Планове, планове, планове! Започваме всеки следващ сезон заринати от бумащина – само защото някой е казал, че задължително трябва да разполагаме с детайлен учебно-тренировъчен план!

Няма ли друг начин?

Има! Но първо трябва да се отучим от нещата, които сме научили (Йода).

Да си представим, че не сме и чували за периодизация, нямаме спортно-педагогическа квалификация и започваме работа без абсолютно никаква подготовка. От какво ще се ръководим?

Вероятно ще се постараем да направим така, че всяка тренировка да осигури на нашите състезатели оптимални условия да разгърнат пълния си потенциал. Е, при положение че нито ние, нито те могат да предвидят каква ще е физическата и психическата им кондиция след няколко месеца, какъв е смисълът да планираме работата си отсега?

Тогава защо го правим?

Ами ако...

Ако не планираме тренировките? Ако не се мъчим да формираме нагласата на състезателя, а решим да я следваме? Ако тренираме без да планираме?

Възможно ли е?

За да си отговорим на този въпрос, първо трябва да се отучим от нещата, които сме научили...

Има дни, в които спортистът просто не е в състояние да реализира пълния си потенциал. Можете ли да ги предвидите? През последните няколко десетилетия това беше Свещеният Граал на спортната педагогика: разработването на лесни, достъпни и надеждни критерии, по които да се установи кога състезателят е готов да работи максимално ефективно.

Мнозина са се опитвали да предложат решение за тази задача. От 50-те години на миналия век до днес се счита, че меренето на пулса рано сутрин е идеалният начин да се оцени моментното физическото състояние на спортиста. Донякъде е така, но този метод няма да ви помогне да разберете дали като дойде на пистата в 4:00 следобед, вашият възпитаник все още ще има сили и желание да тренира на пълни обороти. Трябва ви тест, който да провеждате непосредствено преди същинската тренировка, за да решите върху какво и до каква степен е уместно да се акцентира.

И така, вашата основна отговорност като треньор е да създадете оптимални условия за реализиране на пълния потенциал на своите състезатели, като отчитате състоянието и възможностите им във всеки един момент от тяхната подготовка – а вашата най-голяма мечта е да ги направите победители. Как ще постигнете това, при положение че конкурентите ви работят по същия план, по който работите вие?

И още нещо: ако приемем, че всяка тренировка трябва да отговаря на моментното състояние на спортиста, не е ли безпредметно и безотговорно да следваме план, съставен няколко месеца предварително?

Вариант 1

Ако сте начинаещ треньор, за вас е изключително важно да планирате всичко до последния детайл, защото в тази професия само с ентусиазъм и импровизация доникъде няма да стигнете – нужни са знания, самодисциплина и опит.

Вариант 2

Треньорите от световна величина също пишат годишни учебно-тренировъчни планове, но в процеса на работата реагират на променливите условия и се адаптират към потребностите на състезателя.

Вариант 3

Да допуснем, че вие сте някъде по средата. Планирате ли работата си и защо?

Три са причините, валидни за мнозинството от вашите колеги:
1. Така е по-лесно.
2. Така пише в учебниците.
3. И другите правят така.

А нужно ли е?

Отговора на този и други въпроси вижте в Можем ли да тренираме, без да планираме? – Част II.

ProCoach
20 юни 2011 г.

Следва: Можем ли да тренираме, без да планираме? (част II)

  Tweet