Олимпиадата се провежда в нацистка Германия в момент, когато войските на Вермахта се готвят да окупират Рейнската демилитаризирана зона и да нарушат Версайския договор. Международният олимпийски комитет отправя белите игри в Баварските Алпи поради факта, че лятната олимпиада през 1936 г. получава друг немски град - Берлин. До Втората световна война страната, получила летните игри, има приоритетно право да организира и зимни игри. Чуват се призиви за бойкот заради антисемитизма, но МОК не приема доводите на антифашистите и предотвратява политически скандал около Гармиш Партенкирхен.
Домакините използват целия спортен форум като доказателство за превъзходството на Хитлерова Германия над останалия свят. Организаторите
налагат жестока цензура на международната преса
като само немски фотографи получават разрешение да отразяват дисциплините. На тоалетните се появяват надписи "Забранено за кучета и евреи" и при срещата си с Хитлер президентът на Международния олимпийски комитет Анри де Байе-Латур заявява: "Господин канцлер, табелите с подобни надписи противоречат на олимпийските традиции". На което Хитлер отговаря: "Господин президент, когато ви поканят на гости, вие съветвате ли хазяите как да се грижат за дома си?" Байе-Латур отговаря: "Простете, канцлер, но когато флагът с петте кръга се развее на стадиона, това вече не е Германия. Това е Олимпия, където ние сме домакините". Табелите са премахнати.
Няколко спортисти се отказват от участие в Германия, но сериозният отлив от мероприятията в Гармиш Партенкирхен се дължи не на еврейския въпрос. След включването за пръв път на алпийските дисциплини в олимпийската програма МОК
забранява участието на професионални ски инструктори
В знак на протест водещи алпийци от Австрия и Швейцария бойкотират олимпиадата. Сред тях са шампионите от Лейк Плесид Андре и Пиер Брюне (Фр), Джон Ши (САЩ) и други. Някои австрийци не подкрепят акцията, като участват под флага на Германия. Няколко делегации обвиняват и шампионката Соня Хени в професионализъм. В отговор обаче норвежката делегация заплашва, че в случай на дисквалификация на Хени всички норвежци ще напуснат Гармиш Партенкирхен, което би сринало Игрите. МОК подминава протеста с мълчание.
Секретната инструкция на Хитлер, съгласно която страната трябва да бъде представена като "мирен оазис, страна на добра воля и благородни цели", не е изпълнена. Самият Адолф Хитлер произнася встъпителната реч на откриването на IV зимни игри.

ГЕРОИТЕ

 За първи път на зимна олимпиада се появяват и българи, които се състезават в алпийските и северните дисциплини. Те са Борислав Йорданов, Асен Цанков, Боян Димитров, Христо Кочов, Иван Ангелаков, Димитър Костов и Рачо Жеков. В бягането на 18 км Хр. Кочов е 53-и, а щафетата 4 по 10 км (Кочов, Ангелаков, Костов, Жеков) е 15-а, предпоследна. Най-много медали от игрите събира кънкьорът Ивар Балангруд - три златни и един сребърен. А най-голямата сензация става загубата на Канада в хокейния турнир. Родоначалниците на хокея отстъпват с 2:1 златните медали на Великобритания, чиито 10 от 12 хокеисти живеят в Канада. Кленовите листа можеха да грабнат и златото, ако САЩ бяха преодолели британците. В драматичния мач между тях се изиграват 3 овъртайма, но съперниците така и не успяват да си разпечатат вратите. Тогава още няма правило за дузпите. Норвежецът Биргер Рууд - майстор в ски скока, печели спускането, а сънародничката му Лейла Шоу-Нилсен, кънкьорка и тенисистка, печели при жените. За първи път се появяват и алпийски дисциплини - спускане и слалом за мъже и жени, както и ски щафета 4х10 км.
Във фигурното пързаляне на двойки австрийците отстъпват златото на представителите на Третия райх. Двойката Ернст Байер и Макси Гербер са 4-кратни световни шампиони (от 1936 до 1939), 5-кратни европейски шампиони (1935-1939) и 5-кратни шампиони на Германия (1934, 1936, 1938 и 1939). Двамата първи изпълняват паралелен скок в състезание. Легендарната Соня Хени отново доказва, че няма равна, макар това да й струва титанични усилия. Поради огромното напрежение полиция удържа тълпата. Желязната пеперуда, както наричат Хени, грабва златото под носа на 15-годишната англичанка Сесилия Колидж и приключва участието си с нацистки поздрав. При мъжете индивидуално уверено се налага австрийският фигурист Карл Шефер.

СНЕЖИНКИ

 Въпреки антиеврейската истерия Германия е принудена да повика в състава си Рудолф Бал, най-силния хокеист в страната и капитан на националния отбор. Няколко месеца преди олимпиадата Бал, наполовина евреин, напуска страната заради антисемитските настроения. В навечерието на Игрите германското спортно ведомство го убеждава да се завърне, обещавайки му емиграция с цялото семейство след олимпиадата. Бал изиграва четири мача, вкарва две шайби, но се контузва и Германия не успява да пробие във финалната четворка.
* * *
За пръв път в Гармиш Партенкирхен се появяват ски щафета и ски алпийски дисциплини, като за пръв път се допускат и жени.
* * *
Благодарение на строителството на олимпийските обекти за Игрите през 1936 г., Гармиш Партенкирхен стана зимен курорт, какъвто е и до днес. В него вече се провежда един от етапите на Тура на четирите шанци. А през 2011 г. курортът ще приеме световното първенство по ски алпийски дисциплини.
* * *
След края на любителската им кариера през 1940 г. олимпийските шампиони Макси Гербер и Ернст Байер се оженват и участват в различни шоута, а през 1951 г. основават собствен "Леден балет на Макси и Ернст Байер". Впоследствие продават бизнеса си на собственика на Holiday on Ice.

Росен Бабоев
в-к 7 дни спорт
Четвъртък, 4 Февруари 2010 г.

  Tweet