотношение щеше да е по-подходящо). За следващия път, когато решим да "билдваме" стадното си чувство, се обсъжда да играем на стражари и апаши и да се цапотим с топчета с боя, което се нарича пейнтбол. Вече се съставя списък за точкуване на точни попадения с оглед на мишената: за системен администратор - 1000 точки; за управителя или изпълнителния директор - 500 точки; за шеф на отдел - 100 точки; за редови служители - 80 точки; за чистачка - 10 точки..."

Цветистият цитат е почти буквално заимстван от интернет форум. Той показва съвсем ясно как разбират или по-точно не разбират упражнението, наречено тим билдинг, повечето хора, за които то е предназначено. Защото като цяло фирмените събития с това гръмко име се организират, провеждат и възприемат в България като осъвременена форма на банкета. И постигат, общо взето,  сходни резултати. Което не е никак чудно, като се има предвид, че или изобщо не се формулират цели, или това се прави чисто формално само за да се одобри бюджетът. На пазара се търсят и предлагат всякакви разновидности от игри и упражнения за сплотяване на екипа - от няколкочасови до няколкодневни занимания на закрито или сред природата, с малко или повече професионален подход. За всички вкусове. Напоследък обаче все повече се налага

Модата на силните усещания

Екстремните тим билдинги включват комбинация от физически упражнения с различна степен на трудност и се предлагат най-често от фирми с опит в областта на спорта и организирания туризъм. Програмите могат да включват алпийс­ки елементи, спускане в пещера, рафтинг, езда, планински велопреходи, гмуркане, джип сафари и т.н. Служителите се разделят на отбори и най-често имат някаква мисия. В рекламните брошури предложенията звучат примамливо и предлагат да покрият цяла гама от цели, свързани с екипното сплотяване - от споделяне и изграждане на доверие и подобряване на вътрешнофирмената комуникация през ефективна работа в екип, приобщаване на нови служители, вземане на решения до решаване на конфликти и създаване на съпричастност към целите на компанията.

Доколко всичко това се случва наистина не е съвсем ясно, но е факт, че все повече компании решават да предложат на хората си възможност да се заредят с малко адреналин и емоции. Това решение допада особено много на екипите от млади хора. То представлява интерес и за организации с дългогодишен опит в различни форми на тим билдинг, които търсят нещо ново и необичайно. "По-големите компании вече 10-12 години управляват човешкия си капитал с подобни инструменти. Те са минали през всичко, което се предлага на пазара, и могат да бъдат привлечени само от иновативни решения", коментира Борислав Игнатов, управляващ съдружник в Teambuilding Adventures.

В софтуерната компания "Немечек" организират по няколко подобни събития годишно от 1999 г. насам. Първоначално това са по-скоро "фирмени уикенди", отворени за служителите и техните семейства. Целта е опознаване на хората. Няколко години по-късно, когато компанията се разраства, възниква потребност от събития, предназначени единствено за служителите. "Искахме да създадем възможност хората от различните екипи в рамките на организацията да се опознаят помежду си, за да могат да работят по-добре заедно", споделя генералният мениджър Георги Брашнаров.

В "Евромаркет груп", където работят около 600 служители, екстремен тим билдинг се организира поне веднъж годишно. Главният мениджър на компанията Боряна Радева смята, че стандартните форми за екипно сплотяване "доскучават и не ангажират умствените, емоционалните и физическите сили на отделния човек и на екипа така, както правят това рафтингът, скалното катерене, придвижването по въже над пропаст или спускането от Балдуиновата кула на Царевец". Тези, които търсят в екстремното единствено спасение от скуката обаче също могат да останат разочаровани. Специалистите смятат, че ефектът на адреналина е силен, но често еднократен. "При повторна програма усещането не е чак толкова вълнуващо", убеден е Виктор Джераси, HR консултант в "КонсулТим". Щом обаче хората отиват отново да катерят скали и да се спускат в пещери, може би не всички мислят така.

Какво можете да очаквате

Основните предимства на стимулиращите адреналина тим билдинги е в преживяването, което предлагат. Те се провеждат в среда, напълно различна от работната, което допринася за освобождаване от ежедневния стрес и напрежение и създава условия за по-голяма концентрация върху програмата. Ползи има както за отделните хора в екипите, така и за организацията като цяло. "Екстремният тим билдинг помага на човек да надскочи възможностите си, да опита нещо, което не е правил преди, и да се почувства горд от това, че е успял да се справи. Освен това тези преживявания пораждат доверие, подобряват комуникацията в екипа и съвместимостта на членовете му, изграждат умения за бързо вземане на решения", смята Боряна Радева.

Според Миглена Узунова, директор "Човешки ресурси" в "Мобилтел", екстремната среда открива някои качества на хората, които остават скрити в професионалното всекидневие, но могат да са много ценни за работата в екип и екипния дух. "Необичайните условия създават предпоставки всеки член от екипа да осъзнае своята индивидуална роля и принос за успеха на цялата група, разкриват способността за оцеляване и адаптация към непознати и неочаквани ситуации", добавя тя. В телекомуникационната компания правят редовни вътрешни проучвания, които показват, че тези събития допринасят за удовлетвореността и ангажираността на служителите. По наб­людения на Узунова след тимбилдингите хората работят много по-мотивирано заедно.

Важно е, че въпреки своя екстремен характер тези събития обикновено не изискват специална физическа подготовка или познания. От "Евромаркет груп" твърдят, че в тях свободно се включват хора от всички нива на йерархията и от всички възрасти.

