Страх от победата ли? Та кой би се страхувал от нея?! Нали в крайна сметка всички към това се стремим!

И все пак има състезатели, които се ужасяват от мисълта за победа; звучи нелогично, но не всеки е в състояние да понесе тежестта на медала (новите отговорности, все по-трудните предизвикателства, нежеланото чуждо внимание, изолацията от обичайната среда). Победата изведнъж вдига летвата толкова нависоко, че вместо радост провокира тревога и страх: „Ами ако се проваля?“

С всеки нов успех психологическият товар става по-тежък, представата за поражението се хиперболизира и запазването на статуквото се превръща в жизненоважна цел. Това се отразява пагубно на мотивацията, на самочувствието и в крайна сметка - на резултатите.

Защо се получава така?

• Победителят е обект на повишен интерес от страна на треньора, съотборниците и феновете, а тази роля не е за всеки. Има хора, които се притесняват от „светлината на прожекторите“ - за тях това е допълнителен стрес.
• За тийнейджърите непосредствената среда е особено важна. Страхът от съперничество, завист и отхвърляне може да демотивира децата и да потисне стремежа им към изява.
• При момичетата допълнителен фактор е самовнушението, че жената трябва да е по-ниско поставена от мъжа и че успехът я прави непривлекателна.
• Най-голяма заплаха за подрастващите състезатели представляват родителите, които още при първия им успех започват да градят планове за бляскаво бъдеще. Това е мощен източник на напрежение и страх. Единственият изход за децата, попаднали в такава ситуация, е да осуетят спортната си кариера, за да избягат от живота, който най-близките им хора се опитват да предначертаят за тях.

Представете си какво преживява един 13-годишен скиор, чиито родители са бивши състезатели. Ежедневната му среда и делниците на цялата му фамилия са свързани само със спорт; брат му също жъне успех след успех и вече всички са вперили очи в най-малкия – негов ред е да покаже какво може. Всеки път когато застане на старта, той се ужасява от мисълта, че може да се провали. Очакванията и надеждите на околните се оказват непосилно психологическо бреме. Макар да притежава необходимите качества и умения, за да се реализира успешно като първокласен спортист, той изведнъж осъзнава, че не желае да се занимава със спорт, не желае да бъде център на вниманието и да носи на раменете си чужди амбиции. Единственото, за което мечтае, е да прекрати състезателната си кариера и да поеме по свой собствен път.

Но как ще реагират родителите му?

Това момче няма избор - то постъпва в националния отбор, тренира усърдно и точно преди най-отговорното състезание претърпява серия от контузии. Тогава всички си казват: „Ех, можеше да постигне толкова много, но... жалко.“ Няма очаквания, няма прожектори, няма стрес. Проблемът е разрешен

Децата проявяват вроден стремеж към себедоказване, те непрестанно изследват границите на своите възможности, атакуват нови върхове и ги превземат, за да се утвърдят сред приятели и връстници. Ако получат безрезервна любов и морална подкрепа, те ще постигнат най-доброто, на което са способни; ако разполагат със свободата сами да решат с какво да се занимават, ще се борят за своите победи и ще изпитват заслужена радост от тях.

Не ги лишавайте от това.

ProCoach
18 април 2011 г.

  Tweet