Талантът е на особена почит у нас. Всички родители са готови да се закълнат, че децата им са талантливи – нещо, което, разбира се, е статистически невъзможно. Да, има хора, които се раждат с изключителни качества, благоприятстващи развитието им като състезатели, но те са единици. Ако детето ви не е сред тях, това не значи, че няма бъдеще в спорта. Нещо повече – дарованието в никакъв случай не е гаранция за успех. Понякога даже е точно обратното.

За съжаление, българите рядко си дават сметка за това. Попитайте своите приятели с какво биха искали да се отличават – с талант или с трудолюбие. Знаете какво ще ви отговорят, нали?

Е, добре. Да си го кажем направо: талантливият човек може да привикне и да се труди, но трудолюбивият не може да придобие талант. А за да успеете като състезател, са ви необходими и двете.

Всеки знае, че даровитите деца напредват бързо и лесно. Това обаче понякога ги прави мързеливи. Когато успехът е придобивка, а не завоевание, трудно си даваме сметка за истинската му цена. А най-лошото, което може да се случи на един подрастващ състезател, е да заживее с мисълта, че победата му се полага по право. От тук до разочарованието има само една крачка. Ето защо взаимовръзката между усилие и резултат е толкова важен урок; пропуснете ли го в най-ранна възраст, наваксването му може да бъде болезнено.

Да предположим, че сте се родили с необикновени способности. Години наред не срещате сериозна конкуренция в лицето на своите връстници, но един ден просто нямате късмет и отбелязвате съкрушителна загуба. Това е демотивиращо преживяване: до момента всички са превъзнасяли удивителния ви талант, а ето че сега се озовавате на опашката. Ами ако никога вече не се домогнете до медал?

Според детската логика талантът е като вълшебен пръстен – както сте го получили, така можете и да го изгубите. Мисълта, че вече не притежавате този дар, преобръща представите ви за себе си и поваля от упор крехката ви самооценка. Тъй като сте свикнали да ви смятат за изключение, вие не желаете да се трудите като всички останали – това просто не ви приляга.

Какво ви остава?

Възможностите са три:
1) ще се предадете и ще загърбите спорта;
2) ще продължите постарому и ще постигате все по-слаби резултати;
3) ще развиете качествата, които са ви липсвали досега.

Да приемем, че сте избрали третия вариант. Минава време, вие израствате като състезател и се озовавате сред най-големите дарования във вашата възрастова група. Там обаче нивото е друго и вродените ви физически качества вече не ви открояват. Единственото, което може да ви даде преднина, е трудът. Упоритият, постоянен, безмилостен труд. Ще съумеете ли да се адаптирате в новата ситуация? Ще съумеете ли да я обърнете в своя полза?

Вероятно познавате хора, които са минали през това; вероятно и вие самите сте минали през това. Тогава сигурно знаете, че талантът може да бъде и шанс, и изпитание. Шанс – защото ви дава отлична стартова позиция, за каквато повечето хора могат единствено да мечтаят. Изпитание – защото само от вас зависи дали и как ще стигнете до финала.

Следва: "ТРУД vs ТАЛАНТ – Част II: Да отгледаш талант".

ProCoach
17 март 2012 г.

  Tweet