Днес, 18-ти септември 2011 г., спортен клуб "Славия" почете наскоро навършената юбилейна 70-та годишнина на легендарния скиор и футболист Александър Шаламанов. По случая публикуваме материал за него от архива на в. Топспорт.

През 1960-та в Скуо Вели Шаламанов спи в бивш затвор и се ръкува с Никсън

Много често се злоупотребява с понятието легенда. Но когато стане въпрос за Александър Шаламанов, дори може да се добави "бялата" легенда. При това в буквалния смисъл на думата. Шами, като всяко дете, родено в Бояна,  през лятото тича по топката с мисъл един ден да заиграе за "белите", а през зимата обува ските.

Но той е единственият от нашите спортисти, който успява да бъде отличен футболист и скиор едновременно. Неговата сага по белите писти и на зеления терен е невероятна и достойна за рубриката "Архивите са живи", където любопитните факти вървят един след друг след усмихнатия Шами.

На 16 годишна възраст Александър Шаламанов хвърчи с пълна сила по терена на Динамо (София), който се е намирал до сегашния басейн "Спартак". В тогавашния Левски, наричан по съветски образец Динамо, го закарва негов братовчед, който играе със синята фланелка. Започват да налагат Шами като централен нападател. Пасва много добре и като дясно крило, и в халфовата линия. Но на един приятелски мач трябва да дойде десен защитник от Спортист (Своге). Той така и не идва и треньорът на юношите на "сините" Коце Георгиев слага Сашо на десния бек, където Шами остава до края на богатата си футболна кариера.

Александър напуска Левски, след като роднината му се отказва изцяло от футбола по здравословни причини. Така Сашо по естествен начин се озовава при "белите". Той съвместява отлично двата спорта. Набрал самочувствие от ски състезания у нас и в Румъния, футболистът си позволява лукса да съчетава двата спорта в един ден. Например в една събота слиза от планината направо на игрището. По обяд в Пампорово печели бронзов медал на гигантски слалом.

Два часа по-късно Славия бие Локомотив (Сф) с 1:0 на стадион "Васил Левски" с гол на Михаил Мишев - Горнобанския кмет. На десния бек се подвизава Шами.

За тази среща той си спомня: "Теренът беше много труден и заснежен. Тогава играехме с обувки с гьон, който като се намокри, става тежък и се пързаля. Аз бях донесъл от планината вакса за ски и намазахме обувките на играчите, което много ни помогна за победата."

Преди да спечели третото място, Шаламанов участва с успех в гигантски слалом за купа "Рила", после за купата на вестник "Отечествен фронт". В ски кариерата му има две първи републикански места по гигантски слалом и многобройни на спускане. Но все пак най-голямото преживяване по онова време си остава участието му на зимната олимпиада през 1960 година в Скуо Валей. От София тръгва делегация от 10 души, водени от генерал Владимир Стойчев, съпругата му и Надежда Лекарска. Скиорите са Георги Варошкин, Георги Димитров, Петър Попангелов-старши и Александър Шаламанов. 

Подготовката за Олимпиадата се води в Кицбюел и Аделбоден. Преди това в България скиорите се готвят в Банско на пистата "Юрий Гагарин". И така идва денят, в който нашите спортни пратеници пресичат "голямата вода", както наричат Атлантическия океан. Там българската делегация, както и останалите представители на социалистическите страни, са поети от американския "Червен кръст". Първото невероятно нещо, с което се сблъскват нашите, е олимпийското село в Скуо Валей. Оказва се, че това е бивш затвор, в който са били закарвани най-изпечените престъпници и са били държани на строг режим.

За самата олимпиада творецът на чудеса Уолтър Елиъс Дисни (ирландец по произход), известен като Уолт Дисни, извършва невероятни неща и създава страхотен спортен комплекс. Организаторите правят престоя на всички спортисти повече от приятен и наситен. Първоначално ги водят на сто километра в Рино, щата Невада, където се намира най-големият тогава хазартен център. Шами залага дребна сума и печели, но не рискува повече.

След това разходката продължава два дни в Ню Йорк. Българските спортисти с интерес се изкачват до върха на най-високата сграда Емпайър Стейт Билдинг (тогава кулите-близнаци изобщо не съществуват). Следващите спирки за два дни са Чикаго и за три Сан Франциско с наклонената улица с трамваите, където се снимат прочутите холивудски филми.

