Олимпиадата се провежда за пръв път след 12-годишна пауза (заради Втората световна война) в Швейцария, която практически не е засегната от войната. За втори път (след 1928 г.) домакин става китното градче Сен Мориц от 30 януари до 8 февруари 1948 г. Сен Мориц е първият град, който получава два пъти правото да организира зимна олимпиада. Тази чест обаче е спечелена при доста заплетени обстоятелства. През 1940 г. олимпийските игри трябвало да се проведат в Сапоро, но Япония се отказва заради военните действия в Манджурия. Тогава игрите са предадени на Сен Мориц, но проектът не се реализира заради конфликта по повод любителския статут на алпийските инструктори. След което се разглеждат варианти за провеждането на зимния празник в Германия или Финландия, но началото на Втората световна война осуетява идеята и принуждава всички задълго да забравят за спорта. През 1945 г. желание да организират игрите изявяват само градове, незасегнати от бойните действия и разполагащи вече с олимпийски обекти. Това са Лейк Плесид и Сен Мориц. Дадено е предпочитание на държава, която не членува във военен блок.
Последствията от войната са все още осезателни. На игрите не са поканени спортисти от страните лидери в Хитлеровата коалиция - Германия и Япония. Заради недостига на средства много спортисти пристигат в Сен Мориц със самоделна екипировка или въобще без такава. Например по време на състезанията норвежките скиори обработват ските си в американската база.
От страх да не "настъпят мотиката" отново, швейцарците вземат мерки да не повторят негативите от игрите през 1928 г. Първо, сроковете за провеждане на стартовете са издърпани по-напред, за да се намалят шансовете за затопляне на времето. Второ, организаторите подават ръка на Конфедерацията за изработване на специални олимпийски марки и монети. Тяхната реализация помага съществено за попълване на бюджета на олимпиадата. Старият конфликт по повод алпийските инструктори е благополучно разрешен и в състезанията на скиорите вземат участие най-силните спортисти. В организационен аспект обаче пак има проблеми. За 20 г. от първата олимпиада Сен Мориц не се променя много: същите малки хотели, малки трибуни и пръснати спортни обекти на голямо разстояние един от друг. Обидените шведи наричат събитието "олимпиада в хотел", намеквайки, че зрителите предпочитали да си седят в ресторантите, вместо да се катерят пеша по планинските пътеки до обектите.
Въпреки всичко олимпиадата преминава в атмосфера на следвоенен подем, разбирателство и дружба под лозунга "Игри на възраждането". Сен Мориц се радва на устойчиво време, стабилна снежна покривка, 1800 м надморска височина и въздух, наподобяващ "сухо шампанско" - поради което наричат този курорт "обител на милиардери". Игрите събират рекорден брой участници и дават мощен импулс за целия следвоенен спорт. В стартовете не участват представители на СССР, но страната изпраща в Швейцария свои наблюдатели.

Ражда се нова сила в хокея

Хокейното нулево равенство между Канада и Чехословакия на финала позволява и на двата отбора да приключат турнира безпрецедентно - без загуба. Интересното е, че трите предишни олимпийски срещи между двата отбора завършват при общ резултат 52:0 (!) за канадците. По всеобщо мнение хокеистите на Чехословакия в Сен Мориц не са по-слаби от канадците, като в атакуващите действия дори ги превъзхождат. Не случайно капитанът на чехословашкия отбор Забродски, вкарал 28 шайби, е признат за най-добър нападател на олимпиадата.

Концлагерист обира овациите
Двоен шампион в алпийските ски загива във Ф1 като пилот на Ферари

Двукратният олимпийски шампион в скокове от трамплин Биргер Рууд не успява да защити своето звание и заема второ място след съотечественика си Петер Хугстед. Но именно 36-годишният Рууд, съсипал здравето си в немски концлагер, е удостоен с най-много аплодисменти от трибуните.
В слалома американската алпийка Гретхен Фрейзър регистрира най-бързо време в слалома в първия манш. Преди втория манш се поврежда телефонната линия за отчитане на резултатите. Въпреки 17-минутната пауза тя отново се спуска най-бързо и спечелва първото злато за САЩ в алпийските ски. Анри Орейе (Фр) грабва две олимпийски титли. Алпиецът от Вал Д'Изер печели спускането и комбинацията, с което става първият французин с титла от зимна олимпиада. По-късно се отдава на автомобилите. Като пилот на "Ферари" във Формула 1 катастрофира през 1962 г. и загива на пистата "Линас-Монтлери".
В мъжкото и женското фигурно пързаляне инидивидуално царуват северноамериканските фигуристи Дик Бътън и Барбара Ан Скот. Изпълнението на Дик Бътън е потресаващо както за зрителите, така и за съдиите
Той показва принципиално нов акробатичен стил, с който прави революция. Забележителният руски фигурист, олимпийски шампион по фигурно пързаляне от 1908 г. Николай Панин-Коломенкин твърди, че "волната програма без впечатляващи скокове с въртене във въздуха е неизбежно безинтересна и недостатъчно трудна".
19-годишният американец буквално лети над леда
На тренировките опитва двоен аксел, но всеки път допуска грешка. В навечерието на волната програма все пак успява и решава да го включи в програмата си. Така Дик Бътън става първият спортист, изпълнил двоен аксел на олимпийски игри, и най-млад олимпийски шампион в историята.
В женското пързаляне доминира световната шампионка, канадката Барбара Ан Скот. Тя става първата канадка със златен медал във фигурното пързаляне. Единствено при двойките победители са европейци - белгийците Мишелин Лануа и Пиер Боне. Освен олимпийското злато двамата печелят два пъти световното (1947 и 1948 г.) и европейското първенство (1947 г.).

Росен Бабоев
в-к 7 дни спорт
Петък, 5 Февруари 2010 г.

  Tweet