Реакциите

след тим билдингите обикновено са доста позитивни, особено сред младите и активни хора. Разбира се, има и съпротива. Виктор Джераси смята, че тя се появява или когато не е направен добър анализ на нуждите от обучение, или когато някой елемент се оказва твърде "екстремен" за част от участниците. "В първия случай е възможно хората да не разберат защо трябва да правят даденото упражнение или да са имали различни очаквания. Тогава е важно да им се обясни какви са ползите, да бъдат извадени на повърхността истинските им страхове и да се постигне компромисен вариант за действие, от който и участниците ще имат полза, и целите ще бъдат постигнати", коментира той. Когато проблемът идва от голямата сложност на някой "елемент", най-често участникът получава стимул и подкрепа да приеме предизвикателството от своите съотборници, както и от треньора. Решението дали да опита силите си обаче остава негово.

В организациите, които са преминали през подобни екстремни преживявания, отчитат опита като успешен и стимулиращ. Каквато и да е първоначалната нагласа, накрая всички са доволни. "Обикновено хората са удивени, че са постигнали нещо, което не са предполагали, че могат", споделя Боряна Радева.

В "Евромаркет груп" има единични случаи на съпротива. Главният мениджър си спомня за един тим билдинг, когато е трябвало да спят в палатки. "Тогава имаше най-много недоверие. Някои от хората пожелаха да отидат в хотел, но като видяха атмосферата, се отказаха и се върнаха в палатковия лагер", разказва тя.

Недоволни има навсякъде и в това няма нищо лошо. По думите на Георги Брашнаров в "Немечек" не просто не пренебрегват мнението на не особено удовлетворените участници, а дори държат да го чуят. То им помага да подобрят организацията и съдържанието на следващите събития.

Адреналинът не е достатъчен

Екстремните изживявания сами по себе си не гарантират постигане на резултат. "Едно висене на въже или нещо подобно, оплетено в някакъв псевдо приключенски сценарий, само по себе си не е тим билдинг. То може да е едно енергизиращо преживяване за хората, но не постига целите на екипното сплотяване, които в крайна сметка се измерват с постигането на по-добра синергия", смята Борислав Игнатов. В този смисъл важно е компаниите да са наясно какво очакват - дали организират събитието като своеобразен подарък за служителите за добри резултати и за да ги заредят с енергия, или искат да постигнат специфични екипни цели. Много организации залагат на забавлението и в това няма нищо лошо. Чистите антистрес елементи също има своята стойност. Ценна е и възможността служителите да се заредят с ново самочувствие, надхвърляйки границите на собствените си възможности.

Според Игнатов обаче, когато говорим за истински тим билдинг, адреналинът не е достатъчен. Виктор Джераси също смята, че чисто екстремните форми не предполагат достатъчно време за по-задълбочена дискусия или анализ на групови процеси. Ако искате след преживяването екипите да се завърнат променени като индивидуални нагласи и като взаимодействие, необходима е намесата на специалист, който умее да работи с групи, както и включването на много от елементите и етапите на стандартния тим билдинг. "Всяко преживяване, за да има смисъл, трябва след това да се анализира, да се сподели, да се съпоставят впечатленията на различните участници, да се обобщи опитът. След осмислянето има един момент на избор - човек трябва да реши дали иска промяната. Защото само ако я поиска, ще прегърне по-различно поведение. И тогава след събитието в офиса ще има един различен и може би по-добър екип", смята Игнатов.

Най-важното във всички случаи е потребностите, предварително заявените цели и очаквания да се припокриват с това, което се постига на практика. За да няма разочаровани. А това зависи както от професионализма на компаниите - доставчици на услугата, така и от компетентността на хората, които взимат решения за обучения и тим билдинги в организациите.

Боряна Пенева, Кариери.бг
13/07/2007 11:22

***

Рафтинг или боксова круша?
В екстремните тим билдинги има истински риск, макар и разумно премерен

През 2001 г. участвах в тим билдинг в парка на Военната академия в София заедно с мениджъри от девет компании. Спомням си едно от упражненията, в което един "зрящ" трябваше да преведе няколко души с вързани очи през различни препятствия, без никой да пророни дума. Преодолявахме също "киселинна река", въоръжени само с няколко въжета и дъски. Естествено, без никакъв реален риск. Въпреки това всички участници в играта взеха нещата напълно на сериозно и положиха истински усилия да "оцелеят" в импровизираната джунгла.

Шест години по-късно подобни тренинги вече се смятат за нещо обичайно и не впечатляват кой знае колко. Сега са на мода екстремните тим билдинги, в които има истински риск, макар и разумно премерен - хората катерят истински скали, правят истински планински преходи, борят се с истински вълни.

Запалени от модните тенденции обаче, някои компании с твърде лека ръка "захвърлят" служителите си на някое затънтено място. Обикновено в такива случаи мениджмънтът е силно ентусиазиран. А за обикновения, най-често по-възрастен служител е трудно или по-скоро неудобно да заяви пред всички, че се страхува или просто би се чувствал некомфортно в гумена лодка сред бурна река например.

Затова, ако сте решили да разтоварите хората си от стреса чрез екстремен тим билдинг, най-добре започнете с нещо по-леко. Приложете например японската практика: изпразнете едно помещение и сложете там боксова круша с образа на генералния мениджър :-)

Екатерина Попова, Кариери.бг
13/07/2007 16:02

  Tweet