СКИ СКОК. В живота можете да стигнете толкова далече, колкото се простират мечтите ви. Тази формула на успеха изглежда достъпна за всеки с повече фантазия. Да мечтаеш за върхове, към които пътят изглежда невъзможен, пък е нещо, на което са способни само родените победители. И те са винаги уникални личности независимо на каква възраст са успели.

17-годишният Владимир Зографски стана световен шампион в ски скоковете за младежи, защото успя да скочи дори над мечтите си. Момчето от страна без нито една прилична ски шанца беше тръгнало за шампионата в естонския център Отепаа с амбицията да влезе сред първите шест. Там обаче взе златото с много прецизни и силни изпълнения - 98 и 95 метра и сбор от 255 точки, като не даде никакъв шанс на конкурентите си от страните с огромни традиции в северните дисциплини - австрийци, германци, скандинавци, японци, повечето с по една и две години по-големи от него. И с това постави може би само началото.

"Определено това е много голям успех" - беше реакцията му след победата. - "Не само за мен, но и за България, и за българския ски спорт. Бях леко притеснен, но след добрите скокове на официалната тренировка знаех, че имам голям шанс за победа. Невероятно е да си световен шампион. Интересът към мен от страна на медии, на журналисти е много голям. Само в първия ден във фейсбук ми писаха над 700 души, на другия още 200. Сякаш още сънувам, не мога да повярвам, че е станало."

Светът на ски скоковете вече не беше същият. Във форумите и специализираните сайтове пробивът на българина беше оценен като невероятна изненада. На него вече се гледаше не само със симпатии, но и с уважение и нескрит респект. А покрай това името на страната ни, известна с две неуспешни кандидатури за домакинство на зимни олимпийски игри, се спомена стотици пъти като родина на непредвидими таланти. До този сезон никой от нея не беше стигал нито до постиженията му в световната купа, нито до медал дори в състезанията на Европа.

От раклата на баба му до Отепаа

Според родителите на Владко той направил първите си опити в скока от ...раклата на баба си. Тогава бил на 4 години, рипал и сам коментирал  постиженията си. Когато се качил на ски пък, падал все по корем. Това зарадвало баща му, скачачът с опит от две зимни олимпиади Емил Зографски. "Щом пада по корем, ще стане добър състезател", казвал той на майка му, която тайно се надявала първият й син да се размине с този съвсем не безопасен спорт. Не било писано.

Всъщност бъдещият шампион видял истинската (за нашите представи) шанца на Боровец, когато бил едва на 18 месеца. Баща му го качил горе, за да свикне отрано с картината, от която на всеки непосветен му настръхват косите. Свикнал. След като преодолял с първите скокове детските страхове, дошъл меракът му да става все по-добър и по-добър. Бил обречен на скоковете, макар че се пробвал и във футбола, и в каратето. Парадоксът е, че имал проблеми с вестибуларния апарат, което е сериозен проблем в този спорт. Когато реконструирали шанцата преди 9 години, открили я тримата мъже от семейство Зографски - бащата Емил, Влади (8-годишен) и малкият Мартин, едва навършил 3.

"Влади всъщност е израснал на шанцата. Още докато баща му беше състезател, той направо проходи там. Кара ски, откакто навърши годинка и половина, детските му игри бяха свързани със ски скока", разказва майка му Диана пред viasport.bg.

В началото тренировките били за сметка на родителите му. После се появили "спонсори" - приятели, които започнали да отделят по 100-200 лева за участия в състезания, за нови ски. Техните си спомнят, че понякога се чувствали като просяци. Тръгва на лагери с националите, но баща му, като негов треньор, е трябвало да си плаща разходите.

След няколко пробива в детските стартове идват първите по-сериозни участия при големите. Стартира в Континенталната купа през 2005 г., а в Световната - през сезон 2008/2009 г. Става 43-и при първото си участие в Праджелато. През миналото лято записа впечатляващи резултати в летните скокове за Континенталната купа - два пъти втори в Алма Ати, 4-о място в Куршевел за Гран при. Преди това става 7-и на световното за младежи миналата зима, след като е трети след първия скок.

След вземането на първите точки за Световната купа участията му в стартовете са осигурени от Международната федерация (ФИС). Един старт струва около 2000 евро, а един сезон - над 100 000. Българската федерация пък покрива екипировка, ски и подготовка. Баща му вече е със статут на национален треньор освен на личен. Зад него и останалите българчета обаче застава и опитният немски специалист Йоаким Винтерлих.

Започват да го приемат на сериозно едва когато миналата есен се вряза сред мъжете в Световната купа. Като най-млад състезател в супертурнира "4-те шанци" завърши 37-и в генералното класиране. В Оберсдорф беше 16-и, а в Гармиш Партенкирхен - 19-и. Най-доброто му постижение беше 13-о място в квалификациите.

Статията в сайта на ФИС под заглавие "Новакът от България" започва с гръмкото: "Фенове и журналисти са удивени!". В нея подробно е описан пътят на Зографски и се акцентира върху последните му постижения.

След това беше първенството в Отепаа, където стигна върха при младежите. И след него отново се размечта.

"Не се чувствам звезда, ще се почувствам такъв едва когато спечеля старт от Световната купа, призна Влади след титлата. - Следваща ми цел е световното за мъже в Осло през пролетта. Каква е разликата ли? Ами че на него ще има поне 20-30 души, които засега скачат повече от мен. Това вече не ме притеснява толкова. Искам да съм сред първите 30. А след това - естествено искам да стана световен и олимпийски шампион за мъже."

