Висок, млад, непоносимо красив брюнет, джамджия и тенекеджия по професия, австриецът Тони Зайлер става първият алпиец, спечелил 3 златни медала в една олимпиада. Година или две по-късно в Австрия се провежда национална анкета коя личност е дала най-много на страната си в нейната хилядолетна история. Тони Зайлер, планинският лъв от Кицбюел, е 5-и след Волфганг Амадеус Моцарт.
Антон "Тони" Зайлер е роден през 1935 г. в Кицбюел - дома на Ханенкам с легендарната писта "Щрайф". Докато чиракува при баща си, красивото дете израства почти буквално върху едни от най-великолепните склонове на Тирол. Скоро става ясно, че със своя талант и магнетизъм Тони ще бъде първата суперзвезда в ските на Австрия. Това означава много в една страна, в която ските са национален спорт, а професионалните скиори, боготворени като национални герои, често заемат високи постове в политиката или света на бизнеса. Тони Зайлер получава първия си чифт ски, когато е на две годинки. Любимата фраза на баща му е: "Да караш ски е по-лесно, отколкото да ходиш". Години по-късно самият Тони започва да повтаря тази фраза на децата от секцията, която ръководи в прочутата ски школа на брат си Руди Зайлер "Червените дяволи". Според експерти Тони притежавал нечовешко "око" и за най-дребните грешки в техниката на даден скиор. "Достатъчно е да го зърна как се спуска по склона", уверявал големият майстор.
Тони прекарва детството си в Кицбюел, който още през 30-те години е водещ център в зимните спортове. На крехката възраст от 17 г. младежът печели тиролския шампионат по спускане, слалом и гигантски слалом. Три години по-късно младокът с легендарната островърха шапка печели същата тройна алпийска корона и на зимната олимпиада през 1956 г. в италианския град Кортина Д'Ампецо. И то с такава категоричност, че преднината му от 6,2 секунди пред втория, съотборника му Андреас Молтерер, в гигантския слалом до ден-днешен е олимпийски рекорд.
Преднината му в слалома пък е 4 секунди
По заледения склон на пистата за спускане 8 скиори падат и се контузват, докато 15 минути преди старта Зайлер къса ремъка на обувката си. Взема назаем от треньора на италианците и печели дисциплината с аванс от 3,5 секунди. Преднината, с която печели медалите си в Кортина, е немислима за днешните стандарти в ски спорта. Затова оттогава имената Кортина и Тони Зайлер вървят ръка за ръка. При това симпатичният планинец надвива конкуренцията с нехаен вид и провинциална непринуденост - наричат го селяндур, а той реагира със свенлива усмивка. Над всичко това обаче е
несравнимата му комбинация от грация и сила
Вместо да преминава плътно, "облизвайки" колчетата, Зайлер избира по-висока линия, което означава по-дълъг маршрут, но и по-голяма скорост. "Това е стилът на Фил Мер, но перфектният е Стенмарк", усмихва се Зайлер. Само още двама алпийци са печелили 3 златни медала от една олимпиада - Жан-Клод Кили (Гренобъл-1968) и Яница Костелич (Солт Лейк Сити-2002).
Година след обявяването на независимостта на Австрия победата на Зайлер се превръща в символ на новата страна. Завръщайки се в Австрия, Тони Зайлер е посрещнат триумфално, както "Бийтълс" няколко години по-късно.
Кръщават го Светкавицата от Кицбюел (Blitz von Kitz, като в случая "блиц" няма нищо общо с нацисткия термин "Блиц Крийг"). Заради неизменния му черен екип го наричали и Черната мълния.
Тони почти повтаря своя трипъл през 1958 г. на световното, прибирайки два златни и един сребърен медал в трите дисциплини. Триумфите му
бързо го превръщат в икона за цяло поколение млади австрийци
За най-голям ужас на феновете си Зайлер се оттегля на върха на своята кариера. На 22 г. той е спечелил повече елитни състезания от всеки друг. Единствено майка му го оправдава с прочутата фраза: "Тони спечели достатъчно медали, време е да направи малко пари".
От 1957 се записва в школа за актьорско майсторство в Берлин. След 1959 обаче остава активно свързан с профи ските - като представител на няколко национални и международни ски асоциации и като треньор на австрийския национален отбор. По това време тимът на Австрия е могъща и луксозна машина с бюджет от $600 000 на година и 13 треньори. Зайлер получава $25 000 на година. През лятото отборът тренира в Чили, Нова Зеландия и Австралия. Един огромен бизнес, какъвто не е имало по негово време, споделя Зайлер.
В същото време харизматичният мъж жъне успехи и като кинозвезда в типичния австрийски жанр от 20-те години - романтични мелодрами, представляващи смес от алпийски приключения, любовна драма и морален сюжет.
В 22 филма Тони играе хокеен вратар, граничар, каубой, автомонтьор
бензинджия и естествено щур скиор. Тони обичаше да казва: "Дори да спечеля "Оскар", той пак не може да се сравни с нито един от златните ми олимпийски медали".
Пробва се и с микрофона, като издава 18 грамофонни плочи, които се продават най-вече в Япония. Междувременно играе и голф и през 1976 се жени за германската шампионка по голф Габи Румени, която умира през 2000. От нея има син Флориан. През 2006 се жени повторно за Хедвиг Фишер.
След като три пъти е Спортист на годината, през 1999 г. го избират за Спортист на века, а няколко месеца преди смъртта му австрийският ски съюз му връчва "Снежния кристал на ски спорта". След дълга борба самият Тони умира от тумор в мозъка през 2009 г. Австрийската телевизия веднага прекъсва вечерната си програма, за да покаже документален филм за своя велик син, последван от прожекцията на два от филмите му, включително "Черната мълния".

Росен Бабоев
в-к 7 дни спорт
Неделя, 7 Февруари 2010  

  Tweet