Той винаги е намръщен, гледа сърдито и дава вид на човек, който не може да търпи околните. Но пък и не може да се отърве от вниманието им. На олимпиадата във Ванкувър Боде Милър спечели пълен комплект медали, но въпреки това не иска да говори за успехите. Според американеца има много по-важни неща в живота. Въпреки че не обича журналистите, на откриването на сезона в Световната купа по ски в Зьолден (Ав) Милър сподели вижданията си за спорта, за своя живот и за нещата извън ските.

Bode Miller of The United States speeds down the course during the first run of an alpine ski men's World Cup giant slalom race in Soelden, Austria, Sunday, Oct. 24, 2010. (AP Photo/Armando Trovati)

Боде, миналата година планирахте да се откажете. Заговори се, че ще спирате със ските и след олимпиадата във Ванкувър? Какво ви накара да останете?
- Казвал съм го милион пъти - никога не съм се състезавал, за да печеля медали, Световни купи и т.н. Обичам да печеля, но повече ми харесва просто да карам ски, да съм в добра форма и да прекарвам времето си в планината. Така че дори и да спечеля златен медал от световно първенство, това не може да повлияе на решението ми. Можех да се откажа преди 10 г., мога да го направя и след 10. А мога да го направя и утре. Сега намерих равновесие и ските ми носят удоволствие. Така че за момента се забавлявам. А и се появиха някои млади момчета, които ще направят сезона по-интересен.

По-мотивиран ли сте този сезон?
- Не бих казал. Искам да карам ски, живея за момента. Това е малко опасен навик, защото действаш прибързано. Преди година се отказах от ските и ми беше много добре. Не съжалявах за нищо, чувствах се перфектно. Но много неща се промениха в олимпийския сезон. Затова реших да се състезавам, като бях съсредоточен само върху олимпиадата. Това ми позволи да пробвам много нови неща.

Когато реших да спра със ските, имах нужда да подредя живота си
Тогава напрежението върху мен падна и имах време за себе си, за моите неща. Чувствах се изчерпан, а когато се чувстваш така, трябва просто да спреш. Не приемах това като шега, макар че някои се опитаха да обяснят решението ми по този начин. Не беше шега. Видях, че мога да се оттегля и нямам проблеми с това.

Защо решихте да се върнете преди Ванкувър?
- Най-важното нещо е балансът. За мен е важно да бъда спокоен, всичко да е в равновесие. Намирам много позитивни неща в ските - отношенията с треньорите, със съотборниците, със спонсорите. Има неща, които ме радват. Ще продължа да карам ски, докато се чувствам добре. Ако спра да се чувствам добре, няма да карам ски, а ще правя нещо друго. Иначе физически съм окей. Сега се чувствам силен.

Същата подготовка ли водихте като миналия сезон?
- Миналата година беше особена. Вижте, при мен винаги има еволюция.
Израствам, откакто съм се родил, ставам все по-голям и по-голям. Сега може би за първа година се смалих, ако мога така да кажа. Съсредоточих се най-вече върху слалома, където нямам победа от доста време. Последният слалом, който спечелих, беше много отдавна. А и основната ми цел е слаломът на световното първенство в Гармиш. Това е единствената световна титла, която ми липсва. За да съм по-добър, реших, че ще ми е по-лесно, ако сваля няколко килограма. Бях 98 кг, сега съм към 92. Това е голяма промяна.

Няма ли да повлияе това на представянето ви в спускането?
- Не съм отслабнал чак толкова. Само Аксел Лунд Свиндал е по-тежък от мен. Така че няма да имам проблем и в спускането.

Казахте, че медалите не ви интересуват, но на игрите във Ванкувър спечелихте пълен комплект. Влияе ли това психологически? По-различна ли ви е нагласата преди новия сезон?
- Олимпиадата във Ванкувър беше важен урок. Понякога печелиш медал от олимпиада и той не значи нищо за теб. Друг път печелиш и това значи много. Това исках да покажа и го направих във Ванкувър. Може да не си във форма, но можеш да се възползваш от обстановката, от атмосферата, да дадеш всичко от себе си и да постигнеш нещо. Трябва да се възползваш от шансовете си и да вдигнеш нивото в точното време. Това ме зарадва миналата година. Имал съм моменти, в които съм бил и на обратния полюс, но не съжалявам за нищо. Не трябва да съжаляваш за минали неща. Колкото до новия сезон - няма нищо различно в нагласата ми. Напротив, леко съм объркан, защото с напредването на годините мотивацията се губи малко или много. Вече не знам колко сезона в Световната купа навъртях. Сега просто се опитвам да се концентрирам, да се представя както мога и това е.