На тази олимпиада Шаламанов се спуска три пъти. Класира се 37-и в гигантския слалом, 47-и в спускането и в слалома не завършва. Големите герои тогава са французите Ги Периа, Вьорне и австриецът Хинтерзеер. Един от любимците на Шами е също австриец - Молтерер, наричан "бялата светкавица", защото побеждава съперниците си с цели пет-шест секунди разлика, което в ските е убийствена преднина!

Изключително любопитен момент по време на олимпиадата се случва с нашите в деня на откриването. Тогавашният президент Дуайт (Айк) Айзенхауер на Щатите праща своя вицепрезидент Ричард Никсън със съпругата му да произнесе тържествената реч. След това обаче Никсън се спира за по-дълго единствено пред нашата делегация. Госпожа Никсън е впечатлена от естествените бели кожухчета от агнешка кожа, направени в България специално за нашите спортисти.

Канадците носят същия цвят връхни дрехи, но от изкуствена кожа. По този повод половинката на Никсън - бъдещия президент на САЩ, станал известен със скандала "Уотъргейт", подшушва нещо на ухото на своя мъж. След това двамата се ръкуват с всички български състезатели. Шами си спомня и до ден днешен ръкостискането с Ричард Никсън.

Шаламанов спира със ските през 1965 година, когато чупи крак на състезания за купата "Алеко" и после трябва да се лекува в продължение на 11 месеца. Ските не престават да го интересуват. Той се увлича по новите герои Жан Клод Кили, Карл Шранц и Тони Зайлер. Репутацията на скиор продължава да преследва Шами по света.

През сезона 1966/1967 Славия стига до полуфинал в турнира за КНК, където губи от Рейнджърс два пъти с по 0:1. На четвъртфинал "белите" срещат Сервет, където падат с 0:1 в Женева и печелят с 3:0 в София. "Белите" отпътуват за Швейцария с влак. На гарата в Женева от ръководството на Сервет очакват Шами с чисто нов комплект ски в знак на благодарност, че Шаламанов е практикувал активно обичания от тях спорт.

Другото, което си спомня десният бек на "белите" от този мач е, че сутринта целият терен бил заснежен. А после за мача идеално почистен със специални машини, които тогава нашите видели за пръв път. Останал сняг само по напречните греди. При 1:0 за домакините страхотен шут на Емануил Манолов обръснал купчина сняг от вертикалната греда и направил улей над вратата на домакините, който Шами цял живот ще си спомня.

Той спира с футбола през 1974 година, но не по своя воля. "Така направиха и с моя отличен приятел и набор 1941 Митата Якимов в ЦСКА. Принуждаваха ни да се откажем, а бяхме още в силите си", категоричен е легендарният спортист.

Като става въпрос за ЦСКА, около Шами има крайно интересен момент, свързан с "червените". За две години той е в спортната рота на "армейците", но като скиор. И през ума му не минава идеята, че може да играе за футболния отбор. Той като млад войник заедно с други негови набори участва...в поставянето и подреждането на плочки за новите трибуни на стадион "Народна армия". През есента на 1962 година е контузен Тулата Ковачев. За един мач в Толбухин (днес Добрич) Александър е поставен да играе спешно ляв бек.

Неговият кумир по десния фланг Кирил Ракаров играе извънредно като централен защитник, а Боре Гаганелов отдясно. Мачът завършва с победа за ЦСКА с 1:0 с гол на друг известен футболист, носил и бялата фланелка - Антон Кръстев.  Другият мач, който Шами изиграва вече на десния бек за ЦДНА, е срещу Марек в София. "Армейците" бият с 5:0. С това приключват участията му с червения екип. Главна заслуга за връщането на Шами в Славия има негов приятел, треньор по ски в белия клуб - Любомир Врингов. Така българският национал, чиито международен идол във футбола е бразилският му колега Джалма Сантос, се връща в Славия.

Днес неговият внук, който носи името му Александър Шаламанов, е в старшата възраст. Дядо му е категоричен, че внукът трябва да вложи много повече сериозност, за да продължи футболната си кариера и задържи клана Шаламанови в белия клуб не само като велика легенда.

Михаил Савов
в. Топспорт, 12.01.2007

  Tweet