Балансът между кантара и вятъра

Регламентът за състезанията по ски скокове е изключително сложен заради съчетаването на многобройни изисквания за равни условия на всички участници в него. В специални таблици са изредени точните съчетания между теглото на скачачите, дължината на техните ски, размерите на гащеризоните и други детайли, които влияят върху аеродинамиката на летящото тяло и ситуацията на шанцата в момента. Всяко отклонение се наказва строго, най-често с дисквалификация. Първият път в стартовете за Световната купа Владимир Зографски изгоря заради гащеризон, по-широк с 1 сантиметър в чатала. При втория пък ските му се оказаха по-дълги с 3 мм или по-точно тегло, по-малко със 100 грама. По време на състезания нашето момче се качва на кантара поне по три пъти, за да постигне точната формула. Преди старт той трябва да тежи с екипировката и ските си точно 54,8 кг.

За обикновения наблюдател най-страшното в този спорт изглежда приземяването. За тези, които го правят стотици пъти, то е рутинно упражнение. Далеч по-трудно е излитането във въздуха.

При грешка следват превъртания, салта и болезнени падания, които понякога завършват с тежки травми. Иначе по време на самия скок, който трае няколко секунди, няма време за мислене. Но пък всяко отклонение на ръката, дори на пръстите, може да наруши баланса.

Иначе големият приятел и големият враг на скачачите е вятърът. Най-подходящ за целта е насрещният, който ги вдига нагоре и увеличава полета, но само когато е в диапазона от 1 до 1,5 м/сек. Иначе може да ги преобърне.

Най-опасен пък е попътният, който ги натиска надолу. По регламент се скача при не повече от 3 м/сек., но обикновено се изчаква поривите да паднат и състезателят да се пусне при 1,4-1,5 м/сек.

Когато ските не тежат на краката

Владимир Зографски не е много по-различен от своите връстници без ски и екипировка, като се изключи, че няма време за тийнейджърските занимания - кафенета, дискотеки, скитане с компании. Той е ученик в 11-и клас на спортното училище в Самоков, където сред шестокласниците е и брат му Мартин, но тази година за първи път успя да се появи в първия учебен ден. "Когато съм на лагер, стоя пред компютъра, споделя надеждата ни за зимната олимпиада в Сочи през 2014 г. - Не е нещо специално, скайп, фейсбук, няма какво друго да се прави. Когато съм вкъщи, се занимавам с повече неща. Понякога прекарвам пред компютъра по 2 часа, друг път - по-малко, скитам из сайтовете, макар да нямам определени предпочитания. Пишат ми много хора. След титлата буквално ме заляха писма на момичета и дори по-възрастни жени, някои дори с доста неприлични предложения. В момента нямам приятелка, а и време нямам. Аз прекарвам много време извън България."

На въпроса как поддържа теглото, което го прави едновременно лек, но и силен и отскоклив, Влади не се затруднява: "По принцип ям предимно салата, пилешко месо и риба. Режимът се определя според килограмите и изискванията в ски скока. Когато съм под разрешеното тегло, ям почти всичко, нямам никакви ограничения."

Иначе обича музиката, макар че няма специални предпочитания. В училище според него му вървят историята и географията. Имал е малко проблеми с математиката, но това вече е в миналото. От спортните занимания не обича упражненията с щанги, но те са неизбежни, няма как да заякне без тях.

Другите за него

Майката Диана: "Влади изцяло е ангажиран със ски скока. Няма никакво свободно време. Не си познава дори съседите, вече и приятели няма, защото няма време за тях. Може би, ако имаше шанца в България, нещата нямаше да бъдат така, а щеше да има и конкуренция. Щеше да е добре, ако имаше поне още едно-две момчета, да вървят заедно навсякъде. Влади винаги е само с баща си и по хотелите единственото му развлечение е телевизорът. Нямат пари, че да отидат някъде, дори нямат време да обиколят и да разгледат наоколо. В чужбина виждат само хотела и шанцата."

Бащата Емил Зографски, ЛИЧЕН треньор: "Когато се представя добре по състезанията, е страхотно да си негов баща и треньор. Когато обаче има трудности и е притеснен заради време или нещо друго, предпочитам аз да съм на негово място. Той има много резерви. Технически стои вече добре, но му трябва да качи килограми и ръст. Трябва и психически да укрепне, но това ще стане с повече стартове, в надпреварата с конкурентите. Въпрос на време е да бъде един от лидерите."

Треньорът Йоаким Винтерлих: "Влади притежава основните качества за ски скачач, но не е суперталантлив и затова трябва да работи страшно много. Още е далеч от най-добрите в света, липсва му и физическа сила. Напредва, защото работи с баща си Емил, и това му се отразява добре. Всъщност Зографски може да се наложи като световен състезател, но трябва често да му се напомня, че усилената работа е всичко. На него му е трудно да пътува по света без съотборник. Затова взех на световното за младежи още две момчета - Деян Фунтаров и Богомил Павлов. И двете са много талантливи. Не работя в България за пари, напротив, дори се налага да вадя евро от собствения си джоб."

Бойко Оков
в-к Монитор
Събота, 5 Февруари 2011

  Tweet