Не мислите за успехи, но все пак - готов ли сте да вземете Големия кристален глобус?
- Защо не? Не бих казал, че съм фаворит, какъвто бях през 2005 и 2006 г. Но със сигурност съм в първата тройка. Аз съм един от малкото хора на пистата, които имат добри резултати във всички дисциплини. Все още съм добър в спускането, все още мога да спечеля навсякъде. Може би само в гигантския слалом не съм толкова силен, колкото бях преди. Но ако съм здрав, мога да съм реален претендент.

Кои са останалите двама в първата тройка?
- Аксел Лунд Свиндал и очевидно Карло Янка, защото все пак беше най-добър миналата година. Но съм на мнение, че ако някой влезе в топ форма, ще бие Янка. Никой все още не знае какво ще стане. Миналата година Бени Райх нямаше много късмет, Свиндал беше контузен. Сега нещата ще са различни. Ако аз, Аксел и Бени сме добре, Янка няма шанс.

Сред основните теми преди началото на сезона е представянето на австрийците. Те се провалиха миналата година. Какво мислите по този въпрос?
- Както във всичко, и в ските колелото се върти. Понякога си горе, понякога минаваш долу. Те все още са много силен отбор. Наистина преди години доминираха. Когато аз започнах, те постоянно печелеха състезания, имаха по 6-7 души в топ 10 на всеки старт. Но е нормално да дойде и спад. Австрийците не са слаби, все още имат много силен отбор. Просто нещата се променят. Силите вече са изравнени - в слалома и в гигантския слалом има по 7-8 души, които печелят състезания. Това е добре и за Световната купа, защото състезанията стават по-интересни.

Едва ли е толкова интересно Томба да печели всяко състезание или пък Херман Майер. Сега нещата са по-различни. Никой не знае кой ще спечели следващото състезание.

Преди време се обявихте за промяна на правилата, тъй като някои писти са прекалено опасни.
- Според мен е важно да се говори за правилата и за сигурността. Лошото е обаче, че само си говорим, а реално нямаме никакви действия. Промените не са толкова трудни, но явно някои хора не искат да променят нищо. Иначе още утре може да има нови правила, нови трасета, които да не са толкова опасни. Явно има фактори, върху които ние не можем да влияем.

В последните години се случиха някои много тежки инциденти.
- Не мисля, че трябва да се забраняват състезания. Просто има някои състезания, на които скиорите не се раздават 100%, защото пистите са прекалено опасни и може да станат страшни неща. Особено при по-тежки условия. Вижте например Бормио - това е една от най-трудните писти, но там рядко се случват тежки падания. Защото състезателите се отдръпват, те не карат на върха на възможностите си. За Кицбюел важи същото. Ако караш там 100%, значи наистина си голям състезател. Там никой не се пуска на максимума на възможностите си. Ако го направи, наистина има кураж. Според мен просто има някои състезания, които са прекалено опасни, но за сметка на това пък са интересни за телевизиите и никой не иска да ги промени.

Правите толкова много неща - имате ферма, карате каравана, занимавате се с благотворителност, дори играхте в квалификациите на US Open. Виждате ли се като тенис играч?
- Направих го за благотворителност. Беше забавно да поиграя тенис, но това е просто хоби. Тенисът не е като ските. Когато си на пистата, разчиташ само на себе си, сам определяш мястото си. Докато в тениса няма как да играеш сам. Може да играеш със стената, но доскучава много бързо. Срещу теб може да се появи някой равностоен съперник или пък по-силен. Но като цяло тенисът беше забавление за мен, просто хоби. Няма да ставам тенисист.

Винаги говорите за начина си на живот. Много тийнейджъри мечтаят да са като вас - да се забавляват, да правят каквото им душа иска. Но едва ли така може да печелите медали.
- Казах ви - всичко е до баланс. Трябва да има равновесие. А и всичко, което правиш, ти се връща по един или друг начин по-късно. Често нещата, които правя, не ми носят успех в спорта. Но според мен човек трябва да прави каквото иска. Ако не го прави, ако слуша останалите, които му казват как да живее, няма да е щастлив.

