Подготовката за игрите започва в разгара на най-сериозната организационна криза в следвоенната олимпийска история. Американският град Денвър, спечелил правото да приюти олимпиадата през 1976, две години преди началото й се отказва от домакинство. Жителите на града са възмутени, че за подготовката на Игрите местните власти трябва да похарчат 3 пъти повече средства от първоначалния проект. В Денвър се провежда референдум, при който 62% от гражданите гласуват против олимпиадата. Друг вариант е канадският град Уистлър - същият, който сега приема Игрите заедно с Ванкувър. Но и този проект се проваля заради смяна на правителството в Канада. Своите услуги предлагат също американският Солт Лейк Сити и Лейк Плесид, финландският Тампере и френският Шамони. Уморен от домакини фантоми, МОК решава да заложи на най-надеждния - австрийския Инсбрук, приел бялата олимпиада и през 1964 г. и притежаващ цялата нужна инфраструктура. Олимпиадата протича успешно и повтаря рекорда на Гренобъл '68 по брой на страните участнички.
След трагичните събития от лятната олимпиада в Мюнхен през 1972 в Инсбрук са предприети безпрецедентни мерки за сигурност. Голямо внимание се отделя на разполагането на почетните гости, официалните лица, представителите на пресата и, разбира се, на спортистите. Отделът по церемониите, ръководен от полковник Алфред Нагъл, организира всичко. Полковник Нагъл, завеждащ този отдел и през 1964 г., изпълнява тази отговорна функция образцово с малък колектив от сътрудници. Разработени са и усъвършенствани транспортна система, връзки със сервизни бази, телевизия и печат, медицинско и информационно обезпечение, реклама, спортни и културни обекти. Построени са и куп нови спортни обекти на стойност 200 млн. шилинга.
Освен това МОК поохлажда своя устрем в борбата с комерсиалните инициативи на спортистите. Този въпрос е актуален повече от 10 г. и силно накърнява имиджа на олимпиадите през 1968 и 1972 г. Този път угрозата от дисквалификации на спортисти заради рекламни договори е минимализирана. Организаторите обаче не успяват да върнат в хокейния турнир канадците. В навечерието на Игрите се отказват и шведите, дали на националната си хокейна лига професионален статут. Всичко това открива пред съветските хокеисти пътя към четвъртото злато. Златната сборная на СССР, в чийто състав влизат знаменитости като Владислав Третяк, Валерий Харламов и Борис Михайлов, печели на австрийския лед всичките си 5 мача. В решаващия двубой с чехословашкия отбор съветските запалянковци на няколко пъти са обхванати от паника: сборная отстъпва с 0:2, а после и с 2:3, но в крайна сметка приключва мача в своя полза.

Героите  
 
За пръв път страната ни е представена в повече от един спорт - в Инсбрук дебютираме в хокея на лед и биатлона.
Най-добрият в българските ски Петър Попангелов става 26-и в гигантския слалом, а настоящият спортен журналист Сашо Диков не завършва втория манш в слалома. Дебют на олимпиада прави и Иван Лебанов, който след 4 години става първият ни медалист от зимни игри. Сега той се нарежда 24-и в ски бягането на 15 км. В биатлона Христо Маджаров и Илия Тодоров завършват съответно на 32-о и 43-о място от 52-ама стартирали. В хокейния турнир българският тим записва загуби и в 5-те си срещи: от Австрия (2:6), от Швейцария (3:8), от Югославия (5:8), от Румъния (4:9) и от Япония (5:7).
Лъвският пай на олимпиадата се пада на сборная на СССР независимо от всички интриги. Най-успешни са стартовете в биатлона, ски бяганията, хокея, кънки бяганията (където Татяна Аверикан печели 2 златни и 2 бронзови медала) и фигурното пързаляне. При фигуристите двукратна олимпийска шампионка става Ирина Роднина в двойка с Александър Зайцев. В Тирол дебютират танцовите дуети във фигурното пързаляне. Първа титла в историята грабват Людмила Пахомова и Александър Горшков, които изпреварват с голяма разлика Ирина Мойсеева и Андрей Миненков. В танците за пръв път на зимни игри се появява и тъмнокож спортист - американката Тай Бабилония, заела пето място в дует с Ранди Гарднър. Освен това в състезанията при мъжете американецът Тери Кубик за първи път изпълнява задно салто. Върху крайните оценки обаче този трик не оказва влияние и впоследствие е забранен. Самият Кубик заема седмо място, а победата празнува британецът Джон Къри. Олимпийският шампион, когото често обвиняват в женски стил на пързаляне, след Игрите признава своята нетрадиционна сексуална ориентация. Къри умира от СПИН на 44 г. Най-впечатлена остава публиката от австрийския алпиец Франц Кламер, който развива в спускането над 100 км/ч и печели златния медал.
 
Кодеин, ефедрин и Норвегия

Хокейните баталии са предшествани от странна история с епидемия от грип в отбора на ЧССР. В мача с поляците някои от чехите не излизат на леда заради болки, но въпреки всичко ЧССР се налага със 7:1. След срещата в пробата на капитана на чехословашкия отбор Франтишек Поспишил е открит забраненият препарат кодеин и на отбора е присъдена загуба с 0:1.
Франтишек Поспишил се оказва вторият в историята спортист, приел допинг по време на зимна олимпиада. Първа в този черен списък е съветската скиорка Галина Кулакова. В пробите на трикратната шампионка от Сапоро '72 е открит ефедрин. Според официалната версия той е попаднал в организма на спортистката заедно с лекарство против простуда. Според днешните стандарти Кулакова се измъква необичайно суха - анулирано е третото й място в гонката на 5 км, след което на скиорката позволяват да излезе на старта на 10 км и на щафетата, където тя печели бронзов и златен медал. Смята се, че инициаторите на проверката на спортистите от Източния блок са норвежци, които се опитвали по този начин да отстранят конкурентите.

Росен Бабоев
в-к 7 дни спорт
Петък, 12 Февруари 2010

  Tweet