Кръстана Стоева е родена на 3.01.1941 г. в с. Стойките. Завършва гимназия в Чепеларе и ВИФ “Г. Димитров”, работи като началник сектор “Ски ориентиране и алпиниизъм”, офицер в БНА. Заслужил майстор на спорта. Състезател по ски на “Септември” -Чепеларе, “Академик”- София, и ЦСКА от 1956 до 1967 г. В националния отбор по ски бягане е от 1959 до 1967 г. Участва в две зимни олимпийски игри – Скуо Валей през 1960 г., където на 10 км е девета. В Инсбрук през 1964 г. заедно с Р. Димова и Н. Василева е пета в щафетата 3 по 5 км. През 1966 г. става шампионка на зимната универсиада в Италия на 10 км и щафета.

Кръстана Стоева
 
Само преди няколко дни се навършиха 70 години* от рождението на Кръстана Стоева. Уникална спортистка, отдала целия си живот в името на спорта. Длъжници сме и днес заради доставените толкова светли мигове от завоюваните победи и отличия. Тя беше родена спортистка. Беше родена да воюва, да побеждава на спортните терени. Каква сила и дух притежаваше, за да бъде 11 години на върха на родното и световно ски бягане. Спечелените медали са низ от гердан на завоювани десетки първенства, олимпиади, универсиади. А с тяхното докосване се връщаме към онези години на борба и изпитание по белите писти, на хандбалните игрища и лекоатлетически терени. След 50-те години на миналия век с. Стойките се оформя като един от най добрите ски центрове в страната. Тук израстват прекрасни скиори, една от които е и Кръстана Стоева. В родния дом бащата не рядко слага ските и отива с тях на работа. По-голямата сестра Радка често се завръща с усмивка и гордост от завоюваната победа на поредното състезание. И както споделя по късно и самата Кръстана, "Малко вероятно бе да не стана скиорка. Баща ми 40 години работеше като горски надзирател.Той е един от първите стойченци, които се увличат по ските. Аз и сестра ми Радка от малки почнахме да се пързаляме и състезаваме. След основното образование в родното село през есента на 1955 г. Кръстана продължава образованието си в гимназията в гр. Чепеларе. Тук живее със сестра си Радка, която вече е изявена ски-бегачка. Първи треньор на Кръстана е Апостол Апостолов, който я включва в алпийския отбор на девойките. Още на първите състезания тя е сред победителите. Скоро треньорът на бегачките в Чепеларе Христо Христов забелязва, че нейните резултати са по-добри от останалите бегачки и я включва в отбора по ски бягане. През 1956 г.Кръстана Стоева завоюва първата републиканска титла за девойки. Следващите 1958 и 1959 г. тя е абсолютна шампионка по всички бегови и алпийски дисциплини:бягане, щафета, спускане, слалом, гигантски слалом, комбинация. През есента на 1959 г. е приета във ВИФ – София. Включена е в националния отбор по ски бягане на България.Тук с треньори като Иван Стойков и Георги Зографов намира добри условия за подготовка и възможност за участие и изява в международни състезания, световни първенства и олимпиади. На зимната олимпиада в Скуо Валей за пръв път участват жени-бегачки. Сред тях е и Кръстана Стоева. Ето какво споделя Надежда Лекарска за атмосферата на игрите и участието на Кръстана."Тя потегли с №23 и никой не обръщаше внимание на нейното име, тук бяха най добрите, асовете в бягането. Когато финишира, на светлинното табло Кръстана Стоева се нареди на 9 място. От коментаторския пулт се чу възгласът: Браво, Кръстана, браво България. Тя беше сред най добрите, 9-та в света с най доброто централно европейско време в ски бягането. Това беше блестящо начало. Колко пъти след това този миг ще се повтаря като изпитание, победа и признание. Кръстана с успех участва на следващата олимпиада, 1964г. в Инсбрук. В бягането на 5 км е 13-та от 32състезателки, а в щафетата заедно с Н. Василева и Р. Димова се класира на пето място, като са спечелени първите две точки,за неофициалното класиране, където България е 18-та от 36 участващи страни. През 1966 г. на световния шампионат в Осло – Норвегия, Кръстана Стоева потвърждава високата си класа, като се класира пета на 5 и 10 км. И ако преди 6 години в Скуо Валей успешната и поява внесе неочакван смут сред световния елит, то сега я приемаха като равна с най-добрите, защото основателно претендираше за челните места и медалите. Наши студенти – спортисти и скиори, успешно участват в зимните универсиади. През 1964 г. на зимната универсиада Шплиндеров млин – Чехословакия, Кръстана заема второ място в бягането на 10 км и сребърен медал в щафетата. На четвъртата универсиада в Сестриере – Италия, Кръстана Стоева завоюва два златни медала в бягането на 10 км и в щафетата заедно с Н. Василева и В. Пандева. Успешни са участията и в международни състезания и купи.
 •През 1960 г. за купа Курикава – Германия, е трета, а за купа Труд-Свердловск заема второ място от 241 участнички и втора щафета.
 •През 1961 г. – първо място 10 км. в Закопане
 •През 1962 г. – първо място 10 км в Курикава
 •През 1963 г. – четвърто място 10 км – Курикава и първо място 5 и 10 км в първенството на Румъния
 •През 1965 г. – трето място на 5 и 10 км в най-голямото състезание по бягане в света – Клингентал
 •През 1966 г. – второ място 10 км в Копио-Финландия.
 
