В Част 1 разгледахме темата за приемствеността и потърсихме отговор на въпроса защо добрите състезатели рядко стават успешни треньори. Обърнахме внимание на професионалната подготовка и на правилната емоционална нагласа. Третият фактор е умението за общуване.
В индивидуалните спортове деспотичното его и агресивното желание за себедоказване са безспорно психологическо преимущество и необходимо условие за успех. В треньорската работа обаче подобни качества не само че ще ви провалят, но и ще се отразят пагубно на отбора ви.
Когато работите с хора, авторитарният маниер, назидателният тон и прекомерният психологически натиск могат да доведат до редица проблеми, например:
Не допускате друг да взема решенията. |
Това е сигурен начин да тласнете състезателите си към провал. |
Не позволявате на състезателите да поемат отговорност. |
Така им отнемате всеки шанс да се докажат. |
Смятате, че няма какво да научите от своите състезатели. |
По този начин се лишавате от безценни възможности за развитие. |
Цялото ви поведение говори: „Това е моят отбор, това е моето състезание.“ |
Отборът е ваш, но състезанието е на състезателите! |
Подавате твърде много информация в неподходящ момент. |
Това обърква състезателите и ги тласка към погрешни решения. |
Насаждате чувство за непълноценност и неспособност за самостоятелно вземане на решения. |
Така обричате отбора си на 100-процентов неуспех. |
Потискате всяка проява на творчество. |
Това убива мотивацията на хората, с които работите. |
Провокирате гняв и неудовлетворение у подчинените си. |
Помнете: всеки член на треньорския и техническия екип е в състояние да допринесе за постиженията на състезателите, стига да му дадете възможност да си свърши работата. |
Създавате напрежение и чувство на тревога. |
Основното правило е: колкото по-близо е стартът, толкова по-малко наставления трябва да давате. |
Изпращате негативни послания към състезателите, например: „Не сте достатъчно подготвени, затова се налага да ви инструктирам до последния миг.“ |
Това е точно обратното на задачата ви като треньор. |
Освен бившите топ състезатели, има още няколко типа треньори, които са склонни да оказват задушаващ психологически натиск върху своите възпитаници:
- Начинаещите треньори, които бързат да се докажат.
- Треньорите, които не вярват в своите качества и се престарават в опитите си да компенсират това. Често такива хора се стремят на всяка цена да се харесат на родителите и клубното ръководство.
- Треньорите, които не вярват в качествата на своите състезатели и смятат, че трябва непрекъснато да ги контролират.
- Треньорите, които са на изпитателен срок и подлежат на наблюдение и оценка.
- Треньорите, които проявяват егоизъм в работата си и гледат на състезателите като на средство за издигане в кариерата.
Как да избегнем това?
- Вярвайте в себе си.
- Игнорирайте собственото си его и мислете на първо място за интересите на отбора.
- Клубното ръководство разчита на вашето ефективно партньорство със състезателите. Колкото по-солидно е взаимното ви доверие, толкова по-бързо ще се развивате.
- Позволете на състезателите си да вземат решения, да се справят проблемите си, да допускат грешки и да се учат от тях.
- Помнете, че независимо от квалификацията и опита си треньорът трябва да се усъвършенства всеки ден. Няма значение какви медали и дипломи имате – това е професия, която се учи цял живот.
ProCoach 15 март 2011 г.
|