Спасители от Планинската спасителна служба (ПСС) при Българския червен кръст проведоха тренировъчно занятие на спасителна акция при авария на кабинкова въжена линия. Със специални съоръжения бяха евакуирани пътници на база „Алеко”, попаднали в условията на тежка авария по линията на кабинковия лифт. Досега за 25 години конкретно на този лифт не е имало такъв случай, но се предвиждат най-тежките ситуации.

В България е имало веднъж сериозна аварийна ситуация в местността „Копитото” през 80-те години. Там е най-голямата акция правена от спасители за сваляне на хора от лифтовете. Самата система на лифта е била на носещо и теглещо въже, заклинва се и няма никаква възможност да бъде завъртяна линията. След тази авария лифтът вече не функционира.
Директорът на ПСС Кирил Русев споделя пред Агенция „Фокус” за действията на спасителите при подобни аварийни ситуации.

Г-н Русев, през какви етапи преминава една евакуация от лифт?
- След като ръководството на лифтовото съоръжение изпробва всички начини за прибиране на кабинките и това не даде резултат, те вземат решение да поискат съдействие и операция от страна на Планинска спасителна служба. Задейства се авариен план след около двайсетина минути. Вече са пробвани другите варианти и ПСС разполага екипите си по продължение на цялото съоръжение на въжената линия, за да може по-бързо, по-ефективно да се окаже помощ на всички хора, тоест така да се получи операцията във времето, че да няма хора, които да чакат повече от два часа в кабинка. Това е една доста сложна организация, в която участват много служби и хора.

Колко кабинки може да се наложи да евакуирате?
- На едната отсечка 100, на другата още толкова или общо 200 кабинки по цялата линия. Началникът на лифта води цялата акция. Той казва, че се дава начало на акцията, изключва се всичко. Възможността докато тече тази акция, лифтът да се задейства, би била пагубна. Знае се колко души има в кабинките. Горе има високоговорители, с които се помага на хората – да запазят спокойствие, докато тече операцията. Ако те не работят, хора отдолу с високоговорители минават под всяка кабинка. За наземната работа са нужни много хора. В една аварийна ситуация се спират всички съоръжения и всички идват на помощ.
Ние от ПСС отговаряме за конкретните си действия – какво правим, как сваляме пътниците и, разбира се, ръководителят от наша страна следи всичко. Начало и край на акцията обаче дава началникът на лифта.

В какви случаи стават тези аварийни ситуации?
- Може би при много силен вятър. Те не са чести.

Колко струва една такава акция?
- В по-голямата част от случаите няма финансови взаимоотношения. Взаимоотношенията са по-скоро кой какво прави, какви са му правомощията в една такава ситуация.
При големите кабинкови лифтове въпросът е не толкова дали има финансово обезпечаване на нашата дейност, защото, ако се случи авария, винаги това се счита за много сериозно нещо. Например падане на въже от силен вятър. При определен силен вятър съоръженията спират и не пускат хора, изтеглят кабинките, но може да се случи изведнъж да се откачи кабинка, това е планина.
Тогава нищо не може да се направи и трябва да се действа. Това е доста сериозно и реално застрашава живота на тези хора. Тогава просто се ангажират всички.

Колко души могат да участват в една такава акция?
- От страна на Планинската спасителна служба в порядъка на половин час, максимум до един, ние можем да ангажираме 50 човека и в следващия един час – още 30 човека. Тъй като се работи със стандартизирано оборудване, всичко зависи и от това колко на брой такива средства имаме, които в по-голямата си част, се осигуряват от стопаните на лифтовото съоръжение. Те по принцип по закон са длъжни да имат такива екипи стандартизирано оборудване.

Какви други учения провеждате?
- За спасяване от скали, за спасяване от трудни терени, там, където скалата не е съвсем отвесна, но има много стръмни улеи, където пак се налагат въжени техники. Миналата година имаше доста такива акции – за изваждане на сноубордисти, попаднали в улеи. Една такава акция продължава доста дълго време. Или пък за загубен човек в планината също се правят учения. За лавини правим няколко учения през зимата. Тогава правим и специализирано учение със спасителни кучета. Много е разнообразна дейността и трябва да може да се реагира.

Веселина ЙОРДАНОВА
14 ноември 2010 | 16:18 | Агенция "Фокус"

  Tweet