За първи път Азия организира олимпиада, която е ознаменувана с рекордни инвестиции от японските власти. Рекордни са и приходите за организаторите. В Сапоро телевизионните права са изтъргувани за $8,5 млн., което е 3 пъти повече от платеното в Гренобъл. Белите игри все повече се комерсиализират, макар че МОК още не се отрича от постулатите на любителския спорт. Това противоречие предизвика сериозен конфликт преди началото на състезанията в Сапоро. Президентът на МОК Ейвъри Бръндейдж излиза с предложение да се дисквалифицират около 40 спортисти, сключили търговски и рекламни договори.
Все пак босът не изпраща в масово изгнание спортистите търговци, но наказва сурово един: лишава от олимпийски лиценз австрийския алпиец Карл Шранц, който всяка година прибира над $50 000 от производителите на спортна екипировка. По това време 33-годишният Шранц е идолът на австрийските алпийски ски. На игрите през 1968 г. той е лишен от златен медал заради спорно съдийско решение и специално удължава кариерата си до Сапоро'72, за да поправи тази несправедливост.
В скандално интервю за в. "Джапан Таймс" Шранц заявява: "Изискванията за чист аматьоризъм ни връщат към ХIХ век, когато спортистите са смятани за аристократи, а всички останали за парии." Дисквалификацията на Шранц е посрещната в Австрия с бурно негодувание. 100 000 фенове посрещат спортиста в родината му и го приветстват като олимпийски шампион.
От споровете около любителския статут на олимпийците се възползва хокейният тим на Канада, на който му е дошло до гуша от неудачи. Кленовите листа настояват или да им разрешат включването на играчи от НХЛ, или да забранят участието на отбори от социалистическия блок, съставени от "замаскирани профита". Инициативата на канадците обаче остава без внимание и те бойкотират игрите. Така за първи път в олимпийската история хокеят остава без участието на родоначалниците му. Отново СССР грабва златото само с един равен мач - срещу шведите.

СССР вади нови майстори

В състава на съветската сборная вече настъпва смяна на поколенията. Идва нова плеяда хокейни звезди - Валерий Харламов, Борис Михайлов и Владислав Третяк, които половин година след Сапоро стават герои на първата суперсерия СССР - Канада. Олимпиада'1972 е последният турнир, в който начело на съветския отбор е треньорският дует Аркадий Чернишев и Анатолий Тарасов. На японския лед трикратни олимпийски шампиони стават Виталий Давидов, Виктор Кузкин, Александър Рагулин и Анатолий Фирсов.
Блестящият тим на СССР за пореден път доказва, че е флагман на хокейното изкуство. Съперниците просто нямат какво да противопоставят на съветските хокеисти. За тях да спрат "червената машина" било практически невъзможно.

Снежинки

На репетицията на церемонията по откриването един от зрителите обръща внимание на оргкомитета, че олимпийските кръгове върху флага на стадиона са неправилно разположени. Както е известно, редът, узаконен от олимпийската харта, е: син, жълт, черен, зелен и червен. Става ясно, че сгрешеният флаг се е развявал на всички зимни Игри от 1952 г. И никой нищо не е забелязал.
* * *
Като първи организатори на олимпиада в Азия, японците не разчитали на успех от своите спортисти - през цялата история те са спечелили само един сребърен медал. Основната задача на Игрите се свеждала до демонстрация на социалните и икономическите преобразувания в страната през последното десетилетие. Затова в Сапоро са акредитирани над 4000 журналисти.
* * *
В екипировката на спортистите започва активно използване на нови материали, които много скоро ще променят зимните дисциплини до неузнаваемост.
* * *
След победата на австрийката Беатрис Шуба във фигурното пързаляне е преразгледана системата за съдийство. Беатрис става шампионка благодарение на безупречното си изпълнение на задължителните фигури. Във волната програма тя заема 7-о място, но точковият запас й стига за златото. За избягване на подобни казуси в индивидуалните състезания е решено да се въведе кратка програма.

Героите

България е представена от 4-ма състезатели - алпийците Иван Пенев и Ресми Ресмиев и ски бегачите Венцислав Стоянов и Петър Пенков. Нашите обаче не влизат в първите 20-ици на нито една от 6-те дисциплини, в които участват.
Звездата на олимпиадата е кънкобегачът Ард Схенк (Хол). Студентът по медицина с размери 1,90 м и 90 кг взема три златни медала на 1500, 5000 и 10 000 м и бива кръстен "Кили от Сапоро". Благодарение на неговите победи холандците се затвърждават като законодатели на модата в бързото пързаляне с кънки. След трите златни медала на Галина Кулакова две титли при дамите печели и швейцарката Мари-Терез Надиг - в спускането и гигантския слалом.
Вячеслав Веденин пък става първият съветски шампион в индивидуална гонка на скиорите. Големият подвиг на 30-годишния Веденин е в щафетата. В заключителния етап той стартира с 61 секунди закъснение от норвежките лидери, но догонва съперника си Йонс Харвикен километър преди финала и донася победата на своя отбор с преднина 9 секунди. Друга важна веха за съветския спорт на тези Игри е първото олимпийско злато за фигуристката Ирина Роднина, която по това време излиза на леда с Алексей Уланов. Техният треньор, големият Станислав Жук, копнее за победа още от Скуо Вали, когато излиза на олимпийския лед с жена си. По това време обаче още не могат да спорят с най-добрите чужденци, затова Нина и Станислав се задоволяват с 6-о място.
След Скуо Вали обаче представителите на съветското фигурно пързаляне на двойки постигат огромни успехи, като тяхното майсторство става международен еталон. Естествено, на най-висшия пиедестал в Сапоро стъпват учениците на Жук - Роднина и Уланов. Трудно е да се каже кой в този момент е по-щастлив - младите шампиони или техният треньор. Това е обща победа. В другите спортове също гръмват сензации. Японците доминират в ски скоковете от малка шанца, Войцех Фортуна става първият полски шампион на голяма шанца, а испанецът Фернандес Очоа печели първото олимпийско злато за своята страна в алпийските дисциплини.

Росен Бабоев
в-к 7 дни спорт
Четвъртък, 11 Февруари 2010 г.

  Tweet