Трябва да си честен със себе си, да знаеш лимита си, да изпробваш нови неща във всички области на живота. Иначе ще си стоиш на едно място, няма да имаш никакво развитие. Лично за мен мисля, че съм си същият, какъвто бях на 10 г. или пък на 8. Държа се по същия начин. За съжаление с натрупването на годините се появяват други неща, критерии, рамки, които уж трябва да спазваш. Това разваля баланса. Когато бях на 10, бях много доволен от подреждането на нещата в живота ми. Начинът ми на живот е търсене на баланса.

Световната купа по ски ли е идеалното място, където намирате равновесие?
- Не смятам, че е най-доброто. Това е просто място, като всяко друго. Идеалното място за мен е сред дивата природа в гората, където няма много хора. С всичко това около мен, всички хора и целия този интерес е трудно да се намери баланс. Ситуацията се променя всеки ден, всеки час. Но и това е предизвикателство - да се приспособиш към условията и да живееш щастливо.

Често излизате от рамките. Обявиха ви за луда глава, за черната овца в ските. Дразнят ли ви критиките?
- Всеки може да говори каквото си иска. И всеки може да ти говори глупости. Не им обръщам внимание, защото просто не ми пука за тях.

Миналата година обявихте, че ще произвеждате вино. Готово ли е?
- Не. Вече имах няколко пробни партиди, но засега вкусът не е толкова добър. Все пак трябва търпение. За хубавото вино трябва да чакаш.

Не си ли падахте по бирата?
- Виното е единственият алкохол, от който има смисъл. При него не трябва да пиеш много бутилки една след друга. А и производството на вино е изкуство.

Все още ли живеете в каравана?
- Когато съм в Европа - да. Нямам друго жилище. Преди имах апартамент в Инсбрук, но не ми харесва да стоя на едно място. Иначе Австрия ми харесва много - планините са прекрасни, има малки градчета като Зьолден. Но предпочитам да живея в караваната.

Подписахте рекламен договор със Зьолден. Няма ли да се установите в Австрия?
- Австрия е идеално място за тренировка, но този договор няма да промени нищо в живота ми. Все още не знам дали трябва да стоя повече време в Европа. Но винаги, когато имам възможност и не съм ангажиран, си стоя в караваната. Там ми е най-добре. Колкото и да харесвам малките градчета, предпочитам да съм сам и да живея на колела.

Как прекарахте ваканцията?
- Бях на яхтата си с дъщеря си Дейси, почивах си, лових риба, нищо специално.

Израства без ток и вода

Още с раждането си Боде Милър се различава от останалите. Родителите на бъдещата звезда, отявлени хипари, решават, че ще бъде най-добре да отгледат децата си в планината. Те имат парцел с площ 2 кв.км във Франкония, Ню Хемпшир, където се намира планината Канон. Малкият Боде расте в дървена колиба без ток и течаща вода. Тоалетната е на 20 м от къщата. Единственото отопление е дървено огнище, но често температурите са около нулата.
Още от малък Боде предпочита да бъде сам, да кара свободно в планината. Започва да кара ски от 2-годишен. За първи път пък отива на училище едва в 4-и клас, когато родителите му се развеждат. До тогава единственото си образование получава вкъщи, където живее с по-голямата си сестра Кийла, по-малката Врен и по-малкият си брат Челоне.

Играе футбол, тенис и бейзбол

Спортът определено е в кръвта на Боде Милър. Още от малък той играе отлично футбол и тенис. Родителите на майка му са собственици на тенис академия, където Боде развива уменията си на корта.
След като става професионален скиор, Милър на два пъти се изявява и като бейзболист. През 2006 и 2007 г. той подписва договор за 1 ден с бейзболния Нешуа Прайд, а средствата от мачовете с негово участие отиват за благотворителност.
Тази година Милър игра в националния шампионат на САЩ по тенис, който даваше право за участие в квалификациите на турнира от Големия шлем US Open. 33-годишният Боде обаче загуби още в първия кръг - 4:6, 2:6 от Ерик Нелсън Кортланд. Мачът се игра на Хаваите.

Емил Николаев
Зьолден - София
в-к 7 дни спорт
Събота, 30 Октомври 2010

  Tweet