Влязоха като един в пресклуб "България". Не можеш да ги сбъркаш, ако ги видиш четиримата на улицата. Толкова задружни ми се видяха, че чак им завидях. Казах си: "Те са като един отбор и не могат един без друг." Това е семейство Зографски. Татко Емил, мама Диана, безспорният талант и световен шампион при младежите в ски скока Владимир и неговият по-малък брат Мартин. При тях с пълна сила действа мускетарският девиз "Един за всички, всички за един". Ето кой кой е в този сплотен тим.

- Интересно ми е началото. Сигурно сте го разказвали стотици  пъти. Отстрани вашият успех изглежда като чиста авантюра. Да се захванеш със ски  скок в страна, в която няма шанца... Това е като да станеш футболист без  топка.

Емил Зографски: Горе-долу е така. Отначало го качих на ски. Исках да се научи да кара добре. Това беше амбицията ми.

- Вие сте бивш скачач. Мечтали ли сте някога, ако имате син,  той непременно да продължи по вашия път?

Емил: Не. Имах една-единствена детска мечта. Да стана много  добър треньор. Да имам син, си бе Божа работа. Но, ето научих го първо да кара  ски. Отначало тръгна с футбол, защото нямахме шанца. И бях решил да го оставя да  си тренира с топката. Но като реконструираха шанцата в Самоков, трябваше някой  да започне да скача. И естествено кой може да е - Влади. Придърпах си го и  така.

- Не е ли това чист експеримент?

Емил: Не, не.

Диана: Истината е, че

Влади започна да тренира карате

Там ги караха да правят едни кълбета, от които на него му  ставаше лошо. Отказа се. Тогава чак се захвана с футбола. Играта му вървеше.  Обаче с помощта на баща му... (Смее се и поглежда съпруга си.) Направо той си го  насочи към ски скока. Усещаше се, че Влади искаше да си продължи с футбола. От  самото начало Влади се страхуваше да не изложи баща си. Повтаряше "Ако изложа  тате, ако изложа тате". Даже на откриването на шанцата трябваше някой да скочи.  И пуснаха Влади. Беше му казано "Може и да паднеш, но важното е да минеш през  шанцата". И това - за едната награда. А после каквото и да се тестваше по  шанцата, Емил винаги пускаше Влади. Казваше, че в него е най-сигурен.

- Какво започва да учи първо едно дете, когато се захване със  ски скока?

Емил: Първото условие е да знае да кара ски. А специално за ски  скока се започва с общофизическа подготовка и с упражнения така, че това дете да  привикне и да знае какво трябва да прави, като се пусне по шанцата. Кога да  отскочи, как да лети, как да се приземява. Ако се случи да падне - как да го  направи. После се качва на малка шанца. Следва по-голяма. При Влади стана  директно на голямата, защото нямаше малка.

- Как се преодолява страхът във вашия спорт?

Диана: Влади от самото начало си имаше някакви негови,  малки ритуали. Чукаше на дърво. Баща му страшно се нервираше. "Няма да ходи и да  ми чука по дъските", казваше. Вечно се караха за това. Другите деца може да са  болни и да си почиват. Влади никога! И болен е на шанцата. Веднъж беше избягал с  гащеризона заради болки в корема. Баща му - бесен!

- Влади, спомняш ли си първия си скок?

Влади: Спомням си го много добре, но не искам да го  коментирам. А иначе страхът се преодолява с времето.

- Със сигурност сте се сблъскали с много трудности по пътя към  успеха. В България напоследък може да се оцелее само ако зад гърба ти стои  семейството. Пиронкови дори разпродавали фамилни земи и картини. Как оцеляхте  финансово?

Емил: Слава Богу, дотам не стигнахме, но пък ни се наложи  едва ли не да просим. Да обикаляме от човек на човек и да се молим кой колкото  обича да даде. И това само и само да му се купят ски или гащеризон. Или пък аз  да мога да пътувам, тъй като ми забраниха да го придружавам.

 
- Защо?

Емил: За да не му водя подготовката.

Диана: В България един върви нагоре, поне двама го теглят  надолу. Въобще не се притеснявам да кажа, че ако не беше Емо, щяха да съсипят  Влади. Осмелиха се да говорят, че друг го е научил да лети. Влади от самото  начало тренира с баща си и никога не е бил при друг човек. Сега вече спонсори ще  се намерят. За мен са по-важни хората, които ни подкрепиха, когато Влади нямаше  сегашните резултати. Тогава те му повярваха.

Даваха пари от недоимъка си

- по 50, 100 лева. Парите се събираха за половин час и двамата  тръгваха на състезание. Сегашните дават от излишъка.

- Това са били хора от Самоков?

Диана: Емилио Младенов, братя Чолакови, Никсо Билд, Елити,  Милена Чукачева. Даже бяха организирали състезание четири поредни недели за  децата. Това бяха единствените надпревари, в които децата знаеха, че ще получат  всички по нещо, и се изтрепваха на шанцата. На останалите състезания участват  само за едно медалче.

- Обикаляте от състезание на състезание с микробус нали?

Емил: Тръгваш и трябва да си на съответното място в  определено време. Нямаш време да спираш, да разглеждаш. Потегляш сутрин и  вечерта трябва да си в Австрия например. Никой не се интересува как ще минаваш  границата, дали няма да те спрат за превишена скорост. Сам си правиш сметката за  всичко.

- Г-н Зографски, да разбирам, че го играете човекът  оркестър.

