Някъде през ІІІ век след новата ера, когато цивилизацията на маите достига своя пик на развитие, а в Китай е изобретен компасът, неизвестен на историята скиор кръстосва заснежените мочурища в Норвегия. Той едва ли е допускал, че дългите над четири метра дъски на краката му се казват ски. За него и всички около него това е бил единственият начин за бързо придвижване в снега и практически единственият начин за успешен лов през зимата.

Матиас Здарски

Днес ските на този незнаен скандинавец се намират в музей в Гренобъл, където са представени за "едни от най-старите на планетата". Открити са в същите тези мочурища, но 1600 години по-късно - през 1906. Ските на норвежкия ловец обаче далеч не са първите, които човек някога е използвал. Независимо дали става дума за Скандинавия, Лапландия или Сибир, ските са били използвани още в праисторическата епоха като средство за предвижване в снега. Те практически не са еволюирали значително чак до края на ХІХ век, когато от оръдие на труда се превръщат в средство за спорт и забавление. Някъде по това време във френските Алпи започват да наричат ски това, което до този момент са наричали просто дъски.

През 1888 за 41 дни със ски на крака Фритьоф Нансен прекосява Гренландия. Подвигът му популяризира ските в нова светлина - като начин за изследване на непознати територии. По време на пътешествието си Нансен използва ски, привързани с кожени ленти за краката му. Вместо щека използва дълга тояга, която сънародниците му употребяват по време на зимен лов.

Матиас Здарски е роден през 1856 в днешна Южна Чехия. Освен че най-вероятно е първият австрийски ски-учител, Здарски е бащата на съвременните ски. Вдъхновен от постиженията на Нансен, той започва да преработва популярните тогава ски и устройства за закрепването им към краката, за да измисли през 1890 първия ски-автомат от стомана. Идеята на Здарски е, че когато ските просто са завързани за краката, те не са закрепени достатъчно здраво, което силно затруднява контрола над тях, особено по стръмен терен и висока скорост. През следващите 15 години Здарски работи върху усъвършенстването на техниката (и той подобно на Нансен използва една щека). През март 1905 Здарски организира ски състезание, което печели безапелационно. По това време абсолютюно никой не подозира, че посоката на развитие на техниката, заложена от Здарски, ще стане основа за развитие на модерния ски спорт.

Втората световна война практически спира развитието на ски екипировката. През този период и до 50-те години на миналия век подобренията се броят на пръсти и са пряко насочени към намаляване на вредите при падания (т.е. са в областта на сигурността на автоматите). След края на войната ските бързо набират популярност и собствениците на малките работилници се превръщат в индустриалци, като пазарът на екипировка се разраства многократно само за няколко години. Такъв е случаят със създадената от Абдел Росиньол малка фирма. През 1907 Абдел прави първите ски от масивно дърво, а през 60-те години Росиньол представят първите изцяло метални ски, както и модел, изработен изцяло от фибростъкло. Щеките също търпят сериозна еволюция. Освен че стават две (още през 1910), тяхната дължина се скъсява (заедно с тази на ските), а бамбукът, от който са правени дълго време, е заменен с по-здравия (но, уви, по-тежък) алуминий.

След 70-те години с развитието на зимните курорти и ски-съоръженията ските започват да стават все по-популярни (някъде по това време в САЩ се появява и сноубордът). Производителите на екипировка започват да заимстват технологии от състезателните модели. През 1989 се раждат карвинг ските, които успяват да се наложат масово на пазара през следващите десет години. Екипировката за ски все повече се ориентира към персонализация - обувки, които се моделират по крака; кантове на ските, чийто ъгъл отговаря точно на уменията и техниката на скиора; ясно разграничаване между мъжки и женски модели (не заради дизайна и цвета, а заради различната анатомия).

Бърз поглед към екипировката за сезон 2009/2010 показва, че финансовата криза явно се е отразила на компаниите, които за разлика от последните години не представят революционни технологии, а по-скоро залагат на нови и гами и десена върху ските.

С леко закъснение екомодата обхваща и ски екипировката. Австрийците от "Атомик" например се връщат към корените, като представят модел, изработен почти изцяло от дърво, с минимални пластмасови детайли (Atomic Nomad Renu). Компанията предлага и ски обувки, направени от рециклирани материали (Atomic Renu 90).

Както и през последните няколко години, ските стават все по-широки – вече има модели, които са 120 милиметра в средната си част. Интересното е, че тази тенденция се наблюдава и при женските модели (Mumbo Jumbo на Roxy например е с ширина 140 - 110 - 118). Истинското удоволствие от fat ските, разбира се, се усеща извън пистата и в дълбокия сняг.

И като стана дума за дълбокия сняг, все повече компании предлагат т.нар. rocker модели, които бяха представени през последните две години от K2 и Salomon. Конструкцията и дизайнът на тези ски позволяват по-добър контрол при каране в дълбок сняг, без да се губи усещането за потъване. Тази година почти всяка компания предлага такъв модел.

След като в продължение на десетилетие бяха в немилост, моделите за ски-алпинизъм се завръщат – или поне технологиите в тях, които ги правят леки, здрави и лесни за управление, постепенно навлизат в моделите за фрирайд. Идеята е, че все повече фрирайдъри се ориентират към това сами да се качват по върховете, от които искат да се спуснат. (Миналата година Marker дори представиха автомат за извънпистово каране, който позволява придвижване с колани). За целта им трябват леки ски (чифтът тежи малко повече от един килограм). Тенденцията за търсене на лекота се наблюдава и при пистовите модели, като това по никакъв начин не се отразява на стабилността.

Росен Босев
в-к Капитал Лайт
Брой 48, 03 декември 2009, 12:31

  Tweet