Малко са скиорите в нашата страна с толкова много и разнообразни титли в ски състезанията. В протоколите на БФС името на Кръстана Стоева фигурира 35 пъти като шампионка. Незабравими, трудно достижими върхове, към които се стреми всеки спортист, но стигат само най-добрите, най-подготвените, най-смелите. Ако разлистим протоколите от републикански първенства от 1959 до 1967 г., ще ни направи следното впечатление:
 •първи ден от състезание по бягане, където К. Стоева е първа, след обяд гигантски слалом – К. Стоева е в челната тройка.
 •втори ден – в щафетата Кръстана е първа, след обяд слалом, Кръстана отново се класира в челната тройка.
 
Този спортен устрем и успех продължава цяло десетилетие. Наистина това е едно златно десетилетие не само за универсалната спортистка Кръстана Стоева, а и за българския спорт. Повече от 11 г. тя бе на върха, онова велико начало, наречено шампионска титла – 35 пъти. Незабравими мигове от един живот. Още в гимназията в Чепеларе Кръстана Стоева е не само добра скиорка, а и много добре се изявява като лекоатлетка със завоюван златен медал на 800 м гладко бягане от републиканското първенство. Когато учи във ВИФ (НСА), не само е включена в отбора по хандбал, а е и една от основните състезателки. Включена е в националния отбор, майстор на спорта по хандбал. До 1985 г. е член на бюрото на БФ-ски и на комитета по ски бягане. В родното село, в родния дом, в семейството Кръстана получава първите уроци за живота като сила, като принцип, безкористност и онази безгранична обич към хората. Тя помагаше, раздаваше се в името на приятелството.Обичта към близки и приятели не я напуснаха до края на живота и. Не се възгордя от успехите, помагаше от сърце на всички. Може би затова истинските й приятели не я забравиха и след смъртта й. Под ръководството на Васка Манчева и с дарения на приятели, фирми, общини беше изграден паметник на гроба й в с. Стойките и осветен с панихида през 2008 г. Там в очите, сълзите, сърцата аз видях, аз почуствах, че това не е краят на един живот, а едно продължение и безмерна спортна слава, която Кръстана Стоева заслужи и никога няма да угасне, защото тя доказа себе си, прослави Родопа планина и България. Изживя звездни мигове, за които бе мечтала, борила и постигнала. Когато я питат кои са най-светлите и незабравими мигове, отговаря: “Това са онези мигове, когато съм била на почетната стълбичка на победителите и българското знаме се издига на най-високия пилон, а сълзите, които потичат по лицето, няма нужда да се възпират”. Последното състезание на Кръстана Стоева е участие в предолимпийските игри в Гренобъл през 1967г., където тя спечелва златен медал. Но с прекратяването на състезателната й дейност след този успех сякаш приключи, загуби се българското ски бягане на местно и международно ниво. На зимната олимпиада 1978 г. в Гренобъл нашите жени участнички се класират след 24-то място и 8-ма щафета. Следващата олимпиада в Сапоро 1972 г. вече нямаме нито едно участие, нито класиране – и така е до днес. Затова заслужава да си спомним с гордост и признателност за пътя на една незабравима спортистка, чиято спортна кариера започва от Родопа планина, премина през Тирол, Алпите, Сиера, Скандинавието, завършва в Гренобъл и пак Родопа планина я приюти в скута си, в родното село, за да ни напомни за един живот, един човек, живял достойно, за една спортистка, донесла много слава и гордост на България.

Автор: Васил Капушев
„Отзвук“ - Животът в Родопите, 07.01.2011 г., 10:18 ч.
http://www.otzvuk.net/news/krastana-stoeva-donese-mnogo-slava-i-gordost-na-balgariya
* оригиналният материал, който препечатваме, е публикуван точно преди 1 година, тогава годишнината е била кръгла

  Tweet