Емил: Аз първо съм баща, после треньор, шофьор,  ваксмайстор, психолог, лекар, физиотерапевт, шивач. В буса си карам "Сингер", за  да му шия гащеризоните.

- Какъв товар побира бусът ви?

Емил: Не знам, но в него има всичко. Той е като  мултифункционална машина.

Карам щанги, препятствия, ракети

за тенис и бадминтон заедно с мрежата, топки....

- Бадминтонът как помага на ски скока?

Емил: Там има много бърза реакция. Бързи движения на късо  разстояние. Заради координацията също играем много играта с перото.

- За какво мечтае всеки един от вашето семейство?

Емил: Да сме живи и здрави и да можем си позволяваме  нормалните неща.

Владо: Да стана световен и олимпийски шампион.

Мартин: Златен медал от олимпиадата и за двамата.

Диана: Преди се борехме да вървят напред. Сега като че ли  ми се иска да си стоят повече вкъщи. Аз искам да ги видя и двамата в едно голямо  състезание, а после заедно на почетната стълбичка.

Емил: А аз държа да присъствам на това състезание, защото  на живо тръпката е друга. Ето, в Естония се радвахме лудо, а тя вкъщи. Не е като  да сме цялото семейство.

Влади Еър яде кило моркови на ден

Мама Диана е диетологът в семейството, макар че толкова много знае за ски скока, че спокойно може да бъде и треньор. Тя не е била спортистка. Дори не кара ски. Грижи се обаче за диетите на своето момче. И не само. За да вдигне на височина, Зографски-младши изяжда по килограм моркови на ден, а освен това прави тренировки на висилката. За да го амбицира, самата тя в началото дори стои провисната на лоста. "На лагер не може да ги изяжда, но иначе похапва много моркови", споделя Диана. Спомня си как на един лагер в чужбина треньор го забелязал да яде пържени картофи и шницел. Казал му "Моето момче, ако искаш да станеш голям спортист, това не трябва да го имаш в чинията си". "Оттогава започна да следи строго какво хапва. Сам се контролира. Никога не е бил с наднормено тегло и не се е налагало да спазва драстични диети. Набляга на салати и пилешко. До известно време и риба, но след един случай не вкусва", разказва сладкодумно Зографска. На състезание в Германия кост засяда в гърлото на световния шампион. Налага се спешно лекар да му я вади. Иначе Влади Еър обожава пастички, тортички и чипс. Волята му обаче е желязна. "Случвало се е да отидем на сладкарница и само да ни гледа. Ако е дори леко над нормата, няма да докосне от вкуснотиите", обяснява гордата майка.
Случвало се е и да гладуват. Като на световното първенство в Естония. "Цяла седмица изкарахме на варени картофи и нарязано зеле без подправки. На закуска имаше масло с вурстове, които тук струват един лев, и малко кашкавал. Липсата на храна там можеше да се окаже фатална", припомня пък бащата Зографски. А и стаите на Мондиала били в окаян вид. Влади ги снимал и показал на майка си. Казал й "Тук просто е ад. Метър на метър. Три легла, като едното го използваме за гардероб, защото нямаме закачалки".
Според Зографски-старши перфектната форма, за да може Влади да пробие успешно и при мъжете, е 54 кг и ако може да качи още 5-10 см. А също и да заякне. "Още е дребен, няма скорост. Увеличиха му щангата, но това спря растежа му. Възпротивих се и влязох в конфликт с наставника Йоаким Винтерлих", признава бащата.

Малкият чупи два пъти крак, после и ръцете

Изглежда в това семейство не може да се живее без адреналин. Най-малкият член на фамилията също скача от шанците. Мартин е амбициран да догони успехите на батко си. "Марто се качи на година и половина на ски, по-рано от брат си тръгна по шанците. Както самият той казва, спортната му кариера тръгна зле. На една тренировка на шанцата в Самоков падна и си счупи крака, прекъсна подготовка за 2 години, беше го страх. После отново си счупи крака. Тази пролет, пак на тренировка, падна и си счупи и двете ръце. Дано това го амбицира повече", разказва Емил Зографски.
Мама и Марти не крият, че понякога играят от един отбор. "С него трудно ще се разделим. Като че ли още не ни е откъсната пъпната връв. Все сме си двамата и прекрасно се разбираме", признава Диана. Не крие, че сърцето й винаги спира, когато скачат. Затова обикновено гледа запис на скоковете. Винаги на отделен телевизор. "Никога не съм била съгласна те да се занимават с това, но аз нямам думата. Единственото, което ми остава, е да ги подкрепям. Искам от Влади никога да не забравя откъде е тръгнал, да не забравя семейството, приятелите си и да си остане човекът, който е сега. И както се казва, да не му пораснат рогцата."

Стефка е орисница, а Батето - фен №1

Стефка Костадинова носи късмет на 17-годишния Зографски. Примата на леката атлетика отдавна подкрепя Влади. Още през 2003 г. го награждава за първи път, а после това отново се случва. Шефката на БОК лично му пожелава успех по телефона, от което младокът се качва на седмото небе. Великата спортистка е сигурна в неговото златно бъдеще, защото "били от една кръвна група".
Сензацията Зографски зарази и Иван Славков, който признава, че вече е негов запален фен. "Гледам само Бербатов и Зографски. Искрено се радвам. Само българин може да направи такова постижение в държава без нито една шанца", коментира Батето.

Мария Димитрова
в-к Стандарт
ПОНЕДЕЛНИК, 7 Февруари 2011

  Tweet